Психолог: Трудно е, защото нямаме хоризонт

Елена Виделова е психолог,  психодрама асистент, консултант на частна практика. Работи с групи по метода Психодрама. Специализира в областта на Организационната психология и е сертифициран Треньор по групово динамичен тренинг. Дълго време се занимавала с обучение на възрастни  и  изграждане на екипи за  няколко водещи компании в бизнес сектора. От 2010 г. поддържа авторския блог: Живей съзнателно! Създател на един от първите виртуални кабинети за психологическо консултиране. През последните 10 години се занимава предимно с онлайн консултиране, това и позволява да разговаря с хора от цял свят.  Консултира, организира семинари и тренинги по различни теми, свързани с междуличностните отношения, семейството, брака, партньорите, децата, приятелите, мечтите и желанията. Елена е от Свиленград.  „В живота, както и в работата си смятам, че винаги има възможност, зависи, кога ще се обърнеш към нея.“

Здравей, Елена. Преди няколко дни организирахте среща „Да останем вкъщи. Криза или нова възможност“ чрез платформата Zoom. Тези срещи ще продължат. Каква е идеята на този тип общуване?

Ситуацията днес е различна и не попада в графата почивка, макар в началото да изглеждаше точно така. Определяме я като криза, но можем да я възприемем и като нова възможност за всички нас.
Идеята, която имаме с моите колеги е за  онлайн общност за подкрепа, в която всеки от своя дом ще може да участва в поддържането на мрежа от отношения, обмен на информация и практики за справяне в криза.
Програмата ни включва ясна структура и различни дейности, насочени към поддържане на добра физическа и психическа кондиция.
Програмата цели превенция и минимизиране на всички негативни въздействия от изолацията като: усещане за загуба на контрол над ежедневието, промяна в поведението, емоционалното състояние, физическо обездвижване; повишаване на тревожността, напрежение и застрашеност.

С кого осъществявате тази идея? И как се стигна до нея?

Екипът се състои от Елена Евстатиева, доц. Галина Домусчиева и Елена Виделова. И трите сме опитни треньори по групово-динамичен тренинг и имаме дългогодишен опит в работата с групи. До идеята стигнахме много естествено, какво можем да направим ние като психолози за да подкрепим обществото?

Следвайки собствените си чувства, всеки ден, аз самата преминах през различни състояния на тревожност и страх, в началото, до апатия на моменти. Това предполагам се случва с много хора. Всички сме в една и съща ситуация, без това да е бил нашия избор. Подобна онлайн общност или група, биха били изключително мощен ресурс за подкрепа и  споделяне.

Първата среща вече мина. Какви изводи успяхте да направите от нея? От какво имат нужда хората, които се включват в подобни срещи?

Хората имат нужда да споделят какво се случва с тях, какво се случва в домовете им. Изплашени са, ситуацията е непозната за всички. И най-трудно е, защото ние нямаме хоризонт, незнаем до кога, защото всяка седмица нещата се променят. Сега казаха, че изолацията продължава до 13 май, но ние нямаме яснота, какво ще се случи след това. Тази неяснота тревожи хората и дава несигурност.

Възможно ли е хората да останат толкова дълго време по домовете си? Извънредното положение е до 13 май, засега. И как това може да се отрази на психиката ни? За медицинския и икономическия ефект вече е ясно. Въобще колко време един човек може да остане затворен.

Първи данни за ефекта на пандемията върху психичното здраве вече са на лице.
Изследване на 1216 лица в САЩ установява, че пандемията е влошила психичното здраве при 45 % от американците, като ефекта върху психиката е значителен при 19 % от респондентите. Проучването е проведено между 25 и 30 март с лица над 18 години (Joel Achenbach, Washington Post).

Тези резултати не са учудващи, ако вземем предвид, че в момента всички оправдано се страхуваме, че може да се заразим и развием необратими усложнения, както и че се тревожим от възможността наши близки или ние да загинем. В допълнение сме изложени на влиянието на обективни фактори като социална изолация, обедняване, евентуална загуба на работа и финансов фалит.

Как можем да се съхраним в такъв момент?

Това дали ще бъдем травмирани от пандемията, или ще устоим на кризата, зависи от собствената ни мобилизация. Важно е да се знае, че имунитетът ни е в пряка връзка не само с физическото, но и с психическото ни здраве. Затова и съветът ми към вашите читатели и към всички нас е да спазваме обичайния си режим – да ставаме и лягаме по едно и също време, да гарантираме време за работа, почивка и сън. И на всяка цена да сме двигателно активни, да спортуваме, да отделяме време за музика, четене и контакт със своите приятели и близки. Ние сме изключително облагодетелствани в момента, имаме Интернет и възможност да общуваме с един клик.

С деца вкъщи толкова време. Възможна ли е тази мисия? Как да им обясним какво ес случва?

Мисията с деца вкъщи е възможна, ако родителите са спокойни. Можем да им обясним какво се случва и каква е ситуацията в момента, децата реагират , както реагират родителите, ако те са депресирани и тревожни това ще се отрази на децата и обратното.

Всъщност от нас се изисква в момента да бъдем дисциплинирани, какъв по-добър пример бихме могли да бъдем за децата си.

Възможно ли е тази социална изолация да ни накара да се обърнем към себе си или ще бъде по-скоро изпитание за морала ни и ценността ни като общество, за отговорността ни и грижата един към друг?

Много се надявам,  след това да бъдем променени, по-добри, по-смирени, да сме разбрали какво е важно и какво не. Да ценим малките неща, да уважаваме и обичаме родителите си и семействата си, да прегръщаме важните за нас хора и да не спираме да им казваме колко ги обичаме, да бъдем заедно. А дай Боже и по-добри.