Какво е „заинтересовани страни“ и кои са те за проекта „Хабитат Сакар“

Според Стандартите за обществени консултации, приети от Министерски съвет (Портал за обществени консултации и оценки на въздействието), анализът на заинтересованите страни е набор от инструменти за: идентифициране на заинтересованите страни  – граждани, групи и организации (съставяне на база данни);  събиране на знания за тези групи – изследване на мнението им, отношението към проекта, поведение, което засяга дейностите (чрез анкетно социологическо проучване); категоризация на заинтересованите страни по групи и характеристика на групите въз основа събраната информация за тях;  оценка на възможностите и влиянието на групите спрямо целите и дейностите на проекта; избор на методите и процедурите за работа с всяка група или с няколко групи заинтересовани страни.

Анализът на община Свиленград определи следните заинтересовани страни:

Земеделски производители. В тази група са обхванати физическите и юридически лица, регистрирани като земеделски производители, както само по Наредба 3/1999 г. за подпомагане на земеделските производители (ФЛ), така и по Търговския закон (ЮЛ). Също така кооперации, сдружения и организации на производители, собственици, арендатори, натурални стопанства, които произвеждат за собствени нужди. Това е и най-голямата група от заинтересованите страни, тъй като както вече се спомена, основната част от територията на община Свиленград се ползва за селскостопански цели, като площите до голяма степен съвпадат с тези от зоните на Натура 2000.

Горски стопани. Това са физически и юридически лица, вид земеделски производители, които развиват дейност в горите – добив и търговия на дървесина, залесяване, събиране на недървесни продукти – горски плодове, билки, гъби, провеждане на мероприятия за защита срещу ерозия и порои и за биологична рекултивация на нарушени терени, поддръжка на горските пътища и просеки. Както и при земеделието, управлението на горите е от много голямо значение за опазване на биоразнообразието. За определени типове горски местообитания, вкл. и такива от Натура 2000, устойчивите горскостопански практики (например горска сертификация) са от жизненоважно значение за запазване на горските хабитати за някои от видовете.

Промишлени предприятия. Емисиите и отпадъците от промишленото производство оказват влияние върху околната среда. Често пъти предприятията са и сериозни замърсители на почвите, водите и въздуха. Колкото и малка да е промишлеността на дадена територия, тя не може да бъде изключена от заинтересованите страни. От една стана, промишлените фирми са обект на строги екологични регулации и засилен контрол според европейското и българското законодателство, а от друга, все повече самите те и собствениците им осъзнават необходимостта от повече загриженост за общественото здраве.

Неправителствени организации (НПО). Неправителствените организации са изразители на интересите на гражданското общество, включително и на местните общности, особено ако са местни или регионални, и като такива винаги са заинтересована страна в повечето проекти. Екологичните НПО са заинтересована страна по подразбиране, според конвенцията от Орхус. Други регионални и местни НПО обикновено работят за развитието на общностите и региона, културата, младежките проблеми, социалната среда, икономиката и туризма, като много от тях също изпълняват екологични проекти. На територията на община Свиленград действат около 25 местни НПО, като някои от тях са и на регионално ниво или подразделения и клонове на национални организации.

Читалища. Читалищата са вид НПО, устойчива българска културна институция със специфична мисия за съхранение и развитие на традиционните ценности на нацията. В последните двайсетина години читалищата се превръщат и в съвременна гражданска организация, която прокарва и популяризира различни политики, които са свързани не само с културното наследство, но и с младежките и социални проблеми, маргинализираните групи, правата на човека и екологията. На територията на община Свиленград има 15 действащи читалища, 2 от които в общинския център. Читалищата работят в тясно сътрудничество с учебните заведения, културните институции, обществени и други организации, НПО, общината и осъществяват богата и разнообразна образователно-културна дейност, те имат и създадена мрежа помежду си.

Спортни клубове. Спортните клубове са вид НПО (регистрирани са по ЗЮЛНЦ) и често пъти са и представителство на различни групи от местните общности (младежи, жени, пожарникари, полиция). Много от клубовете сами реализират и проекти, включително и такива свързани с опазване на околната среда. Затова те също са идентифицирани като заинтересована страна, като част от тях могат да вземат и пряко участие в дейностите. На територията на общината действат 16 спортни клуба – футбол, тенис, бойни изкуства, борба, гимнастика, колоездене, също и няколко клуба по танци.

