Вече повече от два месеца семейство сирийски бежанци очакват ЕГН, лични карти и удостоверение за пътуване, научи svilengrad24. Азад Мурад, жена му и петте им деца са получили хуманитарен статут в началото на септември, напуснали са Транзитния център в свиленградското село Пъстрогор и са наели апартамент в Свиленград, разказва адвокатът им. Те са и първите сирийци, поискали регистрация като постоянни жители на Хасковска област от началото на конфликта в арабската държава.
Доскоро в центъра в с. Пъстрогор не се даваше статут на бегълците. Те очакваха решенията на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) в други центрове в страната. От около месец обаче хуманитарен статут може да се получи и край Свиленград, разбра svilengrad24. Тук се правят и интервюта. Причината за промяната е намерението на Агенцията процесът на отказ или даване на статут да се съкрати, както и чакането в препълнения център.
Днес още 15 сирийци са получили хуманитарен статут, научи още svilengrad24. Те са пребивавали различно време в Транзитния център. Някои са тук от два месеца, други повече. Най-вероятно те също ще чакат с месеци за лични карти, ЕГН и удостоверение за пътуване. Законовият срок за изпращане на писмото от страна на ДАБ в съответната ГРАО, където бежанците със статут искат да се регистрират като постоянни жители, е 14 дни, в които се изчаква евентуално обжалване. Личните документи ще има дадат право да работят, да се осигуряват, да пътуват. Хуманитарният статут, на базата на който се издават, е за срок от три години или докато трае обстоятелството, принудило ги да напуснат родината си.
Азад и семейството му нямат намерение да останат да живеят в Свиленград, както и повечето бежанци, разказва още адвокатът им. Те ще заминат при техни роднини в чужбина. Нищо не им е останало в Сирия. При военни действия е унищожен магазинът, от който се прехранват. Роднините им също са побягнали.
Всъщност Азад и семейството му се считат за късметлии, защото на други им се налага да чакат повече време за регистрация и лични документи. Такава е ситуацията с друга бегълка, която желае да запази анонимност от съображение за сигурност. Тя също е получила хуманитарен статут, но вече година и три месеца няма лични документи. Нито може да работи, нито да се квалифицира. Приятели й дават възможност да припечели, за да може да преживява. Някой е сгрешил една цифра от рождената й дата. При десетките си пътувания до столицата единственият отговор, който получава е „Чакай!”.