Какво представлява проектът „Хабитат Сакар“ и каква е ползата от него

Проектът „Хабитат Сакар“ се изпълнява по договор № BG16M1OP002-3.028-0001-C01, сключен през 2020 година между Асоциация „Наука за природата“ и Министерство на околната среда и водите. Насочен към подобряване на природозащитното състояние на видове, предмет на опазване  в защитените зони „Родопи – Източни“, „Сакар“, „Ждрелото на река Тунджа“ и „Река Марица“, в територията на МИГ „Свиленград Ареал“.

Дейностите са разделени в три основни групи: проучвателни – проучване на целевите видове земноводни, влечуги и прилепи (2 вида дейности, равностойни на консервационните по важност, тъй като попълването на липсващата информация е от основно значение за опазването на биоразнообразието и околната среда); консервационни –  по отношение на видове, които са в „неблагоприятно – незадоволително“ състояние (7 вида дейности); и 6 вида информационни дейности.

Една от основните консервационни дейности е създаването на убежища за прилепите. Те трябва да наподобяват максимално естествената им среда. Поради тази причина е необходимо популациите на отделните видове да бъдат отлично проучени в съответните райони. Да сме наясно с поведението, миграциите, местата за зимуване и суорминг (размножаване).

Един от начините за предоставяне на убежища е поставянето на специални къщички за прилепи. Те са изработени от дървобетон – специфичен материал, който осигурява едновременно подходящи условия за прилепите и продължително използване. Къщичките имитират естествени хралупи в дърветата и са подходящи за горските прилепи.

Специално за пещерните прилепи се поставят т.нар. „тухлички“, които предоставят условия, много сходни с тези в цепнатини в скалите. Стари изоставени сгради може да бъдат пригодени за обитаване от прилепи. В района на Свиленград има много изоставени бункери, които вече не се използват по предназначението, за което са построени. Проектът „Хабитат Сакар“ превръща тези стари сгради в подходящи за прилепите убежища чрез обезопасяване на входовете, за да се осигури защита от хищници. По таваните изкуствено се приспособяват подходящи места за закрепване на животните. Където има отвори в стените, се затварят, за да спре течението и да се осигури постоянна температура и влажност.

Друга важна дейност по проекта „Хабитат Сакар“ е противопожарната. Пожарите са една от най-сериозните заплахи за природата и човека. Често застрашават живота и здравето на хората и животните, както и домовете им. Противопожарните дейности по проекта са с цел намаляване на увреждането на местообитанията и свеждане до минимум на директното унищожаване на отделните екземпляри. Създават се шест противопожарни депа с новозакупено оборудване в общински сгради в селата Сладун и Маточина; организират се и се провеждат обучения, свързани с опознаване на новото оборудване, с действията при възникнал пожар и разработване на протокол за реакция и координация в случай на възникнала подобна ситуация. Създава се координация между местната общност и пожарната служба, която да осигури бърза реакция при пожари. По този начин евентуално възникналите пожари ще бъдат своевременно потушавани и ограничавани, за да се намали отрицателното им влияние върху целевите видове.

Увеличаването на площта на водните басейни и броя на чешмите е друга дейност по проекта „Хабитат Сакар“. Водата е важна и за самите нас. Всеки човек, тръгнал на разходка в гората, се радва да открие чешма, осигуряваща чиста, прясна вода, прохлада и почивка. Чешмите са част от българските култура и история, но те са важни и за животните. За всички целеви видове водните ресурси са от ключово значение. Водните басейни са местообитание на червенокоремната бумка и каспийската блатна костенурка, в които те зимуват и прекарват по-голямата част от живота си. От друга страна, прилепите също са пряко свързани с водата. Често те ловуват летящите над нея насекоми и понякога се заселват в местообитания, които са в близост до вода. Струпването на насекоми около чешмите създава ново ловно пространство за прилепите.

