Защитена зона „Сакар“

Проектът „Хабитат Сакар“ е насочен към защита на целеви животински видове и подобряване на условията в техните местообитания. Негова цел са девет вида прилепи, каспийската блатна костенурка и жабата червенокоремна бумка в защитените зони „Родопи – Източни“, „Сакар“, „Ждрелото на река Тунджа“ и „Река Марица“ на територията на МИГ „Свиленград Ареал“. Всяка от тези защитени зони има своите особености. Като част от комуникационната стратегия на проекта ви представяме най-важните данни за всяка от тези защитени зони поотделно.

По данни на Изпълнителната агенция по околна среда към МОСВ защитена зона „Сакар“ (G0002021) попада в категория 33 по Европейската директива за птиците. Зоната е създадена със заповед на Министъра на околната среда, обнародвана в Държавен вестник на 14 септември 2010 г., с което става част от европейската екологична мрежа Натура 2000 в изпълнение на Директивата за птиците на Европейската комисия, на основание на Закона за биологичното разнообразие и решение на Министерски съвет от декември 2007 г.

Простира се на площ от 125722.28 хектара с надморска височина от 50 до 856 m (нископланински район със заоблени хълмове) и обхваща части от областите Хасково и Ямбол с общините Любимец, Свиленград, Тополовград, Харманли, Елхово и Тунджа. Създадена е с цел подобряване на природозащитното състояние на местообитанията на десетки различни животински видове чрез опазване, поддържане и възстановяване. Установени са 220 вида птици, от които 91 са включени в Червената книга на България.

Характерните местообитания за Защитена зона „Сакар“ са сухолюбиви тревни съобщества, храсталаци от драка и смесени дъбови гори. Край много от реките в Сакар все още растат стари дървета от бяла и хибридна топола – подходящи за гнездене на грабливите птици.

Ниските части на защитената зона са заети със селскостопански площи на мястото на гори от космат и виргилиев дъб. На около 15% от общата площ са разпръснати тревни съобщества с преобладаване на белизма, луковична ливадина и черна садина. Срещат се драка и смин. Билото на планината и склоновете над 500 m са покрити със смесени дъбови гори – космат и виргилиев дъб. Край реките растат стари дървета от бяла топола, върба, хибридна топола.[1

Защитата на „Сакар“ включва забрана за премахването при земеделски работи на елементи от ландшафта като синори и единични групи дървета, залесяването на пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения; използването на пестициди и минерални торове в пасищата, разкриването на нови и разширяването на съществуващи кариери, рудници и мини; забранява се изграждането на нови фотоволтаични системи и вятърни генератори за производство на електроенергия и др.

Защитена зона „Сакар“ е част от обхвата на проекта „Хабитат Сакар“.

Проектът се финансира от Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.” на Европейския съюз, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие, Приоритетна ос „НАТУРА 2000 и биоразнообразие“, по процедура „Подобряване на природозащитното състояние на видове в мрежата Натура 2000 чрез подхода ВОМР в територията на МИГ Свиленград Ареал – 2”. Бенефициент по проекта е Сдружение „Асоциация наука за природата“.