Младежки форум среща свиленградчани с интересни професии и успешна реализация с ученици

Интервю с Ана Алексиева и Неда Грозева за форума като място за споделяне на опит, вдъхновение и идеи

Форумът „Твоето бъдеще – идеи от свиленградчани за свиленградчани” ще срещне реализирани в професията млади хора с ученици от града. Идеята за събитието е на Неда Грозева и Ана Алексиева. Разговаряхме с тях, броени дни преди откриването на младежката инициатива. За идеята, ползите от споделянето на опит, предизвикателствата и от какво зависи усещането, че си успешен в работата си.

Неда Грозева (1986) завършва средното си образование в Свиленград. Юрист и специалист по стратегически комуникации. От 2011 г. работи в Български институт за правни инициативи. Можете да научите повече за нея в личния ѝ сайт grozeva.net

Ана Алексиева (1987) е продуцент с фокус върху социално-ангажирано изкуство, част от екипа на FINE ACTS – глобална фондация, свързваща артисти и активисти за човешки права. Завършва с бакалавърска и магистърска степен специалност Медийни и Джендър науки в Рурския Университет в Бохум, Германия, и в Университет Утрехт, Нидерландия. Започва кариерата си като продуцент на международни филмови проекти.

Предстои една интересна инициатива. Свиленградчани с различни професии ще споделят своя опит пред младежи от Свиленград. Кога и под каква форма ще протече форума?

Неда: Младежкият форум „Твоето бъдеще – идеи от свиленградчани за свиленградчани” ще се проведе на 30 септември, събота, от 10:00 часа в Спортна зала – Свиленград. Регламентът на форума е белязан най-вече от позитивизъм! Менторите са настроени да споделят и да дадат най-доброто от себе си на учениците. Програмата включва индивидуални представяния на менторите и техните професии, както и работа по групи с учениците. Именно в тази част те ще узнаят от първа ръка всичко, което ги интересува за конкретната професия. Очаква ни и лекция на тема доброволчество, от която ще научим защо и как да си основем доброволчески клуб в училище.

Как се стигна до тази идея и каква е целта на срещата с младежите от Свиленград?

Ана: Идеята се роди в разговори между нас двете –  приятелки, израснали в Свиленград. Често споменавахме по различни поводи, колко ни се иска да можем да направим нещо за нашия град – да му върнем от това, което сме научили през годините. Спонтанно стигнахме до идеята за форума като място за споделяне на опит, на вдъхновение и идеи. От самото начало искахме да е между свиленградчани – да бъде като между приятели, по-неформално и леко. Тук е мястото да благодарим за изключителната подкрепа на общината и дирекция „Хуманитарни дейности” в лицето на Снежана Янева и екипа ѝ. Аз самата съм имала много ментори в процеса на професионалното ми развитие и тяхното доверие да ми споделят своите знания и умения е било ключово за това да се развивам. Искрено вярвам, че споделянето на опит, с всичките му бляскави, но и трудни и предизвикателни моменти, е важно за младите хора – тези, пред които стоят многобройните възможности. Ще бъда щастлива, ако след форума всяко едно от тези деца си тръгне с глава, пълна с идеи и с вяра, че всичко може да се постигне. С труд, любопитство към света и упоритост, разбира се. 

Как подбрахте участниците? В какви сфери работят те? Кои са особено впечатляващи, според вас?

Ана: Менторите, както наричаме участниците, са наши съграждани от най-различни сфери. Всеки от тях има много интересен професионален живот, различно образование и различна история, как е стигнал до своята професия. Избрахме ги по препоръки и през личен контакт. Всеки от тях е впечатляващ. Най-много се зарадвах, че не познавах доста от тях – за мен това е едно от големите удоволствия от това събитие. Но изборът беше труден, защото има толкова много интересни свиленградчани. Имаме списък с хора за поне още две издания!

Очертават ли се професии на бъдещето? Допреди десет години, за някои от специализациите например, които четем в биографиите на част от участниците, не бяхме и чували.

