Според многоезичният синонимен речник на екологията GEMET местообитанието (ареалът) представлява мястото, където растение или животно расте и живее в естествената си среда. Това може да е или географският район, върху който то се простира, или конкретното място, където се наблюдава даден вид.
Пред 1992 г. Съветът на Европейските общности (по-късно – Съвет на Европейския съюз – органът, в който участват министър-председателите на страните-членки) приема Директива 92/43 за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна. Тази директива, за краткост наричана „Директива за местообитанията“ действа и днес и е един от главните документи на екологичната мрежа „Натура 2000“. Самата екологична мрежа е изградена на основата на този документ, както и на Директива 2009/147/ЕО на европейския парламент и на съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици, накратко – „Директива за птиците“. Всяка държава-членка дава своя принос за изграждането на „Натура 2000“ в съответствие с намиращите се на нейната територия типове естествени местообитания. За тази цел всяка държава-членка определя териториите за специални защитени зони, като взема предвид посочените в Директивата цели.
Директивата за местообитанията има за цел да допринесе за осигуряване биологичното разнообразие чрез запазване на естествените местообитания, както и на дивата фауна и флора върху европейската територия на държавите-членки, за които е валиден Договорът. Мерките, взети в изпълнение на настоящата директива, вземат под внимание икономическите, социалните и културните изисквания, както и регионалните и местните особености.
Не всички местообитания са от еднаква степен на интерес по смисъла на Директивата. Типовете местообитания от най-силен интерес са онези, които са застрашени от изчезване в техния естествен ареал, имат малък естествен ареал на разпространение вследствие на тяхното намаляване или поради ограничения си по същество ареал, или пък представляват изразени примери на един или няколко от следващите пет биогеографски района: алпийски, атлантически, континентален, макронезийски и средиземноморски.
В срок от три години след нотифицирането на Директивата всяка държава от Европейския съюз беше длъжна да изпрати списък на териториите, като посочи намиращите се в тях типове естествени местообитания и местни животински видове, които обитават тези територии. Този списък беше изпратен на Комисията заедно с информация за отделните територии. Тази информация включва картографско представяне на територията, нейното обозначение, географско положение, големина, както и данните, произтичащи от критериите, посочени в Директивата.
Към момента „Натура 2000“ обхваща 34.4% от територията на България, а именно: 120 защитени зони за опазване на дивите птици, покриващи 23.1 % от територията на България и 233 защитени зони за опазване на природни местообитания, покриващи 30,3 % от територията на България. Сборът от процентите е по-голям, защото има припокриване на зоните. Общо те са 353 към 2022 година, като 13 са с обща граница по двете директиви – за местообитанията и за птиците. По процентно покритие на мрежата „Натура 2000“ България се нарежда на трето място в ЕС, след Словения и Хърватия. Индексът на достатъчност на мрежата „Натура 2000“ се доближава до 100%.
Проектът „Хабитат Сакар“ се финансира от Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.” на Европейския съюз, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие, Приоритетна ос „НАТУРА 2000 и биоразнообразие“, по процедура „Подобряване на природозащитното състояние на видове в мрежата Натура 2000 чрез подхода ВОМР в територията на МИГ Свиленград Ареал – 2”. Бенефициент по проекта е Сдружение „Асоциация наука за природата“.
Svilengrad24
Facebook
