Цели райони в България останаха без хора заради погрешния подход в икономиката и големите регионални различия през последните две десетилетия, коментира в Свиленград депутатът от БСП Валери Жаблянов. Той пристигна на среща дискусия в граничния град по покана на местната структура на левицата. Основна тема на разговора беше обезлюдяването на граничните села в района на планината Сакар.
Идентични са проблемите в граничният кюстендилски регион, от който съм избран, коментира народният представител. По думите му там се наблюдава излизане на младото, работоспособно население от региона. Като особен парадокс определи той миграцията на медицински работници от Окръжната болница, които отиват да работят в съседна Македония.
Жаблянов коментира, че процеси на изтичане на хора се наблюдават и в други страни, като Литва, Латвия и Естония, но у нас положението е особено тежко, защото няма адекватна икономическа политика, а българските интереси не се защитават пред европейските институции. Той заяви, че в Унгария, Чехия, Словакия, няма подобно обезлюдяване на селата, а голяма част от населението живее в тях при доста добри битови условия. Затова според него трябва да се преразгледа на какви принципи ще стъпи страната ни през следващото десетилетие.
„Европейското финансиране ще бъде намалено, особено в селското стопанство. Този въпрос също има отношение към демографската криза”, категоричен беше той.
Жаблянов заяви, че демографската криза е започнала именно от селата, заради липсата на препитание. Той отново посочи пример с Кюстендил. Там черешовите масиви са били възстановени през последните 7-8 години, но нямало нито едно преработвателно предприятие.
„60 ст. е изкупната цена на плода, а производствените разходи са 1,20. Заради ниската изкупна цена произведените череши стоят по дърветата. В същото време на пазара в столицата, черешите вървят по 5 лв.”, каза той.
По думите му настоящият земеделски министър е коментирал, че държавата не може да гарантира минимална изкупна цена, тъй като сме пазарна икономика.
„Обикновено пазарната икономика работи в полза на гражданите, а не в тяхна вреда”, заяви Жаблянов.
Според него държавата трябва да подкрепи производството с национално финансиране, да подпомогне изграждането на преработвателни предприятия, да създаде съвременни банкови инструменти, стратегическите обекти на държавната икономика да не зависят изцяло от чужди инвеститори.
Подобни примери посочи и депутатът от Хасковско свиленградчанинът Никола Динков и подчерта необходимостта от по-адекватна политика по отношение на доходите и диференциран подход при ДДС при храните, лекарствата, учебниците.
Като съществен проблем Валери Жаблянов определи големите различията в регионалното развитие.
„Драстична разлика има в средния доход в различни градове. Тя не може да бъде компенсирана с парите, които идват от ЕС за магистрали и жп проекти”, каза още Жаблянов.
„България се нуждае от преразглеждане на нашите представи за ангажиментите на България навън, на отношенията с Балканските съседи, на икономическите въпроси”, заяви той.
Според него много трудно могат да се решат регионалните въпроси без обща национална политика.
„Няма да стане без държавна програма за възстановяване на земеделието. Такава е и позицията на БСП. В момента, в който се повдигне въпросът обаче, се появяват аграрни „специалисти” от сегашното министерство на земеделието, които да кажат, че това не може да стане. Защо? Защото имало обща европейска селскостопанска политика. Т.е. в тази обща европейска селскостопанска политика, ако е една картинка, на България е оставено едно малко кьошенце.”
По думите му, когато се подготвят директивите, повечето държави са подготвени, а въпреки че всяко българско министерство има изпратени представители, се проспива целият двугодишен процес на обсъждане, като например проблемът на превозвачите.
„Нашето държавно ръководство е некадърно да защити българския интерес. Не можем да се сърдим на някой друг, че е защитил националния си интерес. Ние също трябва да го правим. Проблемът е и, че във висшата ни администрация назначенията са партийни. Назначават се министри и заместник-министри, които не смеят да се обадят да не сбъркат, да не изгубят поста си”.
Жаблянов посочи примера със социалния министър, който в рамките на няколко часа беше отстранен и отново назначен.
„Това управление на държавата води до такъв тип последствия. Цялата държавна админстрация е парализирана”, катгоричен беше той.
Според депутата Никола Динков в момента управлението изпълнява „политика на пожара”. Проблемите се решават на парче. Средства в отделни сектори се отделят не след обсъждания в парламента, а на принципа „проблем – пожар – решаване на въпроса”.
Близо час и половина продължи срещата. Въпросите на свиленградчани касаеха качеството на питейната вода в Свиленград, състоянието на селските пътища, кражбите по селата, липсата на поминък и др. Над 35 въпроса бяха представени от председателя на БСП Свиленград Георги Илиев, в писмен вид, на Валери Жаблянов. Той пое ангажимент още следващата седмица да бъде поставен въпросът с кражбите по селата в пограничните общини и кадровия въпрос с гранична полиция, при вота на недоверие, който от левицата внасят по темата „Сигурност”. Друга част от въпросите ще бъдат поставени на парламентарен контрол.
Свиленградчани се интересуваха още от пенсиите, ниското заплащане на труда, АЕЦ Белене и др.
„Оптимист съм, че до края на годината част от санкциите срещу Русия ще паднат, заради Германия, Франция и Италия, които вече поставят на дневен ред въпроса. Темата ще се коментира в последното заседание на нашето председателство”, каза Жаблянов.
„Дори и да се премахнат санкциите, първите, които ще реализат интересите си, пак ще бъдат работещите икономики. А ние ще гледаме отстрани. Необходима е промяна на подхода, на принците на икономиката и на воденето на икономиката в България”, подчерта отново той.