Училища. Училищата и учениците са опосредствана, но изключително важна заинтересована страна. Те нямат пряко участие в осъществяването на консервационните дейности, но трябва да бъдат включени задължително в информационните и образователните. Екологичното образование и възпитаването на отговорно към природата поведение у младите хора и децата е залог не само за осъществяване на дългосрочните цели на проекта, но и въобще за опазването на биоразнообразието и устойчивото  развитие на целия район. Важни в този смисъл са и учителите и училищните настоятелства, които са съставени предимно от родители и са регистрирани като НПО.

Културни институции. Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство, приета от ЮНЕСКО през 1972 година свързва в един документ концепциите за съхраняване на природата и за опазване на културните ценности. Конвенцията оценява взаимодействието между човека и природата и фундаменталната нужда да се запази баланса между тях. България става страна членка по Конвенцията през 1974 г. и е една от първите 20 страни, които са я подписали. В днешни дни често напълно погрешно се противопоставят културата и опазването на околната среда, като културата се свързва предимно с градския начин на живот, който противоречи на хармоничното живеене сред природата. Вярното схващане е, че ако културата не се ръководи от принципите на разумно съжителство с природата, това води до упадък и на самото културно наследство. Културният сектор в община Свиленград, освен от читалищата е представен и от общински Музей и Арт галерия.

Медии. Формирането на съзнателно отношение към биоразнообразието, околната среда и екологична култура е дълъг процес, който до голяма степен зависи от популяризираната от медиите информация, както и от нагласите, които споделят самите журналисти. В съвременността няма кауза, събитие или дейност, които да бъдат реализирани без медиите. Осигуряването на ефективен обществен достъп до информация и участие на гражданите в процеса на взимане на решения също най-често се реализира по медиен път. Това е предпоставка за информиран избор на хората в ежедневния живот, щадящ околната среда, както и за насърчаване на екологосъобразните производствени практики и бизнес модели. В района на община Свиленград са идентифицирани няколко местни за общината, както и регионални за областта медии, които запълват съдържание само от местни източници и имат ограничен обхват. За сметка на това, тъй като предават само новини от региона, те са по-влиятелни и по-търсени от аудиторията. Важно е и сътрудничеството с Областен информационен център, Хасково (ОИЦ).

Туристи, туристически организации. Туристите са заинтересована страна, тъй като от поведението им в горите и зоните зависи опазването на биоразнообразието и устойчивостта на резултатите от проекта в дългосрочен план. Трудността при туристите обаче е, че в голямата си част те не са местни хора и трудно могат да бъдат комуникирани пряко. Затова трябва да се търси опосредстван контакт чрез туроператори, хотели и заведения, местни туристически организации и сдружения, чрез които да се разпространяват информационните материали и да се изисква спазване на определени норми от посетителите.

Ловци, ловни сдружения. ловците могат да бъдат както противници, така и съюзници като заинтересована страна. Регистрираните Ловно-рибарски сдружения и техните членове ловци и рибари могат да бъдат и в много случаи действително са важни партньори в опазване на биоразнообразието. Те имат пряк интерес от опазването и поддържането на видовете в зоните, тъй като то включва и дивечовото и рибното богатство. Числеността, организацията и екипността на ловните дружинки по места  и опитът им на терен, могат да помогнат в редица практически дейности, както и в комуникационната кампания.

Местна власт и местни представители на държавната власт. Публичните власти са заинтересовани страни с по-висока степен на компетентност относно всякакви проекти, реализирани на дадена територия. От тях до голяма степен зависи успешното изпълнение на дейностите, както и по-нататъшното опазване на биоразнообразието и устойчивостта на предприетите мерки. Решаващо е съдействието на общинската администрация и кметовете на населените места. Общините имат значителни задължения и правомощия по отношение на качеството и опазването на околната среда, в това число и на биоразнообразието. Това обуславя тяхната висока степен на заинтересованост, поради което те по правило би трябвало да подкрепят проекта.

Проектът „Хабитат Сакар“ се финансира от Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.” на Европейския съюз, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие, Приоритетна ос „НАТУРА 2000 и биоразнообразие“, по процедура „Подобряване на природозащитното състояние на видове в мрежата Натура 2000 чрез подхода ВОМР в територията на МИГ Свиленград Ареал – 2”. Бенефициент по проекта е Сдружение „Асоциация наука за природата“.