Ежегодна работилница „Баба Марта” откриха в Историческия музей в Свиленград на 15 февруари. Тази година обаче тя започна с нестандартна проява – куклен театър, който представя по достъпен и атрактивен начин легендите за баба Марта, преданията и символичното значение на белия и червения конец, както и съхранената у нас ритуална обредност и символика.
Още в древността всеки народ си създава своя система от вярвания и обичаи, за да се справя с житейските трудности и непредвидимите природни сили. Само в България обаче на 1 март хората се кичат с мартеници- своеобразен амулет срещу пробуждащите се зли сили на пролет. В природата, успоредно с доброто, се ражда и злото. Макар че навсякъде пролетта се посреща с радост и надежда за здраве и сполука, за успешна стопанска година, древните хора спазвали определени ритуали и практики за омилостивяване на природата. У нас се вярва, че който носи мартеница през март, ще е здрав през цялата година. Подготовката за този ден започва отрано. И в стари времена хората се предпазвали от злите духове като усуквали бяло-червени конци, така посрещаме и днес баба Марта.
В седмицата от 15 до 19 февруари всеки ден залата на музея се изпълва от детски глъч. Музейната работилница вече посетиха ученици от 1 и 2 клас на І ОУ ”Ив.Вазов”-Свиленград, НУ ”Хр.Попмарков”, ПУИ ”Ст.Василев”, Дневен център за деца с увреждания „Надежда”.
През следващата седмица учениците от 3 и 4-те класове на свиленградските училища ще опитат в музейната работилница сами да изработят своята мартеница, защото най-хубавата мартеница е тази, която е направена собственоръчно и с много любов. Предстои екипът от музея да гостува на малките ученици от СОУ”Д-р П.Берон” и ОУ”Хр.Ботев”-с. Левка през следващата седмица, съобщават още от там.
По този начин и близо до училището, културното средище се стреми да спомогне за утвърждаването на българската обредна система като част от нашата национална идентичност. И ако някога за направата на мартеници се използвали само естествени материали-памук, вълна и коприна, то днес материалите и формите са най-различни, отбелязват още музейните работници.
Надеждата е чрез фантазията и сръчните ръце на децата да се обогати обредната ритуалност, да се вдъхне у подрастващите радост и празнично настроение.