Осветиха курбан в храма на Димитровче. Хората вярват, че Стопанинът ги пази

Курбан за здраве приготвиха днес в свиленградското Димитровче. Петте казана се вариха пет часа в двора на църквата, а после с тях бяха нагостени близо 150 души.

Третият ден на Великден е особено важен за селото и традиционно се отбелязва с курбан. Рано сутринта черна овца беше заклана на Аязмото, а отец Дионисий пя молитва за селото, разказва Донка Казакова. Курбанът се прави за Стопанина на селото, който го пази, обяснява тя.

Много отдавна, на този ден, жена с болно дете минава през святото място. Тя измива лицето му с вода от извора и детето проглежда. От тогава насам тази вода се счита за лековита и хората от Димитровче не пропускат да си измият лицето с нея или да си вземат в шише за здраве именно в този ден. Иначе мътната вода тогава се изчиствала и ставала бистра като сълза.

Това е само една от легендите, които се разказват от хората в селото, които наистина вярват, че имат закрилник. Дори се твърди, че той преминавал като светлина от крушата, засадена до Аяйзмото, до вековен дъб от другия бряг на реката. Той пазел от беди хората от селото, а възрастни го сънували, по време на войни и бедствия, че бди над децата им и да не се страхуват, разказва леля Венче, която отива да си налее от лековитата вода.

До извора хората са оставили сутринта великденски яйца, козунак и свещи. Преди няколко години на святото място е направен параклис, където на този ден вярващите в закрилника палят свещичка. Той е започнат от Елена Карайодова, която е родом от селото, но от дълги години не живее там. Заръката за издигането му отново се явила след сън. Със средства са помогнали и хора от селото.

Това място е свято, разказва още леля Венче. Освен да ни усилва вярата, то може да доведе много хора тук, като туристическа атракция.

Тази година, наред с курбана, в Димитровче се похвалиха с ремонт на входа на църквата. Старият чардак на построения през 1858 г. и осветен от гръцки архиерей храм, се срутил и затапил входа му. С дарения от хората от селото и с черковни средства навесът на храма, пазещ уникални икони от 1859 г., беше възстановен. Да прересува една от тях дошла студентка от Великотърновския университет. Препоръчал й я за дипломна работа професор по изобразително изкуство. Всъщност пет от автентичните и уникално запазени свети изображения са изчезнали или откраднати.

Според отец Дионисий, Стопанинът всъщност е Свети Атанасий, чието име носи и черквата.