Костенурка и жаба под закрилата на амбициозния проект „Хабитат Сакар“

Проектът „Хабитат Сакар“ (Договор № BG16M1OP002-3.028-0001-C01) е насочен към подобряване на природозащитното състояние на видове, предмет на опазване на защитени зони „Родопи – Източни“, „Сакар“, „Ждрелото на река Тунджа“ и „Река Марица“, в територията на МИГ „Свиленград Ареал“. Чрез изпълнението на дейностите в него се осигурява подкрепа за подобряване на природозащитното състояние южната блатна костенурка, жабата червенокоремна бумка и девет вида прилепи – подковонос на Мехели, южен подковонос, средиземноморски подковонос, остроух нощник, пещерен дългокрил, дългопръст нощник, голям нощник, широкоух прилеп, дългоух нощник. Всички те са приоритетни видове от мрежата „Натура 2000“. Проектът се осъществява от Сдружение „Асоциация наука за природата“ по Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 г.

В обхвата на проекта „Хабитат Сакар“, освен деветте вида пещерни и горски прилепи, попадат едно влечуго – каспийската блатна костенурка – и едно земноводно животно – жабата червенокоремна бумка. Всяко от тях има специфични потребности и се нуждае от определени условия в местообитанието си, които проектът съхранява или създава наново.

Южните (каспийски) блатни костенурки са влечуги, тоест тяхната телесна температура зависи изцяло от околната среда. За да получат необходимата топлина, те трябва да си я набавят от слънчевата светлина или топлите водни течения. Когато навън стане прекалено студено, изпадат в състояние на зимен сън – хибернация. През този период те не поемат храна и ограничават движенията си, а когато времето се затопли, отново стават активни. Каспийската блатна костенурка зимува във водата. Поради това, че прекарва продължителни периоди под водата, тя е успяла да развие умението дълго време да задържа въздух в белите си дробове. Храни се с жаби, попови лъжички, мъртва риба, растения и плодове. През юни и юли снася от две до десет яйца, които заравя на сушата. Обитава блата, микроязовири, речни корита и като цяло – места с бавнотечаща и застояла вода.

От своя страна жабите са земноводни, което ще рече, че прекарват живота си в две коренно различни среди – сушата и водата. Тяхната анатомия се характеризира със специфично приспособление – освен с бели дробове, дишат и с кожата си. Когато са на сушата, те поемат кислород през ноздрите си и ползват белите си дробове, които са подобни на нашите. Във водата дишат чрез кожата си, а ноздрите им се затварят чрез клапи. Тогава молекулите кислород преминават от водата директно в кръвоносните съдове на жабата през кожата.

По света се срещат общо 8 вида бумки, като у нас има два представителя на рода – жълтокоремна и червенокоремна бумка. Гръбчетата на червенокоремните бумки са зеленикаво-кафяви – това е тяхното камуфлажно прикритие, – а коремчетата им имат червени петна. Тези жаби са отровни и когато се почувстват в опасност, се обръщат по гръб, свиват крачетата си и изпъват своето коремче. Така сякаш казват на хищниците: „Аз съм отровна, не ме яж!“. И двата вида бумки отделят секрет, затова много животни избягват да ги ядат. Ако пипаме такава жаба, е добре веднага след това да измием ръцете си и в никакъв случай да не пипаме очите и устата си, защото често се получават неприятно дразнене и алергични реакции. Червенокоремните бумки се хранят с насекоми и ларви на комари и се срещат значително по-рядко от жълтокоремните. Зимата прекарват на сушата – в ями, дупки, под паднали листа и рохкава пръст. През лятото, когато водоемите, в които живеят, започнат да пресъхват, бумките изминават значителни за техния размер разстояния – близо километър – в търсене на нов подходящ дом.

Земноводните и влечугите са част от естествената природна среда и затова проектът „Хабитат Сакар“ отделя особено внимание и на тях.

Проектът се финансира от Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.” на Европейския съюз, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие, Приоритетна ос „НАТУРА 2000 и биоразнообразие“, по процедура „Подобряване на природозащитното състояние на видове в мрежата Натура 2000 чрез подхода ВОМР в територията на МИГ Свиленград Ареал – 2”. Бенефициент по проекта е Сдружение „Асоциация наука за природата“.