От историята: Най-големият деликатес в Свиленград бил овчата саздърма

0

Снимки припомниха за станалите казино хали

През социализма характерния за Свиленградски регион деликатес била овчата саздърма, разказаха в Историческия музей в града. Средището отбеляза Деня на Св.Архангел-Михаил, по-малко известен като празник на месарите и колбасарите, с изложба, която освен да се види, можеше и да се опита.

myzeiЗаедно с историческата информация за развитието на месарството и колбасарството в града, беше представена и продукцията на 2-та месокомбината, работещи днес в южния град. Елена Митева – директор на музея, разказа за развитието на месарството и животновъдството в града от освобождението до днес, за производството на ДСО”Родопа” – Свиленград и неговия залез.

Освен овчата саздърма, от варено-пушените колбаси най-търсен от местното население бил шпекът. Приготвял се от говеждо месо, малко свинско и сланина, бил един от много трайните колбаси, които издържали до 5 години на минусови температури, което пък било причина да се заделя най-вече за държавния резерв, си спомня дългогодишният директор на ДСО”Родопа”- В. Вълков.

До 1989 г. „Родопа” е единствената държавна фирма осигурявала снабдяването на населението с месо и месни продукти.

Показания бяха и архивни снимки от местния музей, от преди 1944 г., когато се изграждат градските хали, превърнати днес в казино. И ако през 1969 г. някогашни партийни величия като народните представители Живко Живков и Гриша Филипов откриват модерното за времето си месопреработвателно предприятие, днес то не съществува, останало е само в историята.

Любопитно е да научим, че през 70-те години месодобивът е възлизал на 800 т. годишно като се е обработвало свинско, телешко и агнешко месо; произвеждали са се 150 т. малотрайни и трайни колбаси и полуфабрикати, предимно от животни от региона.

Статистиката сочи, че през 1970 г. в Свиленград, К.Андреево, Левка, Р. могила, Сладун, Студена и Момково са се отглеждали към 5000 броя говеда, в т.ч. и крави; 30 биволи; около 50 000 овце. В агрокомплекс Свиленград по онова време са регистрирани 10 000 птици. Заради увеличаващото се производство през 1988 г. започва разширяване и модернизиране на месопреработващото предприятие за близо 5 млн.лв., си спомня тогавашния директор Вълков.

След големите промени през 1989 г. обаче до 2 години не остава нищо от новите кланнична зала, обор, пречиствателна станция. Факт е, че в настоящето ни, в пограничните райони обезлюдяват и селата, а животновъдството се крепи на няколко ентусиасти. По-голямата част от суровината вече не е от региона.

Днес тук работят 2-а частни месокомбината, няколко специализирани месарски магазина, кланница. Стремежът на собствениците им е да предлагат на пазара местни специалитети, някои от които по стари рецепти. Целта е да се запази вкуса от времето на нашите баби и дядовци.

mesoБогато е и разнообразието от трайно варено-пушени, и сурово-сушени колбаси в предприятията на Ангел Сарандиев и Руси Петров.

Машините и съоръженията са последно поколение, осигуряващи постоянен капацитет на производство. Съвременното складово, производствено и опаковъчно оборудване, осигурява необходимото качество и безопасност на храните. „Бурденис 93” ООД участва в национални и международни фестивали, където заслужено печели своите професионални отличия.

До края на месеца посетителите на музея ще могат да видят в музея и златните и сребърни медали и грамоти, завоювани както на наши, така и на международни изложения. Може да се види още присъдената на “Ангел Сарандиев 2010” ЕООД Грамота от КРИБ и Община Свиленград за социално отговорна компания-партньор на Община Свиленград за 2014 г. и Сертификата за „Коректна фирма” през 2015 г. Фирма „Бурденис 93” е сертифицирана за свободна търговия в Европа.

Месокомбинатите в Свиленград са доказани производители в бизнеса с месо и произвеждат дори колбаси, свързани с местни традиции и наименования. Присъстващите на откриването в музея имаха възможност да опитат продукцията на „Ангел Сарандиев 2010” и „Бурденис”. Както повелява традицията в музея разчупиха пита хляб на кръст, от която опитаха всички, и с чаша вино и месни мезета пожелаха здраве и благополучие на местните месари и колбасари.

 

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Loading Facebook Comments ...