Неда: Разбира се. Иновациите в технологиите и здравеопазването се развиват изключително бързо. Нещо повече, погледнем ли глобално и геополитически дори, виждаме, че бъдещето е сега. Т.е. това, което за нас е „бъдеще” (например метод или технология), някъде вече се случва, прилага се и работи. С други думи, знанието е важно и по-важно е как оползотворяваш това знание. Независимо в коя област се развиваме, вярвам, че човек трябва да е глобален: да проследява световните тенденции в своята сфера, да се учи и вдъхновява от най-големите, да поддържа глобална мрежа от контакти. Да колекционира международен опит и внимателно да го адаптира на местна почва.

Каква е историята на твоите мечти, на твоите трудности… Как реши какъв да е твоят път на развитие?

Неда: Научила съм, че когато мечтите остават твърде дълго в главата ни, буквално под формата на мечтания, могат и да не се сбъднат. Колкото по-бързо приведем мечтата си в действие, толкова по-добре. Има определени неща, за които човек наистина трябва да почака повечко в живота, да бъде търпелив и да има вяра. От съществено значение е да определиш какво е важно за теб и всеки ден да полагаш усилия в тази посока. Имаш ли вяра, има и енергия. Тогава нещата се получават.

Ана: Винаги съм била водена от желанието да научавам нови неща и да работя сред интересни за мен хора, а не от конкретна професия. В момента работя в неправителствения сектор и изкуството, но имам опит и в кинопроизводството. Вярвам, че част от пътя на всеки трябва да е окриването на нови умения, нови поприща. Това държи умът бистър, а сърцето пълно. Това се надявам да предадем и на учениците по време на форума.

Какви съвети можем да дадем на младежите. Обучение в чужбина или в България? Реализация в малък или в голям град? И въобще, възможно ли е, според теб, в малък град като нашия, един млад човек да се чувства успял чрез професията си?

Ана: Усещането да си реализиран и успял според мен не зависи нито от големината на града, нито от събраните титли, нито дори от заплата. Зависи от удовлетворението в края на деня, от това да знаеш, че не си губиш времето, че имаш принос. Бих посъветвала младежите да са смели, последователни, отворени за различни възможности и да не обезкуражават, когато е трудно и когато пътят не е ясно начертан.

Променя ли се Свиленград през погледа на хората, които живеят извън него?

Неда: Със сигурност се променя. Нямам търпение да се срещна с учениците, за да науча какво ги вълнува и виждат ли своята роля в развитието на градския живот.

Ана: Аз се преместих в друг град, когато бях на 14. През годините градът се променяше много в очите ми. Истината е, че все още го преоткривам и всеки път ми е по-хубаво тук.

От това, което виждаме по националните медии, като че ли се въртим в омагьосан кръг. Реформи, за които непрекъснато се говори, и които не се усещат осезаемо – съдебна, образователна… Сякъш тъпчем на едно място. Не се решават истинските проблеми. А в същото време във всяка сфера се назначават хора, приближени към властта, независимо коя е тя. Как младият човек да се чувства оптимист, да е сигурен, че ще бъде оценен според способностите си, а не да усеща, че предварително е изгубил битката със статуквото? Ето тази битка, за част от младежите е изгубена още в началото.

Неда: Много чувствителна тема и пряко свързана с моята работа. Когато говорим за реформи, трябва да знаем, че всяка реформа е процес, поредица от действия. Реформата изисква воля, политическа последователност, ресурси и време. В България има нисък политически капацитет, устойчиви корупционни практики, непотизъм и други неприятни неща, но това не е всичко. Вярвам, че корупцията може и ще бъде сведена до поносим минимум (тя никога не изчезва напълно в едно общество) в идните 20 години, колкото и на някои хора да не им се иска. В този смисъл технологиите ще изиграят ключова роля. Битката със стакуквото е “ongoing”, тя винаги продължава. Младият човек има дълг да се самообразова непрекъснато, да избира внимателно своите каузи и къде влага енергията си, за да не попада в капаните на популизма и пропагандата. Относно оптимизма: на този, който не прави нищо, винаги ще му се струва, че „всички тъпчем на едно място”. Когато започнеш да предприемаш действия, ти вече имаш нова призма на наблюдение и нова гледна точка. Появяват се и съмишленици. Вижте например този форум, започнахме с приятелски разговор за една идея, а както каза Ани – вече имаме списък с хора за поне още две издания.