„Енерджи пауър” на Костадин Грозев дължи 7.5 млн. лв. за ток
Солидна сума за неплатен ток на енергийната борса е натрупала „Енерджи пауър” на свиленградския бизнесмен Костадин Грозев. Това е първият такъв удар, съобщава „Капитал” като уточнява, че натрупана сума е общо 7.5 млн. лв.
Според изданието, казусът е прецедент не само за България, но и за цяла Европа, и повдига съмнения върху сигурността на енергийния пазар. Готвят се нови правила, които може сериозно да затруднят свободната търговия с ток. Нито гаранцията на търговеца, нито активите му могат да покрият задължението. От делото за несъстоятелност вече се вижда, че компанията му е натрупала дълг и към още фирми от пазара на ток, а сумата към тях е от порядъка на 10 млн. лв.
Въпреки че търговията с енергия е рисково начинание през последната година и редица фирми са натрупали сериозни задължения и са напуснали пазара, случаят с „Енерджи Пауър” не изглеждал да е такъв и по-скоро приличал на умишлен фалит. По информация на „Капитал” ДАНС проверява тази хипотеза.
„Енерджи пауър“ започва да търгува на борсата на 8 януари 2018 г., посочва още изданието. От документите в Търговския регистър става ясно, че компанията е подала молба за откриване на производство по несъстоятелност на 13 ноември 2018 г. От нея се разбира, че в периода 4 септември – 4 октомври миналата година от Българската независима енергийна борса (БНЕБ) са били издадени 31 фактури към „Енерджи пауър“ за купена енергия. Те обаче не са платени, въпреки че според борсовите правила това е трябвало да стане в деня, следващ този на издаването. В резултат общото натрупано задължение към борсата е 7 556 708 лв. По информация от БНЕБ около един милион от тази сума вече е събрана. От информационната система за производства по несъстоятелност се вижда, че фалит на „Енерджи пауър“ е поискан още през октомври от „Пан интертрейд“. После към делото са се присъединили от борсата и още търговци на ток, като към момента все още няма решение за фалит.
„Енерджи пауър“ няма никакви активи, с които да се разплати. Единственото, което може да бъде използвано в случая, са около 4 млн. лв. невъзстановен ДДС от извършените сделки с ток. От тези пари енергийната борса, като равноправен кредитор с останалите фирми, би получила не повече от 2 млн. лв., което означава, че над 5.5 милиона ще останат неплатени.
Директорът на енергийната борса Константин Константинов коментира пред „Капитал“, че търговецът е правил регулярни плащания по фактурите, но не за пълната им стойност, като останалата част е била покривана от гаранционното обезпечение съгласно действащите тогава правила на борсата. Голямото задължение, казва той, е възникнало през почивните дни от 22 до 24 септември, които за борсата са нефинансови и съответно не може да се направи реална преценка на наличните гаранции. „Ако досега някой е купувал по 5 мегаватчаса на ден, правилата позволяват на следващия да направи оферта за 5000 мегаватчаса. И ако това се случи в нефинансови дни, гаранцията може да бъде надскочена. Досега търговците винаги са си плащали задълженията още в първия работен ден след това и случаят с „Енерджи пауър“ е единствен“, казва Константинов, като посочва, че веднага след голямата сделка е започнала процедурата по отстраняване и изключване от пазара.
Други участници на пазара обаче коментират пред „Капитал“, че борсата винаги е била много стриктна по отношение на гаранциите и е изпращала предупредителни имейли за недопускане до търговията дори при дневно задължение от 200 лв. Именно затова те недоумяват как е възможно да се натрупа толкова голям дълг. Що се отнася до обяснението с възникналото еднократно голямо задължение на „Енерджи пауър“ в края на септември, търговците на ток посочват, че за трите дни (22, 23 и 24 септември) общият обем на всички борсови сделки е бил 4.5 млн. лв. и реално няма как въпросното дружество да е купило ток за повече от един милион.
Сега, с мотива да се ограничат бъдещи злоупотреби, се подготвят промени в разпоредбите за борсова търговия. Посоката е налагане на допълнителни гаранции и утежняване на режима на свободната търговия с ток. Това обаче може да има негативен ефект върху конкуренцията и да стане причина за напускането на още търговци и концентрирането на доставките в ръцете само на най-големите фирми, смятат специалисти.
Костадин Грозев е бивш общински съветник от Свиленград и бивш директор на държавната Свободна безмитна зона в града. През 2009 г. става ясно, че като неин изпълнителен директор е предоставил безплатно за ползване терен на фирма на съпругата си Пламена Грозева – „Карпол технология“. В края на същата година той е отстранен, като по-късно влиза в управлението на свързаната с „Химимпорт“ „Енергопроект ютилитис“ (в ликвидация от 2018 г.).
Готови сме да публикуваме и други гледни точки по темата!