130 години от Съединението отбелязаха и в Свиленград

Свиленград отбеляза с поднасяне на венци и цветя 130-годишнината от Съединението. Официалната церемония се проведе на площад „5 октомври“, под звуците на духова музика.

Слово за паметната дата произнесе докторът на историческите науки Стефан Димитров. Събраните на площада сведоха глава пред подвига на героите на Съединението. Представители на обществени и културни институции, ученици и представители на политически партии поднесоха цветя пред паметника на загиналите от община Свиленград през войните. Кратката церемонията завърши с химна на България, в изпълнение на духов оркестър „Костадин Манов“.

Рехаво беше присъствието на граждани на площада, днес по обяд. Докато дошлите се поздравяваха с „Честит празник!“, други се чудеха какъв точно празник е днес, сигнализираха наши читатели. Единици бяха тези, поставили националния трибагреник на прозорците си за юбилейната дата. Факт, на който все по-често обръщат внимание будни свиленградчани. Май, разединението ни идва повече от обединението, коментираха те.

На 6 септември 1885 година, преди 130 години, е обявено Съдинението на Княжество България и Източна Румелия. С този акт, разпокъсаната ни от Берлинския договор от 1878 година държава, възвръща в голяма степен границите си. Опитите за обединение, започват още през 1880 г. със създаването на Българският таен централен революционен комитет (БТРЦК). Основната задача е съединението на Княжеството с Източна Румелия, останала в пределите на Османската империя, макар и обявена за автономна област.

През февруари 1885 година начело на революционния комитет застава Захари Стоянов, който подкрепя идеята Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг. През есента на същата година, Съединението на Княжество България с Източна Румелия се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат, който е подкрепен от българския княз Александър I Батенберг. За да се координира работата с месното население, се учредяват и комитетите „Съединение“. Подкрепа и участие към каузата взимат и висши военни.

На 6 септември бунтовници стигат в Пловдив и свалят от власт назначеният от султана генерал-губернатор Гаврил Кръстевич. Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски и е обявено Съединението.

То е посрещнато с радост от българския народ. Международната общност обаче не се съгласява с извършеното обединение. Съединението получава своето дипломатическо и международно признание, едва когато е подписана българо-турска спогодба и Топханенския акт на Великите сили, а сливането на Княжество България и Източна Румелия е утвърдено окончателно с признаването на българската независимост през 1908 година. 

Свиленград и след тази дата остава в пределите на Османската империя. Градът ни се освобождава от турско робство по време на Балканската война, на 5 октомври 1912 г.