Деца от интерната и пенсионери замесиха великденски козунаци

Деца и пенсионери замесиха заедно Великденски козунак по българска традиция. Събитието беше организирано през седмицата от Исторически музей – Свиленград, съвместно с Клуб на пенсионера „Александър Кипров 1“ и ПУИ „Стефан Василев“. На събитието присъстваха и ученици от паралелката по селски туризъм към ПГССИ „Христо Ботев“ с ръководител Татяна Иванова.

В наскоро изградената за трудотерапия хлебна къща в двора на помощното училище интернат, баба Анастасия показа как се замесва ритуалният хляб. Владимир Бъчваров от Историческия музей разказа повече за великденските традиции. Учениците се запознаха със символиката и обичаите през Страстната седмица, с обредните хлябове, които са се месили навремето, с боядисването на яйцата и ритуалите, които съпътстват боядисаните яйца.

Козунакът като обреден хляб навлиза в България в края на 19, началото на 20 век под натиска на градската култура, разказа Бъчваров. Според кулинарни историци неговата история води началото си от 17 век, когато във Франция местен пекар изработва този сладък обреден хляб. Според друга легенда, началото на козунака слага Милански благородник още през 15 век. Той се влюбил в дъщерята на местен пекар и за да я спечели, започнал работа при баща й. Там той създал за нея козунака и така я спечелил. Казвал се Пан де Тони и оттам идва и името на козунака – Панетоне /итал. название на козунака/. Името, което днес ни е познато – козунак, идва от румънския език и означава баница с грозде. Такива са се правели в Гърция и названието в румънски идва от там.

Днес в българската традиция на Великден козунакът изцяло е заменил обредните хлябове, които наричаме – Великденче, Трапезник, Великден. Те са имали кръгла форма и са се шарили с вилица или с две вретена. По тях са се слагали и белени бадеми и червени яйца – 1, 3 или 5 на брой.

Хлябовете са се шарили във формата на плитка, освен с вретена или вилица, са се шарили и с тесто.

Освен това са правили и по-малки хлебчета в Сакарския край – кравайчета или куклички. Те са или без яйце, или с по едно червено яйце в средата. В повечето случаи върху всяко боядисано яйце са кръстосвали по две парчета тесто, за да го придържат.

Козунаците са месят в събота преди изгрев слънце, гласи обредната традиция. Яйцата пък се боядисват рано в четвъртък преди изгрев слънце, или в събота след обяд. С първото червено яйце се правят кръстчета по бъзките на децата да са здрави през годината, после се оставя на иконата да стои до другия Великден. Проверяват миналогодишното яйце дали е запазено, ако е здраво – ще са здрави всички къщни, ако е мухлясъло – не е на хубаво. Второто яйце на някои места го носят на нивата или на лозето и го заравят в единия край – защото на Велики четвъртък ходят мамници по нивите и обират или развалят реколтата. Вярва се, че червеното яйце предпазва от тези демонологични същества.