За кои животни се грижи природозащитният проект „Хабитат Сакар“

Проектът „Хабитат Сакар“ (Договор № BG16M1OP002-3.028-0001-C01) е насочен към подобряване на природозащитното състояние на видове, предмет на опазване на защитени зони „Родопи – Източни“, „Сакар“, „Ждрелото на река Тунджа“ и „Река Марица“, в територията на МИГ „Свиленград Ареал“. Чрез изпълнението на дейностите в него се осигурява подкрепа за подобряване на природозащитното състояние южната блатна костенурка, жабата червенокоремна бумка и девет вида прилепи – подковонос на Мехели, южен подковонос, средиземноморски подковонос, остроух нощник, пещерен дългокрил, дългопръст нощник, голям нощник, широкоух прилеп, дългоух нощник. Всички те са приоритетни видове от мрежата „Натура 2000“. Проектът се осъществява от Сдружение „Асоциация наука за природата“ по Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 г.

За да изясним кои са целевите видове на проекта „Хабитат Сакар“, първо трябва да знаем какво означава терминът „приоритетни видове“. Приоритетни са видовете, включени по силата на Директивата за птиците и Директивата за местообитанията в списъците с важни видове в стандартните формуляри за съответната зона от „Натура 2000“. Сред приоритетните видове в обхвата на проекта има девет вида прилепи, един вид земноводно и един вид влечуго, които са определени в „неблагоприятно-незадоволително“ състояние. Това са каспийска блатна костенурка, жабата червенокоремна бумка и прилепите подковонос на Мехели, южен подковонос, средиземноморски подковонос, остроух нощник, пещерен дългокрил, дългопръст нощник, голям нощник, широкоух прилеп и дългоух нощник. Това са и видовете, определени като целеви за проекта, към които са насочени неговите консервационни дейности. За опазването на тези видове от ключово значение е съхранението на техните домове – местообитанията, в които живеят.

„Хабитат Сакар“ обхваща териториите на защитени зони „Родопи – Източни“, „Сакар“, „Река Марица“, „Ждрелото на река Тунджа“, в обхвата на местната инициативна група (МИГ) „Свиленград Ареал“. В границите на тези защитени зони са представени местообитания в състава на водни и сухоземни екосистеми.

Защитена зона „Родопи – Източни“ е обявена по Директива 92/43/ЕИО на Съвета за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (Директива за местообитанията). Територията ѝ включва по-голяма част от източната част на планината и е с обща площ 217 446,90 ha. Североизточната ѝ част е заета от планинския рид Гората с най-висок връх Шейновец (704 m. н. в.). Ридът е обрасъл със стари дъбови гори. На юг са долините на реките Арда и Крумовица с интересни скални и тревисти местообитания. В югоизточната част на защитената зона се намират долините на реките Бяла и Луда – едни от най-неповлияните от човека речни течения у нас. Причината за това е дългогодишното ограничение за достъп в граничната зона, където са разположени високите планински ридове Гюмюрджински снежник (1482 м.) и Мъгленик (1266 m.) с добре запазени стари дъбови и букови гори, преминават българо-гръцката граница.

Защитена зона от Натура 2000 по Директивата за местообитанията „Ждрелото на река Тунджа“ е обезлесена зона. В нея е разположена гъста мрежа от дълбоки клисури и обширни пасища. Територията ѝ е 7 856,99 ha. По бреговете на река Тунджа са разположени скални образувания. Зоната е на пътя на важен миграционен коридор и предоставя подходящи местообитания за хищни птици.

Защитена зона „Сакар“ е обявена по Директивата за местообитанията. Територията ѝ е 132 117,76 ha. Зоната е предимно хълмиста, значително обезлесена. Климатът е сух, като основната част от биоразнообразието е концентрирано в дефилетата, които пресичат планините. Тя е важна глобална зона и местообитание за птици, част от ключов миграционен маршрут. Зона „Сакар“ е един от най-богатите на хищници и средиземноморски видове райони в страната. Растителният свят е характерен с голямо разнообразие от семейство житни. Горите, скалите и пещерите предоставят подходящи хабитати за много животински видове. В зоната се включват 15 типа целеви местообитания. Основната част от тях са езера, равнинни и планински реки, предпланински и планински пасища, тревни съобщества, широколистни гори.

