Гюзлемета от наши читалища за Празника на хляба и подницата

С традиционни печива читалища от селата на община Свиленград се включиха във Втория регионален празник на подницата и хляба „На Ирминден в село Лозен“. Гостите на празника имаха възможност да се докоснат до кулинарното наследство на региона и да опитат вкусни гозби и печива, приготвени от жените от читалищата в Сладун, Райкова могила, Сива река, Пенсионерския клуб от село Студена, както и характерни ястия за Лозен, Навъсен, Узунджово и Радовец.

Тазгодишното издание на празника е част културните мероприятия, съпътстващи инициативата „Пловдив – Европейска столица на културата 2019“. Проектът „Хлябът и подницата – традиция и наследство в село Лозен, Хасковско“, разработен от тамошното читалище „Просвета-1925“ бе финансиран по програма „Читалища“ на фондация „Пловдив 2019“.

Празникът започна с възстановка на обичая за правене на подници от представителния ансамбъл за изворен фолклор към НЧ „Просвета-1925“ в селото. Жените от Лозен приготвиха хлябове и зелници – традиционно печиво за Ирминден, изпечени в подници под връшник и в пещ.

Жените от Сладун и Райкова могила нагостиха присъстващите с вкусни мекици, търкалаци, гюзлемета и пиле с булгур. Пилето беше предоставено от Иван Костадинов – управител на месокомбинат „Бурденис“. Деца от СУ „Д-р Петър Берон” Свиленград придружиха жените и успяха да се включат в точенето и месенето на печивата.

Узунджовци приготвиха триен боб, катми, содена пита, питка и други точени печива. Навъсенци приготвиха „Два пъти точено“, „Кишилитки“, „Катмери“, „Катми“ и нещо характерно за навъсенската кухня, което се приготвя по специална технология и по хубави поводи, като сватба, кръщене и замески, а именно „Кешкек“.

Всички участници бяха пременени в традиционни костюми, носещи белега на локалната общност, към която принадлежат. Всичко това се случи в автентична обстановка, носеща духа на традиционната лозенска селска къща от началото на ХХ век.

Празникът се проведе на 1 май. На тази дата православната църква почита паметта на пророк Йеремия, който пророкувал, че Бог ще изпрати своя Син на Земята. Съдът в които се пече хляба се нарича „подница“ – кръгъл плитък съд, в който се поставя тестото. Захлупва се с капак, наречен „връшник“, който също е от глина. В народните представи подницата и връшникът символизират земята и небето. Хлябът, който се пече между „земята и небето“ пък е символ на живота.На празника имаше дори хора от Англия, които заслепени от красотата на България, нейните фолклор и традиции, са решили да останат в България, заселвайки се в хасковските села.