Донка Кьосева: Представям си свят без ранни бракове и неграмотност

0

Донка Кьосева е родена през 1997г. в Свиленград. Тя е студент 3 курс в ПУ „Паисий Хилендарски”, специалност „Актьорство за драматичен театър”. Донка е от малкото роми, решили да продължат образованието си и след училище. В Свиленград я познаваме от уникалните скечове, които пише и в които играе. Остроумните ситуации я направиха победител в конкурса на читалището „Търси се талантът на Свиленград”, заедно с партньора й  – Андрей Стоянов. Преди няколко години двамата покориха с ирония шоуто „България търси талант” по БТВ и стигнаха до полуфинал. За международния ден на ромите, за силата на таланта и полетът на мечтите, говорихме с Донка Кьосева. За отбелязването му, тя представи с нейни колеги  в Свиленград френския фарс „Подагричка и двете глухи”. Ден по-рано, той бе представен в НДК.

Донче, ти участва в програмата на община Свиленград за Международния ден на ромите. Какво ще представиш?

Аз и моите колежки – Мелина Атанасова и Вероника Атанасова, ще изиграем френския комедиен фарс „Подагричката и двете глухи”. И друг път сме играли с мои колеги в Свиленград. През юни 2017 г. представихме ,,Тесмофориите“ от Аристофан. Щастлива съм да играя пред свиленградчани, защото се чувствам у дома.

Ден по-рано, навръх празника, поставихте фарса и в НДК. Как дойде предложението?

Доброволец съм към Младежка Фондация ,,Арете“ и тъй като екипът реши да отбележи празника с концерт, не пропуснаха да отправят своята покана към мен.

Ти си актриса, но обичаше да пишеш и авторски скечове. Продължаваш ли да измисляш забавни ситуации и все още ли в техния център е животът на ромите?

За съжаление не ми остава толкова свободно време за това, но през месец януари аз и моите колежки, с които ще играя, и група италианци от „Gommalacca teatro” изнесохме представление пред пловдивчани с деца от ,,Столипиново“. Майсторските класове с тях продължиха около три месеца. Беше проект към Пловдив 2019 и темата беше за пречупване на границите. Сега аз и Мелина работим с Фондация „ЖАР театър-изкуство-култура“ по европейския проект Onboard. Работата е свързана предимно с огнени и пантомимни спектакли. Очакват ни доста фестивали и участия.

Огнените спектакли са доста атрактивни. От колко време се занимаваш с тях?

В момента съм в процес на обучение за игра с огън и ходене на кокили. Екипът на Жар театър подготвят един парад, Айляк парад, през месец май и поканиха целия курс да участва в него. Така се запознахме и предложиха на мен и моята колежка Мелина да работим с тях и за бъдещи проекти.

Иронията е силно творческо оръжие. Зад нея хем стои смехът, хем си показваме и кривиците. Надсмиването ли е начинът да се справяме с трудностите в живота?

Не е това начинът, но е по-лесно за приемане, ако погледнем от забавната страна на дадена ситуация. Зависи каква е самата тя.

Кога реши, че актьорството е твоята мечта? И вярваше ли, че някога мечтата ще се сбъдне?

Бях в 6-ти клас когато започнах да се занимавам с актьорска дейност. Честно казано не бях убедена, че мечтата ми ще се сбъдне, но никога не съм спирала да се боря за нейното осъществяване. И винаги ще имам мечти и цели, за които ще продължа да се боря.

Какво подготвяте с колегите ти в университета?

За 3-те години в университета с моите колеги успяхме да представим 25 спектакъла и сега работим по завършването на 26-ят. Нещата, които играем са винаги различни едно от друго. Имаме представления за всякаква публика – „от памперс до памперс”.

В какви роли обичаш да влизаш?

Всяка роля е предизвикателство за мен, към което се спускам и се старая да вникна в кожата и ума на своя герой, за да го представя възможно най-добре. И не на последно място – публиката да остане доволна от преживяването.

Промени ли се ти самата, играта ти, разбиранията ти за актьорството?

С всеки изминал ден научавам нови неща, които допринасят за моето развитие. Играта винаги е променлива. Еднообразието е твърде скучно.

Сблъскваш ли се често със случаи на дискриминация?

Пряко отправена към мен не, но към етноса – доста често.

Смяташ ли, че се задълбочава агресията, противопоставянето между българи и роми?

Това винаги го е имало и ще продължа да го има, докато хората не се научим да приемаме различното и да извлечем полезните и добри неща от това.

Тази година за ромския празник в Свиленград беше обявен конкурс за есе на тема  „Как би променил света на ромите”. Ти как би го променила?

Свят, в който няма значение цветът на кожата, пола, религиозните възгледи, защото и между самите роми има неприемане. Свят без ранни бракове и неграмотност.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Loading Facebook Comments ...