Защитена зона „Река Марица“ е обявена по Директивата за местообитанията. Общата ѝ площ е 14 467.17 ha. и включва речни и крайречни екосистеми около река Марица, от гр. Белово до границата с Турция при с. Капитан Андреево. Частично запазените вторично естествени крайречни гори функционират като важен биокоридор, осигуряващ екосистемнa връзка с околните защитени зони. На територията на зоната са устията на големите български притоци на р. Марица – р. Сазлийка, р. Азмака, р. Харманлийска. Стандартният формуляр на защитената зона включва 14 типа целеви местообитания. Основната част от тях са крайбрежни местообитания – широколистни заливни гори, крайречни галерии, тревни съобщества по речни брегове реки от среден и нисък порядък – притоци на р. Марица като реките Азмака, Сазлийка, Харманлийска и др.

В тези четири зони се извършват дейностите по проекта „Хабитат Сакар“ на „Асоциация Наука за природата“, насочени към подобряване на природозащитното състояние на деветте вида прилепи, влечугото и земноводното. Какво е важно да се знае за тях?

Червенокоремната бумка и каспийската блатна костенурка обитават естествени и изкуствени езера, вирове в бавнотечащи реки и потоци, канали, временни локви, речни разливи, блата, малки изкопи, корита на чешми и дори наводнени коловози. Двата вида предпочитат водоеми с обилна растителност.

Старите широколистни гори с хралупести дървета са типично местообитания за прилепите бехщайнов нощник и широкоух прилеп. Те намират убежище в хралупи и под кората на дърветата. Останалите седем целеви вида прилепи са неразривно свързани с тъмни местообитания с постоянна температура и влажност. Те се срещат както в карстови и вулкански пещери, така и в стари изоставени сгради и минни галерии.

За съжаление много видове срещат заплахи за своето съществуване. Както споменахме, една от основните заплахи за биоразнообразието се състои в това, че за някои от целевите видове в района на Свиленград няма достатъчно информация. Не познаваме добре разпространението им и особеностите на популациите, не знаем дали се придвижват между местообитанията. Не сме напълно наясно кои човешки дейности повлияват отрицателно природозащитното състояние на прилепите, земноводните и влечугите. За да бъде преодоляна тази заплаха, са предвидени споменатите по-горе проучвания. Тя се отнася за бумката, каспийската блатна костенурка и деветте вида прилепи в обхвата на проекта. Проучванията ще ни помогнат да бъдат описани неизвестни страни от живота им. Така консервационните дейности ще бъдат осъществени по начин, най-подходящ за основната цел на проекта, която е подобряване природозащитното състояние на целевите видове.

Голяма заплаха са пожарите в района. Те влияят на числеността на популациите на каспийската блатна костенурка. За да се противодейства на тази заплаха, е предвидено създаване на противопожарни депа, обучения на местните жители за борба с пожарите и прочистване на пътища и просеки.

Интензифицирането на земеделието и замърсяването на повърхностните води застрашават популациите на прилепите остроух, дългопръст, голям и дългоухи нощник, както и на дългокрилия прилеп. По проекта „Хабитат Сакар“ се възстановяват пет чешми с чиста вода, с цел да осигурят и поддържането на малка влажна зона с растителност около себе си, в която да се развият популации на разнообразни видове насекоми, служещи за храна на прилепите. Със същата цел се оформят и естествени понижения в релефа, които осигуряват освен описаните вече при чешмите ползи, също и убежище за земноводни и влечуги през продължителните сухи лета в Сакар.

Дългоухият, остроухият и големият нощник, които живеят в стари дървета и изоставени постройки, са заплашени от експлоатацията на горите без повторно засаждане или естествен растеж, разчистването им от паднали или хралупести дървета. Като се добави и разрушаването на стари сгради и построени от човека изоставени конструкции, убежищата за тези видове намаляват. Поради тази причина е предвидено да се поставят убежища за тях – къщички. За да се увеличи броят на достъпни убежища за същите видове, както и за пещерния дългокрил прилеп се модифицират и стари бункери. За да бъдат опазени хабитатните дървета, които предоставят естествени убежища, се предвижда маркиране със специален знак.

Изпълнението на комуникационните дейности по проекта е много важно, за да може информацията за целевите видове, техните местообитания и заплахите, които им влияят, да достигне до местните хора в района на Свиленград. Това е ключово за промяна в отношението на хората към видовете, а оттам – и за увеличаване на ангажираността към опазването на местното биоразнообразие.

Проектът се финансира от Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.” на Европейския съюз, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие, Приоритетна ос „НАТУРА 2000 и биоразнообразие“, по процедура „Подобряване на природозащитното състояние на видове в мрежата Натура 2000 чрез подхода ВОМР в територията на МИГ Свиленград Ареал – 2”. Бенефициент по проекта е Сдружение „Асоциация наука за природата“.