Свиленградчанката Ана Алексиева влезе в класацията на „Форбс България” – „30 под 30”. За пета поредна година престижното списание представя млади българи, които стават част от най-голямата и най-престижната селекция от лидери. Класът на 2017 г. и този път включва някои от най-блестящите предприемачи, пробивни таланти и агенти на промяната в пет различни категории. „Форбс България” номинира свои предложения и кани експерти от различни сфери, както и участници от предишни години да посочат своите предложения. Паралелно с това, от тази година, читатели на списанието също могат да номинират. Постъпилите над 300 предложения се отсяват с помощта на жури.
Ана Алексиева е номинирана от колега в категорията „Социално предприемачество” заради работата й във фондация Fine Acts – глобална фондация, свързваща артисти и активисти за човешки права. Тя е родена през 1987 г. и е продуцент с фокус върху социално-ангажирано изкуство. Ани завършва с бакалавърска и магистърска степен специалност Медийни и Джендър науки в Рурския Университет в Бохум, Германия, и в Университет Утрехт, Нидерландия. Започва кариерата си като продуцент на международни филмови проекти. Наскоро, заедно с Неда Грозева, организира в Свиленград младежки форум, в който ученици се срещнаха с успешни млади свиленградчани.
Ани, поздравления! Развълнува ли те този успех? И как въобще се стига до списание Форбс?
Сърдечно благодаря! Да, много ме развълнува! Това е страхотно признание, но и голяма отговорност. Радвам се много, че именно работата ми във фондация Fine Acts бе отличена. Във фондацията свързваме артисти от различни дисциплини със защитници на човешките права, за да работят заедно по изкуство за социална промяна. Това е мисия. Разбира се, зад вълнуващото признание се крие ежедневна и неуморна работа, която изисква постоянство, креативност и вяра, че промяна в света, в който живеем, може да има и че ние, екипът на фондацията, можем да допринесем за нея. Но накратко на въпроса как се стига до Форбс: с последователност, добри идеи и доста труд.
Какво те насочи към продуцентството и то точно на филми с документална и социална тематика?
В киносредите попаднах почти на късмет. Още докато бях студентка в Германия, имах страхотния шанс да се запозная с Мартичка Божилова, една от най-успешните български продуцентки, чиито филми са били награждавани на фестивали като Кан, Берлинале и много други. Тя ме покани да работя в продуцентска компания АГИТПРОП, където бях последните 5 години. Паралелно с работата ми като продуцент, бях и мениджър на Сдружение Балкански документален център, което промотира и укрепва документалната сцена на Балканите. Това бяха 5 прекрасни години, в които научих страшно много за бизнеса, традицията и етиката на работа в документалното кино. Имах възможност да пътувам из цяла Европа и да работя по много вълнуващи филмови проекти за големите европейски телевизии. Мартичка и другите двама основатели на компанията – големите фотографи и режисьори Борис Мисирков и Георги Богданов – бяха, и все още са, мои ментори и модели за подражание.
Върху какви проекти работиш в момента?
В момента съм се посветила на развитието на фондация Fine Acts, която бе основана от прекрасната и награждавана по целия свят журналистка и социален предприемач Яна Бюрер Тавание, моя близка приятелка. Имаме много и различни проекти, свързани с различни теми от спектъра на човешките права, като работим в парньорство с много български и световни организации и им помагаме да комуникират по-умело своите каузи чрез езика и похватите на изкуството. Едно от вълнуващите предизвикателства в момента е уъркшоп, който организираме в края на ноември, и който ще свърже хора на изкуството, на гражданското общество и на технологиите, за да намерят заедно решения в различни проблемни области. Паралелно с това участвам активно в софийския клон на международното движение Global Shapers на Световния икономически форум, където развиваме проекти с обществена стойност. Не на последно място, не мога да не използвам възможността да разкажа отново и за един проект, който ми е много близък на сърцето, а иммено: младежкия форум “Твоето бъдеще”, който организирахме с моята приятелка от детството Неда Грозева в края на септември, и който мечтаем да стане традиция и да намери последователи тук в нашия роден Свиленград.
Повече изкуство или повече социално има в твоята работа?
В моята работа се опитвам да намеря онзи момент на магия, когато двете дисциплини на изкуството и човешките права се пресичат и 1+1 се оказва много повече от 2. Тогава, когато изкуството говори за човешките права и предизвиква емпатия и желание за действие и промяна. Когато организациите, с които работим, се чувстват окуражени и намират подкрепа за своите каузи именно чрез силата на изкуството, а артистите виждат в нашите проекти предизвикателство и нови творчески възможности.
Пътуваш ли много? Към какви дестинации те води работата ти? Срещаш ли интересни хора? Хора от какви области?
Работата ми е свързана с много международни проекти и партньори, което налага пътувания. В повечето случаи пътувам в Европа, но наскоро се върнах от триседмична програма във Вашингтон, в която участвах като стипендиант на Държавния департамент на САЩ. Подобни пътувания ме радват особено, защото мога да разширя кръгозора и знанията си и да си създам богата мрежа от професионални контакти. Срещам хора както от изкуството и културата, така и много социални предприемачи, и се вдъхновявам от тяхната работа и постижения.
Има ли социален проблем, който дълбоко те е развълнувал?
Трудно е да се степенуват по важност или въздействие обществените и социални проблеми, и мисля, че това не е необходимо. Зад всяка кауза, зад статистиките и тревожните новини, са всъщност хора, които заслужават правото да бъдат чути, разбрани, подкрепени и приети. Това, което винаги ме е вълнувало, е личната история на хората – техния свят, трудности, малки и големи победи.
Ти самата мислила ли си да направиш свой филм?
Като режисьор – не. Това просто не е моето нещо. Но всеки един филм е резултат от работата на екип. Така че всеки един филм, в който съм имала щастието да работя като продуцент, усещам като част от мен. Последно работих по късометражен филм, посветен на хората с интелектуални и умствени затруднения и организациите, които се борят да бъде отменен изключително дискриминативния и остарял закон за запрещението. Филмът е продукция на фондация Fine Acts и скоро ще има своята премиера и разпространение в България.
Отваря ли нови възможности пред теб номинацията в списание „Форбс”?
Безспорно. Това е признание, което говори за моята работа като професионалист и което ме поставя в една много голяма международна мрежа, защото конкурсът “30 под 30” се случва в целия свят. Най-вече, обаче, номинацията ми дава кураж и много, много вдъхновение.
Фондация Fine Acts:https://fineacts.co
Агитпроп: http://agitprop.bg
Global Shapers: http://www.sofiashapers.org
Т.е, още една ,
неправеща нищо,но с усещане за изключителност и мисия,била тя и джендър :))