Учителят Димитър Гилев: Народ, който не познава историята, няма никакво бъдеще!

0

Димитър Гилев е роден на 14 октомври 1993 година в Свиленград. От тази учебна година 25-годишният бивш ученик на СУ „Д-р Петър Берон” преподава история в училището, което е завършил. За един любознателен човек, привлечен от историята, изборът на специалност е логично развитие и сбъдната мечта, разказва Димитър. Затова и завършва „История” в ПУ „Паисий Хилендарски”. Практиката си започва миналата година в ПГССИ „Христо Ботев”, по заместване. Сега Димитър се опитва  да запали любовта към историята на ученици от 5, 6, 7, 8, 9 и 10 клас в най-голямото училище в община Свиленград. Казва, че учителската професия сама го е избрала. Той е автор на няколко исторически проекта в социалната мрежа, с десетски хиляди последователи. Идеята на всички тях е да споделя с повече хора събития и личности от българската история, които са допринесли за славата, честта, културата, религията и свободата ни през вековете.

Какво те привлече към учителската професия? Един млад човек им пред себе си различни възможности за реализиция. Защо избра да станеш учител?

Още в детските ми години открих, че имам дарбата да говоря увлекателно и чрез разказите си да влияя на хората. Моите близки и приятели винаги са ми казвали,че имам „дар слово“. Интересът ми към историята се разпали още преди училище, когато доста често по телевизията излъчваха различни исторически прадавания от различните епохи на човечеството, а аз не можех да отлепя очи от тях. Помня как в първи клас намерих на село един чувал вестници от „стария режим“, като „Работническо дело“, и започнах да ги чета, като ми стана много интересно какво е било преди и как са живели хората. От там тръгна и голямата ми страст към миналото. Започнах да чета много исторически книги, а учителите в училище се радваха на моя интерес към историята, подкрепяха го и го насочваха в правилната посока, за да го развия! Тук искам да изкажа моите сърдечни благодарности на учителите ми по История и настоящи колеги в СУ „Д-р Петър Берон” – Ангел Ангелов, Веселина Илиева и Галя Кирова, които през годините ми показаха колко необятна наука е Историята.

Учителската професия не съм я избирал аз, тя избра мен! Влечеше ме постоянно този контакт с любознателните хора. Участвал съм в няколко исторически конференции, школи и летни практики, където разбрах, че искам да дам своя принос към обществото, като предам моите знания, за да се запазим като народ и нация. Защото народ, който не познава историята, няма никакво бъдеще!

Как те посрещнаха учениците?

Всички ме приеха много топло. Благодаря на училищното ръководството, че ми позволи да преподавам и предавам моята страст към историята на децата. На първия ми работен ден бившите ми учители бяха много радостни да ме видят години по-късно като техен колега. Учениците бяха развълнувани и радостни, че имат нов млад учител по История.

Показват ли интерес децата към материала, който им преподаваш?

Материалът е много разнообразен и обширен, но интерес към него определено ИМА!

Как ги мотивираш, как предизвикваш интереса им към историята?

Старая се да поднасям всеки един урок максимално интересно за децата. Всеки ден правя планове на уроците, които да предразполагат учениците да ги четат и учат. Правим исторически проекти на различни теми, което е много интересно за децата от различните класове. В момента подготвям множество презентации на различни теми с песни и видеа. Имам още много идеи за учениците, които тепърва ще прилагам. А в близкото бъдеще съм подготвил за тях и няколко изненади, които ще запазя в тайна!

Какво липсва в учебниците по история, а на теб ти се иска да бъде там?

Най-вече липсва българското! Забелязвам, че в учебниците се пише много по-подробно за чуждата история, отколкото за българската. Нямам нищо против да се учи историята, културата, религията и на други страни, но да не се забравят нашите собствени! На мен ми се иска във всеки един учебник, на края на всеки урок, независимо на каква тема е, да има написано по нещо за българската история, било то за събитие или личност! Мисля, че по няколко реда за българската история на края на всеки урок биха били много полезни!

Кое е най-трудното в тази професия?

Според мен най-трудното и най-удовлетворяващото нещо в професията вървят ръка за ръка. Това е, когато успееш да постигнеш с децата това, което дори те самите не са си представяли, че могат да постигнат. Всичко е свързано с много работа и отдаденост и на учители и на ученици!

Споделяш в социалната мрежа различни факти от българската история и от живота на велики българи. Има ли сред тях истории, които наистина те вдъхновяват? Би ли споделил с кои личности са свързани или с какви исторически факти?

О, да! Занимавам се от години с исторически проекти в социалната мрежа. Към днешна дата активни са три от тях. Създател съм на две страници за българската история – „За Чиста и Свободна България“, която има 28 000 последователи и „Древна България“, с 12 000 последователи. Наскоро създадох и група, пак с исторически характер, наречена „Интересно за България“, в която има 4500 члена. В тези страници и групи споделям ежедневно по няколко пъти събития и личности от Българската история, които са допринесли за славата, честта, културата, религията и свободата ни през вековете. Също така снимам видеоклипове, в които запознавам хората с така наречените „Забравени герои“, като най-популярният от тях е за Ангел Войвода с 95 000 гледания в социалната мрежа. Към момента съм заснел около десетина исторически видеоматериала. Аз съм Историк, вдъхновяват ме много истории… Но най-много са ми на сърце тези  на Васил Левски, Капитан Петко войвода, Ангел войвода и Христо Ботев.

За какво училище мечтаеш?

Мечтая за такова училище, в каквото съм в момента! Да си в приятелска среда, със страхотни колеги, позитивни и целеустремени ученици. Щастлив е всеки, който учи или работи в училище като нашето.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Loading Facebook Comments ...