От историята: Най-големият деликатес в Свиленград бил овчата саздърма

Снимки припомниха за станалите казино хали

През социализма характерния за Свиленградски регион деликатес била овчата саздърма, разказаха в Историческия музей в града. Средището отбеляза Деня на Св.Архангел-Михаил, по-малко известен като празник на месарите и колбасарите, с изложба, която освен да се види, можеше и да се опита.

Заедно с историческата информация за развитието на месарството и колбасарството в града, беше представена и продукцията на 2-та месокомбината, работещи днес в южния град. Елена Митева – директор на музея, разказа за развитието на месарството и животновъдството в града от освобождението до днес, за производството на ДСО”Родопа” – Свиленград и неговия залез.

Освен овчата саздърма, от варено-пушените колбаси най-търсен от местното население бил шпекът. Приготвял се от говеждо месо, малко свинско и сланина, бил един от много трайните колбаси, които издържали до 5 години на минусови температури, което пък било причина да се заделя най-вече за държавния резерв, си спомня дългогодишният директор на ДСО”Родопа”- В. Вълков.

До 1989 г. „Родопа” е единствената държавна фирма осигурявала снабдяването на населението с месо и месни продукти.

Показания бяха и архивни снимки от местния музей, от преди 1944 г., когато се изграждат градските хали, превърнати днес в казино. И ако през 1969 г. някогашни партийни величия като народните представители Живко Живков и Гриша Филипов откриват модерното за времето си месопреработвателно предприятие, днес то не съществува, останало е само в историята.

Любопитно е да научим, че през 70-те години месодобивът е възлизал на 800 т. годишно като се е обработвало свинско, телешко и агнешко месо; произвеждали са се 150 т. малотрайни и трайни колбаси и полуфабрикати, предимно от животни от региона.

Статистиката сочи, че през 1970 г. в Свиленград, К.Андреево, Левка, Р. могила, Сладун, Студена и Момково са се отглеждали към 5000 броя говеда, в т.ч. и крави; 30 биволи; около 50 000 овце. В агрокомплекс Свиленград по онова време са регистрирани 10 000 птици. Заради увеличаващото се производство през 1988 г. започва разширяване и модернизиране на месопреработващото предприятие за близо 5 млн.лв., си спомня тогавашния директор Вълков.

След големите промени през 1989 г. обаче до 2 години не остава нищо от новите кланнична зала, обор, пречиствателна станция. Факт е, че в настоящето ни, в пограничните райони обезлюдяват и селата, а животновъдството се крепи на няколко ентусиасти. По-голямата част от суровината вече не е от региона.

Днес тук работят 2-а частни месокомбината, няколко специализирани месарски магазина, кланница. Стремежът на собствениците им е да предлагат на пазара местни специалитети, някои от които по стари рецепти. Целта е да се запази вкуса от времето на нашите баби и дядовци.

Богато е и разнообразието от трайно варено-пушени, и сурово-сушени колбаси в предприятията на Ангел Сарандиев и Руси Петров.

Машините и съоръженията са последно поколение, осигуряващи постоянен капацитет на производство. Съвременното складово, производствено и опаковъчно оборудване, осигурява необходимото качество и безопасност на храните. „Бурденис 93” ООД участва в национални и международни фестивали, където заслужено печели своите професионални отличия.

До края на месеца посетителите на музея ще могат да видят в музея и златните и сребърни медали и грамоти, завоювани както на наши, така и на международни изложения. Може да се види още присъдената на “Ангел Сарандиев 2010” ЕООД Грамота от КРИБ и Община Свиленград за социално отговорна компания-партньор на Община Свиленград за 2014 г. и Сертификата за „Коректна фирма” през 2015 г. Фирма „Бурденис 93” е сертифицирана за свободна търговия в Европа.

Месокомбинатите в Свиленград са доказани производители в бизнеса с месо и произвеждат дори колбаси, свързани с местни традиции и наименования. Присъстващите на откриването в музея имаха възможност да опитат продукцията на „Ангел Сарандиев 2010” и „Бурденис”. Както повелява традицията в музея разчупиха пита хляб на кръст, от която опитаха всички, и с чаша вино и месни мезета пожелаха здраве и благополучие на местните месари и колбасари.