От коритата на чешмите дивите животни пият вода, някои от тях дори стават дом на редица земноводни, влечуги и безгръбначни. За да се подобрят местообитанията на дивите животни, се възстановяват пет запуснати чешми в района на Свиленград. Проектът предвижда също оформянето на естествени понижения в релефа, в които се събира вода. Това увеличи площта на подходящите местообитания на каспийската блатна костенурка и ловните площи на целевите прилепи. Изградените двайсет и девет зони спомогат за образуването на естествени биоценози, а това, от своя страна, осигурява защитата и подобряването освен на избраните видове, и на много други местни животни.

Биотопните дървета се маркират, за да бъдат опазени. Те са изключително важни за запазване на биологичното разнообразие в горите. Осигуряват дом на разнообразни видове организми и поддържат функционирането на горската екосистема. Прилепите в България използват разнообразни убежища – пещери, постройки и различни части на дърветата. За дългоухия нощник, например, именно дърветата са важни, тъй като женските индивиди формират малки родилни колонии в цепнатини на кората и хралупи на дърветата, а мъжките живеят поединично или могат да се присъединят към колонията. За всички останали прилепи плодните дървета осигуряват хранителна база от насекоми по време на важен за тях период – подготовката за зимуване.

През септември 2021 внимателно и задълбочено проучихме нагласите на общността по отношение проблемите на целевите видове. Това стана чрез специално подготвен въпросник, който експертите от водеща българска агенция за социологически проучвания са използвали на терен, за да разговарят с хората от населените места в общината на място. Проучването показа, че е необходима сериозна работа по повишаване информирането на общността за проблемите на целевите животински видове. За целта беше организирана и проведена информационна кампания. Нейни целеви групи бяха всички заинтересовани страни. Според качеството на тяхната осведоменост определихме комуникационните нужди – какво хората все още не знаят или не познават достатъчно добре и трябва да получат информация за него в задоволителен вид. Това определи комуникационните канали на кампанията. Предварителното проучване за определяне съдържанието, формата и каналите на кампанията представляваше директен контакт с институции и организации, допитване до фокус-групи и социологическо проучване на степента на информираност и нагласите на различни групи към проблематиката на проекта.

Важен елемент от кампанията е обучението на местни заинтересовани страни, свързани с целевите видове. Провеждат се семинари с представители на следните целеви групи: учители, общинска администрация, бизнес, ловци и риболовци, земеделски и горски стопани. Участниците се запознават с проблемите на защитените видове, подходите за тяхното опазване, конкретните мероприятия и отговорността на хората в процеса и в общото съжителство. Специално внимание се отделя на срещите с горски и земеделски стопани за опазване на биотопните дървета.

Част от кампанията беше и фестивалът „Нощ на прилепите“ с участието на музикални изпълнители, театрални състави, прожектиране на филми и др. На фестивала беше представена и подвижната фотоизложба. Изложбата се състои от художествени фотографии на застрашените видове, показващи как живеят в естествената си среда, на какви рискове са изложени и какви мерки се взимат за тяхното опазване.

Цялата информация, свързана с целите и дейностите на проекта, беше комуникирана със заинтересованите страни по всички класически канали – телевизия, радио, външна реклама, печатни материали и т.н.

Особено внимание се обръща на работата с децата. През топлите месеци се организираха детски лагери – излети сред природата, на които учениците се запознаха с местообитанията на застрашените видове, както и съоръженията, изградени по настоящия проект за тяхна защита. Беше произведено специално помагало за часа на класа и им бяха раздадени над хиляда таблета с изработено специално за проекта приложение, запознаващо със защитените видове и техните местообитания. Бяха проведени лекции-работилници в голяма част от училищата в общината.

Проектът се финансира от Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.” на Европейския съюз, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие, Приоритетна ос „НАТУРА 2000 и биоразнообразие“, по процедура „Подобряване на природозащитното състояние на видове в мрежата Натура 2000 чрез подхода ВОМР в територията на МИГ Свиленград Ареал – 2”. Бенефициент по проекта е Сдружение „Асоциация наука за природата“.