Изложба на носии от Свиленград и региона в музея

„Дрехите на баба и дядо” ще останат открити за посетители до края на месеца

Интересна изложба на носии беше открита в общинския музей в Свиленград. Традиционните облекла са от Свиленград и региона и показват разнообразие от модели и шевици. Изложени са още и предмети от бита.

Голям кът от експозицията е отделен на село Момково. Показана е мъжка носия, с която в началото на 20 век мъжете са отивали на мегдана. С характерен за този край гайтан са украсени потурите при глезена. Не без чувство за хумор е изложена и типичната жълта момковска кърпа, вързана по типичния начин. С нея момковци са отивали да работят на нивата.

Разнообразието е по-голямо при женските облекла от близкото село. За младите жени са характерни по-пъстрите цветове и шевици на престилките и сукманите, обясни директорът на музея Елена Митева.

Носии от Варник са дарили на музея местни дарители. Те носят характерната жълта бродерия около пазвата. От Сакарския край е и детски костюм с жълта бродерия от с. Студена. Одеждата е на повече от 100 години. Характерна багра са имали и преселниците от Муратли, Източна Тракия. Освен женският пояс, типична и различна е украсената с характерни цветни конци вълнена престилка.

Дарение на музея е и носия от Садово, приближаваща се повече до градската мода. Престилката е закачена до носията, за да се види широката кройка на полата. Дарена е от свиленградска снаха от този край.

Изключителен интерес за присъстващите представляваше типична левченска носия, която също има по-градско излъчване. Одеждата от с. Левка привлече вниманието не само заради модела на полата и ризата, но и заради цветовете и коприненият плат. Носията е била предназначена за обличане в празнични дни, но също е от началото на 20 век, уточни Митева. Типични за нея са широките плисета в предната част на полата. А на гладенето се е обръщало доста внимание, за да се запази кройката.

Музеят разполага и с други носии от други села на района, които обаче на този етап не са изложени в експозицията. Веднага се вижда обаче богатото разнообразие от облекла, шевици, бродерии и материи, които са се носили в различните села от нашия край.

Едни от тях носят характера на Сакар, съвсем различни са тези от Левка, различни са и костюмите на селата по източните склонове на Родопите – Мезек и Сива река, както и на дошлите по тези земи бежанци, обясни още Елена Митева. От тук е минавал пътя Виена – Цариград, пътят на коприната, което също изиграва своята роля върху модата и дрехите в нашия край. Опитваме се да съберем експонати и облекла от градския ни живот, който пък е бил съвсем различен.

За да съхраним и покажем това разнообразие, нека се поразровим из миналото, призова още директорът на ОИМ. И ако откриете в дома си съхранени дрехи от градския или селския стил, предайте ги в на музея, прикани още Елена Митева.