Честита Баба Марта!

На първи март отбелязваме празника на Баба Марта. По традиция на този ден всеки подарява на близките и приятелите си специален амулет – мартеница, изработена от бял и червен конец, за здраве и сила.

От по-обикновените мартеници за връзване на ръката и гривнички с мъниста, през традиционните Пижо и Пенда до истински произведения  на изкуството могат да се купят от търговците, разположени на пешеходната улица на Свиленград. И тази година на почит е ръчната изработка, която прави мартеницата уникална. От 10-20 ст. за мартеница до над 20 лв. струват амулетите за здраве. А изборът за вида и размера им е повече от богат.

Празникът вероятно е древен езически обичай, запазен единствено от българите. Той се свързва и с началото на пролетта и новата стопанска година. Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор. Според народните вярвания тя е сестра на Голям и Малък Сечко (януари и февруари) и е ту сърдита, ту засмяна, което оказва силно влияние на времето. Когато е засмяна, то е слънчево и топло, но ядоса ли се, задухва вятър и облаци закриват слънцето.

Усуканите червено-бели конци са свързани и с различни легенди и предания. Една от най-разпространените от тях е свързана с жената на Аспарух – Ахинора. Друга легенда гласи, че мартеници връзвали по българските земи траките. Те задължително слагали мартеници по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Самият Орфей кичел лирата си с мартеници. Според древните тя символизирала безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух именно в съчетанието между белия и червения конец.

Традицията гласи, че на 1 март дърветата и животните също трябва да бъдат закичвани с мартеници. Те се свалят и слагат под камък при вида на първите пристигнали щъркели и лястовици или се завързват на цъфнало плодно дръвче.