Донка Кьосева: Представям си свят без ранни бракове и неграмотност

0

Донка Кьосева е родена през 1997г. в Свиленград. Тя е студент 3 курс в ПУ „Паисий Хилендарски”, специалност „Актьорство за драматичен театър”. Донка е от малкото роми, решили да продължат образованието си и след училище. В Свиленград я познаваме от уникалните скечове, които пише и в които играе. Остроумните ситуации я направиха победител в конкурса на читалището „Търси се талантът на Свиленград”, заедно с партньора й  – Андрей Стоянов. Преди няколко години двамата покориха с ирония шоуто „България търси талант” по БТВ и стигнаха до полуфинал. За международния ден на ромите, за силата на таланта и полетът на мечтите, говорихме с Донка Кьосева. За отбелязването му, тя представи с нейни колеги  в Свиленград френския фарс „Подагричка и двете глухи”. Ден по-рано, той бе представен в НДК.

Донче, ти участва в програмата на община Свиленград за Международния ден на ромите. Какво ще представиш?

Аз и моите колежки – Мелина Атанасова и Вероника Атанасова, ще изиграем френския комедиен фарс „Подагричката и двете глухи”. И друг път сме играли с мои колеги в Свиленград. През юни 2017 г. представихме ,,Тесмофориите“ от Аристофан. Щастлива съм да играя пред свиленградчани, защото се чувствам у дома.

Ден по-рано, навръх празника, поставихте фарса и в НДК. Как дойде предложението?

Доброволец съм към Младежка Фондация ,,Арете“ и тъй като екипът реши да отбележи празника с концерт, не пропуснаха да отправят своята покана към мен.

Ти си актриса, но обичаше да пишеш и авторски скечове. Продължаваш ли да измисляш забавни ситуации и все още ли в техния център е животът на ромите?

За съжаление не ми остава толкова свободно време за това, но през месец януари аз и моите колежки, с които ще играя, и група италианци от „Gommalacca teatro” изнесохме представление пред пловдивчани с деца от ,,Столипиново“. Майсторските класове с тях продължиха около три месеца. Беше проект към Пловдив 2019 и темата беше за пречупване на границите. Сега аз и Мелина работим с Фондация „ЖАР театър-изкуство-култура“ по европейския проект Onboard. Работата е свързана предимно с огнени и пантомимни спектакли. Очакват ни доста фестивали и участия.

Огнените спектакли са доста атрактивни. От колко време се занимаваш с тях?

В момента съм в процес на обучение за игра с огън и ходене на кокили. Екипът на Жар театър подготвят един парад, Айляк парад, през месец май и поканиха целия курс да участва в него. Така се запознахме и предложиха на мен и моята колежка Мелина да работим с тях и за бъдещи проекти.

Иронията е силно творческо оръжие. Зад нея хем стои смехът, хем си показваме и кривиците. Надсмиването ли е начинът да се справяме с трудностите в живота?

Не е това начинът, но е по-лесно за приемане, ако погледнем от забавната страна на дадена ситуация. Зависи каква е самата тя.

Кога реши, че актьорството е твоята мечта? И вярваше ли, че някога мечтата ще се сбъдне?

Бях в 6-ти клас когато започнах да се занимавам с актьорска дейност. Честно казано не бях убедена, че мечтата ми ще се сбъдне, но никога не съм спирала да се боря за нейното осъществяване. И винаги ще имам мечти и цели, за които ще продължа да се боря.

Какво подготвяте с колегите ти в университета?

За 3-те години в университета с моите колеги успяхме да представим 25 спектакъла и сега работим по завършването на 26-ят. Нещата, които играем са винаги различни едно от друго. Имаме представления за всякаква публика – „от памперс до памперс”.

В какви роли обичаш да влизаш?

Всяка роля е предизвикателство за мен, към което се спускам и се старая да вникна в кожата и ума на своя герой, за да го представя възможно най-добре. И не на последно място – публиката да остане доволна от преживяването.

Промени ли се ти самата, играта ти, разбиранията ти за актьорството?

С всеки изминал ден научавам нови неща, които допринасят за моето развитие. Играта винаги е променлива. Еднообразието е твърде скучно.

Сблъскваш ли се често със случаи на дискриминация?

Пряко отправена към мен не, но към етноса – доста често.

Смяташ ли, че се задълбочава агресията, противопоставянето между българи и роми?

Това винаги го е имало и ще продължа да го има, докато хората не се научим да приемаме различното и да извлечем полезните и добри неща от това.

Тази година за ромския празник в Свиленград беше обявен конкурс за есе на тема  „Как би променил света на ромите”. Ти как би го променила?

Свят, в който няма значение цветът на кожата, пола, религиозните възгледи, защото и между самите роми има неприемане. Свят без ранни бракове и неграмотност.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Loading Facebook Comments ...