Гюзлемета от наши читалища за Празника на хляба и подницата

0

С традиционни печива читалища от селата на община Свиленград се включиха във Втория регионален празник на подницата и хляба „На Ирминден в село Лозен“. Гостите на празника имаха възможност да се докоснат до кулинарното наследство на региона и да опитат вкусни гозби и печива, приготвени от жените от читалищата в Сладун, Райкова могила, Сива река, Пенсионерския клуб от село Студена, както и характерни ястия за Лозен, Навъсен, Узунджово и Радовец.

Тазгодишното издание на празника е част културните мероприятия, съпътстващи инициативата „Пловдив – Европейска столица на културата 2019“. Проектът „Хлябът и подницата – традиция и наследство в село Лозен, Хасковско“, разработен от тамошното читалище „Просвета-1925“ бе финансиран по програма „Читалища“ на фондация „Пловдив 2019“.

Празникът започна с възстановка на обичая за правене на подници от представителния ансамбъл за изворен фолклор към НЧ „Просвета-1925“ в селото. Жените от Лозен приготвиха хлябове и зелници – традиционно печиво за Ирминден, изпечени в подници под връшник и в пещ.

Жените от Сладун и Райкова могила нагостиха присъстващите с вкусни мекици, търкалаци, гюзлемета и пиле с булгур. Пилето беше предоставено от Иван Костадинов – управител на месокомбинат „Бурденис“. Деца от СУ „Д-р Петър Берон” Свиленград придружиха жените и успяха да се включат в точенето и месенето на печивата.

Узунджовци приготвиха триен боб, катми, содена пита, питка и други точени печива. Навъсенци приготвиха „Два пъти точено“, „Кишилитки“, „Катмери“, „Катми“ и нещо характерно за навъсенската кухня, което се приготвя по специална технология и по хубави поводи, като сватба, кръщене и замески, а именно „Кешкек“.

Всички участници бяха пременени в традиционни костюми, носещи белега на локалната общност, към която принадлежат. Всичко това се случи в автентична обстановка, носеща духа на традиционната лозенска селска къща от началото на ХХ век.

Празникът се проведе на 1 май. На тази дата православната църква почита паметта на пророк Йеремия, който пророкувал, че Бог ще изпрати своя Син на Земята. Съдът в които се пече хляба се нарича „подница“ – кръгъл плитък съд, в който се поставя тестото. Захлупва се с капак, наречен „връшник“, който също е от глина. В народните представи подницата и връшникът символизират земята и небето. Хлябът, който се пече между „земята и небето“ пък е символ на живота.На празника имаше дори хора от Англия, които заслепени от красотата на България, нейните фолклор и традиции, са решили да останат в България, заселвайки се в хасковските села.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Loading Facebook Comments ...