Около 30 фермери от Свиленград и региона дойдоха на среща с представители на Асоциацията на българските села. В малката зала на общината, експерти им разясниха основните параметри и възможности за земеделците по новата програма за развитие на селските райони, до 2020 година.
Въпреки че 2014 година беше нулева в България по отношение на европейските програми, експертите от Асоциацията съобщиха на земеделците добра новина. Няколко мерки от новата програма за развитие на селските райони до 2020 година се очаква да бъдат отворени до края на тази година.
Очаква се „прозорец” по мярка 4.1 за инвестиции в материални активи (за закупуване на земеделска техника, създаване на градини с трайни насаждения, строителство и ремонт на ферми и т.н.) да стартира в края на март-началото на април, а прозорец по мярка 6.1 Млад фермер – в края на май-началото на юни. Бяха разяснени и последните изменения в тематичната под програма 4.1.2, която касае по-малките земеделци, както и мярка 6.4 – за инвестиции в неземеделски дейности.
До 2020 година близо 2,8 млрд. лв. са предвидени за инвестиции в селското ни стопанство. Бюджетът е по-малък от предишния програмен период, но новата програма за развитие на селските райони е разписана доста добре и с нея предстои да се подпомогнат и доста от по-малките производители, каза Борислав Борисов, председател на УС на Асоциация на българските села.
По време на дискусията стана ясно, че е въведен нов термин за кандидатстване по програмата – стандартен производствен обем. Очаква се той да премахне конкуренцията между големите и малките земеделци за европейските средства. Изчислява се по специална методика, но най-общо казано е съотношение между декари и видът на културите или съответно броя животни, съобразени с района.
Фермерите, които искат да кандидатстват за земеделска техника например, или за засаждане на трайни насаждения, и имат по-големи бюджети – минимум 8 хил. евро стандартен производствен обем, могат да го направят по мярка 4.1. Ако не покриват този обем, земеделците попадат в новата тематична под програма, където изсикванията са по-малки, но където също могат да инвестират в материални активи, имоти, техника.
Специална схема има на страницата на Асоциация на българските села, където може да се види производственият обем по култури.
Иновациите, които също се финансират по тази мярка, могат да бъдат и за нов за региона тип продукт. Експертите дадоха примера с Чехия, където производител започва нов тип производство – на конфитюр от малини. В близост има фермери, които отглеждат плода, а в близък град има фабрика за кроасани.
35 млн. евро е първият прозорец по най-атрактивната земеделска програма Млад фермер. По нея ще бъдат допустими фермери между 18 и 40 години, с производствен обем между 8 хил. и 16 хил. евро. В последния вариант на мярката е отпаднала възможността по нея да кандидатстват ЕООД-та.
На срещата стана ясно още, че Свиленград няма да може да се възползва по новите мерки от програмата за развитие на селските райони. По нея могат да кандидатстват селата в общината ни, но не и градския център. Нещо, което беше възможно в стария програмен период.
Преференции по една от мерките ще имат пък тютюнопроизводителите, които искат да се заемат с друг тип дейности като например селски туризъм. Средства по различни мерки са предвидени и за засаждане на десертно грозде и винени сортове. Бяха дискутирани още и регламентите за инвестиции в мобилни фермерски магазини, чрез които ще може да се прескочат прекупвачите, а производителите да предлагат директно на клиентите продукцията си. За тази цел обаче общините ще трябва да определят терени, за предлагане на селскостопанската продукция от мобилния магазин.
Фермерите се вълнуваха и от темата за гаранционния фонд, който се очаква да заработи по-ефективно от 2016 година.
Svilengrad24
Facebook
