Павлин Николов е роден в Свиленград на 28 юли 1976 г. Занимава се с пчеларство още от дете. Започва да се грижи за първия си кошер, когато е едва на 10 години. За кратко време успява да увеличи „стопанството” си. Днес пчеларската му ферма има 300 кошера и високотехнологичен производствен цех. В началото на този месец, след 25 годишен труд в бранша, 15 от които професионален, Павлин получава сертификат за биологично чист продукт. Фирмата е с дългогодишен опит в производството на манов мед, билков мед, пчелен прашец и прополис. Продукцията се предлага, както в България така и в други страни в Европа. Семеен е, с 2 деца.
От колко време се занимаваш с отглеждането на пчели?
Бях на 10 години, когато баба ми подари първия ми пчелен кошер, ходех да хващам диви пчели, за да го населя… Така пчеларството започна да ми става хоби. До казармата кошерите ми бяха станали около 20. Като се върнах от там обаче пчелите бяха измрели. Така започнах отначало. И вече 25 години отглеждам пчели, от които професионално – над 15.
Колко кошера имаш в момента?
Над 300 кошера. А започнах от нулата. Увеличавах ги постепенно, по 30-40 и удвоявах бройката години наред. Така стигнах до днешния резултат – 300 кошера и съм с намерения още да увеличавам. Също малко по малко.
Използва ли някаква европейска програма за разширяването на пчелната ферма?
Преди 8 години кандидатствах по една европейска програма, по мярка „141“. Мярката финансира увеличаването на кошерите и пчелните семейства. По нея получих по 1500 евро на година, за период от 5 години. Изискване беше първата единица от 32 кошера, а за следващите 5 години кошерите трябваше да станат 120.
Получават ли се субсидии за отглеждането на пчелите?
Субсидии има, но много малко хора кандидатстваха за тях, защото изискванията са големи, а помощта за кошер е минимална. За миналата – 2016 година, субсидията заради големите изисквания беше 11 лв., но предните години беше още по-малка. Имало е и по 3 лв. на кошер на година.
Какво още може да направи държавата по този въпрос?
Държавата трябва да отдели нужното внимание на пчеларите. Пчеларството не влиза нито в животновъдството, нито в земеделието. Може да се предвиди някаква субсидя на брой кошер или на килограм произведен мед. По този начин производителите ще имат интерес да си продават меда с фактури и така да се осветли част от сивия пазар. Може да се даде субсидия, и трябва да се мисли в тая насока, за опрашване. По цял свят се процедира така, тъй като голяма роля за земеделските култури имат пчелите и опрашването.
Ти имаш био сертификат за терена, а наскоро получи и сертификат за био производство.
Да. Пчелинът ми е регистриран от преди 20 години, от както се уволних от казармата. Пчелините се намират на 5 места в източната част на Родопите, всички са с благоприятни условия за отглеждане на пчели. Има изобилие от горска растителност – липови гори, билки и мана, която произлиза от дъбовите гори. В близост до селата Дъбовец и Вълче поле e. Две години бях в преходен период, а през тази година получих и сертификата за био производство.
Сериозни ли са изискванията?
Сериозни са. На първо място е подходящият терен. В него не трябва да има интензивно земеделие. Кошерите трябва да са отговарящи по стандарт за екологични бои, пчелните пити да са произведени от собствения восък, да се третират с одобрени препрати на билкова основа, които са многократно по-скъпи от другите, да не се храни с изкуствени храни, само с мед и прашец от пчелина, да имаш специална база, предназначена за вадене и съхраняване на пчелните продукти и инвентара и мн. др.
В момента обаче все повече се засилва интереса към биологичния, чист мед. И въобще към био продуктите. Така че усилията си заслужават. Част от тях съм вложил и в цех, оборудван с всичко необходмо. В него има 2 центрофуги за меда, разпечатваща вана, съдове за утаяване на меда, 2 восъкотопилки, виалка за прашеца, сушилня за прашец, декристализатор за мед и всичко друго необходимо за производството. Също така имам и дърводелна работилница където зимата си произвеждам рамки и други работи, нужни за кошерите.
В сайта на пчелната ферма пише, че имаш клиенти и от други страни. Как става поръчката и доставката?
Доставката става със спедиторски фирми, а поръчките – през нашият уебсайт. Имаме клиенти от Гърция, Германия, Англия, Турция.
Как научават за продукта?
От дълги години съм на пазара и съм се доказал в това което правя. Мановият мед е естествен антибиотик, той се цени още от древността. Манов мед не се придобива навсякъде. Има два вида мана – растителна и животинска. Нашата е растителна, която се добива от дъбовите гори във втората половина на лятото – от август месец нататък. Медът е с доста висока концентрация на мана.
Тежка ли е работата на пчеларя?
Като всяка една професия, изисква се много труд и желание за работа. Работата на пчеларя е целогодишна, а не както някои си мислят, че е само през лятото. Работният ми ден започва в 5.30 – 6.00 часа. Оглеждам дали всичко е наред, кося тревите, приготвям рамки, поставям основите за деня. Работата зависи от периода на годината. Най-натоварени са летните месеци. Май-юни се набляга на подмяна на майки, създаване на отводки, слагане на пити за градене, разширение на пчелите. Юли и август се следи за меда и се центрофугира, а през есента се третират за акари и се подготвят за зимуване.
Има ли хора, които ти помагат?
Основно кошерите си ги гледам сам, но голяма подкрепа имам и от семейството. Когато вадим меда, те са на линия. Основната работа тогава е на сина ми и съпругата ми. От мен се иска да занеса меда от кошера в базата, а разпечатването и центрофугирането е за тях.
Поддържаш ли връзка с твои колеги от други съседни страни?
Разбира се, това е много важно за пчеларя. Имам колеги приятели от Гърция и Турция, с които често се срещаме и обменяме опит.
Те същите проблеми ли имат?
Не точно. Що се касае за кошерите – проблемите са идентични. При тях обаче изкупната цена се знае колко е и имат осигурен пазар. При нас цените са от 3.80 до 4.20 лв., на едро говорим. Спецално в Гърция – има една-две фирми, които изкупуват произведения мед на доста по-висока цена. Сигурен пазар и добра изкупна цена.
Много се говори за намаляването на броя на пчелите, което може да е катастрофално за природата, за опрашването.
В планинския регион е по-слабо изразен този проблем, но колегите, които пчеларстват в райони с интензивно земеделие имат големи проблеми с отравянето на пчелите, заради използваните препарати. Има и други причини. Но явлението е опасно в световен мащаб, тъй като опрашваните от насекомите култури дават около 1/3 от целия обем продоволствени ресурси на човечеството, а 80-90% от него се дължи на пчелите.
С каква порода пчели работиш?
Аз работя с порода Карника, която е пригодена за балканските региони и е устойчива на по-тежки климатични условия.
Как виждаш развитието на производството на пчелен мед?
Много млади хора започват в тази сфера, мислейки си, че е лесно и доходоносно, но след като се сблъскат с трудностите повечето от тях се отказват. Пчеларството е труден занаят, който изисква и много знания, които се придобиват с годините и опита. Що се касае за меда – в момента пазарът е залят от украински мед, който е далеч под качеството на нашия, подбиват цената на нашия и правят измами.
Може ли пчеларството да замени бубарството в района на Свиленград?
Районът на Свиленград е много благоприятен за отглеждането на пчели, благодарение на това има и много добри местни пчелари. Имаме си пчеларско сдружение в Свиленград. През зимните месеци веднъж седмично се събираме и обсъждаме пчеларските проблеми, каним известни лектори, провеждаме семинари за повишаване качеството на пчеларството.
Юли