Свиленград отбелязва 145 години от гибелта на Левски

Общоградско поклонение с поднасяне на венци и цветя по повод 145 години от обесването на Васил Левски ще се състои днес, 19 февруари, от 12.00. Поклонението е пред паметника на Апостола в парк „Сухата река”, който беше издигнат през 2011 г. по инициатива на Общинския съвет в града.

Почит пред подвига на Апостола на българската ще отдадат официални лица, политически, неправителствени организации, институции и граждани.

Васил Иванов Кунчев, известен като Васил Левски и Апостолът на свободата, е идеолог и организатор на Българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК), български национален герой.

Левски прави първата си обиколка из България в периода от 11.12.1868 г. до 24.02.1869 г. с разузнавателен и организационен характер, с цел създаване на Вътрешна революционна организация за освобождението на България. Един от градовете, които посещава Апостола в България е Свиленград. Тук той се среща с местни патриоти като проучва нагласата им за революционна борба.

В периода 10-20 август 1871 г., при второто си посещение в града, създава Таен революционен комитет с председател Станко поп Анастасов – Разбойников и членове Димитър Новаков, Стоян П. Марков, Димитър Палазов, Христо Гачов Бахаров, Димитър Бояджиев, Петър Станчов и други незнайни патриоти от Свиленград.

Към края на 1871 г. изградената ВРО е единствената реална сила, способна да постави на дневен ред българския национален въпрос. Комитетите започват активна работа за привличане на привърженици, за събиране на средства и закупуване на оръжие. Когато работата нараства, БРЦК изпраща двама помощници на Левски през втората половина на 1871 г. — Димитър Общи и Ангел Кънчев. Същата година изработва програма и проектоустав на БРЦК.

На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния, за да изложи мотивите си. На 27 декември 1872 г. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). При залавянето му Левски притежава редовно тескере за пътуване, дадено му от Малък Добри Койнов от ловешката махала Дръстене, но го гълта, за да го скрие от турците.

Левски е отведен в София, където е предаден на съд. Смъртната присъда е издадена на 14 и е потвърдена на 21 януари 1873 г. Процесът завършва, а комисията е иззела функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя. 60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение и двама са обесени — Димитър Общи и Васил Левски.

На 19 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.

Създадената от Васил Левски Вътрешна революционна организация е основата, върху която стъпват организаторите на Априлското въстание. Това въстание и последвалата Руско-турска освободителна война довеждат до освобождението от турското иго и възстановяване на държавата България на европейската карта.