Сводестият мост „Мустафа паша” при Свиленград има всички качества да кандидатства за вписване в листата на ЮНЕСКО. Това заяви архитектът от Националния институт за недвижимо културно наследство към Министерството на културата – Мария Каразлатева. Експертът представи на обществено обсъждане изготвения проект на План за опазване и управление на средновековния мост, част от проекта за реставрация и експониране на вековното съоръжение.
Арх. Каразлатева обясни, че мостът на Дрина при Вишеград, който Иво Андрич увековечава в едноименното си произведение и получава за него Нобелова награда за литература, е под защитата на специалната организация на ООН за образование, наука и култура – ЮНЕСКО.
Мостът при Свиленград е доста по-дълъг и доста по-интересен от конструктивна гледна точка, посочи архитект Каразлатева. Там има известни нарушения на конструкцията, докато тук тя е напълно запазена, заяви тя и посочи данни за значимостта на моста, част от големия диагонален път /Виа Диагоналис/, свързващ Азия и Европа до ден днешен. Съоръжението е знаково и е отбелязано например в средновековна немска карта, допълни тя. И до днес той е познат с топографското си наименование – мостът „Мустафа паша”, дадено му заради създателя му, въпреки че сред свиленградчани той е познат като Старият мост.
Най-рано след две-три години може да стане вписването на моста в листата на ЮНЕСКО, ако общината реши да кандидатства, стана ясно от думите на специалиста. Изготвеният план за опазване и управление ще трябва да мине през Министерството на културата, през сесия на общински съвет в Свиленград, експерти да изготвят мотивирано искане за вписване в индикативната листа на България, като имат предвид реставрацията, консервацията и социализацията на архитектурния паметник. След това специалисти от световната културна организация трябва да проверят на място обстоятелствата и да докладват на първата следваща сесия на организацията.
От 2003 г. каменният мост е паметник на културата от национално значение. Ако архитектурният паметник е под защитата на ЮНЕСКО, от там ще финансират рекламата и необходимите за опазването на моста специалисти, стана ясно още по време на обсъждането.
Ще трябва да бъде определена и граница на защитената територия около моста. Очаква се в нея да важат определени предписания на световната организация относно оформянето на оградите, сградите и озеленяването, за да не се отнема от великолепието на моста.
В проекто плана за опазване и управление на стария мост се препоръчва още да се извършат археологически проучвания, за да се попълни информацията за района, на който е имало още кервансарай, джамия и хамам /стара турска баня – единствената запазена от комплекса около моста/. Чрез съвременни методи могат да бъдат заснети и разкрити автентични доказателства за местоположението на архитектурните обекти.
Общият устройствен план на града е добре да предвиди още една възможност за развитието на града в посока север-юг, превръщайки моста в ядро на това развитие, по течението на реката, посочват специалистите. Сред препоръките за управление на моста е и създаването на маршрути с плоскодънна лодка, за да може да се види великолепната каменна пластика, която мостът притежава.
Списъкът на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО включва обекти с изключително значение за човечеството, а тяхното съхраняване и опазване се счита за приоритет. В този списък са включени девет български обекта – седем културни и два природни. Това са Рилски манастир, Мадарски конник, Боянска църква, Ивановски скални църкви, Казанлъшка гробница, Свещарска гробница, Стария Несебър, Национален парк Пирин, Резерватът Сребърна, Бистришките баби и нестинарството.