Биоразнообразието включва съвкупността от всички видове, срещащи се на планетата – растения, животни, гъби и микроорганизми. Този термин включва съвкупността на формите на живот на генетично, видово и екосистемно ниво и характеризира уникалното многообразие, с което съжителстваме като биологичен вид. Богатството на видове е разпределено неравномерно в света, като сред сухоземните екосистеми най-значително е разнообразието в областта на Екватора, където високите температура и влажност осигуряват процъфтяването на огромен брой растения и животни. С придвижване в посока към полюсите този брой постепенно намалява, като в крайните северни и южни точки остават само най-приспособените към екстремни условия организми, много от които са активни само в кратки периоди от годината. Сред морските екосистеми разнообразието на видове е най-значимо в зоните с по-високи температури на повърхностните води, концентрирани обикновено в субтропичните и тропичните зони.
Съществуват зони, където биоразнообразието е особено концентрирано – наричаме ги „горещи точки“. Този клъстърен ефект се получава, защото между различните организми съществуват сложни многопластови връзки. Ако например на дадено място има условия да се развиват много и разнообразни растителни видове, там вероятно ще присъства и значимо разнообразие от безгръбначни, които от своя страна ще са предпоставка и за наличието на гръбначни животни, като всяка една от тези групи зависи от останалите като източник на храна, подходящи места за размножаване и т.н.
Живите същества, съставляващи биоразнообразието, представляват отделни видове, които са изолирани репродуктивно помежду си, тоест не могат да се кръстосват, което запазва тяхната видова идентичност.
Учените, изследващи биоразнообразието, се опитват да оценят колко е приблизителният брой видове организми, населяващи планетата, тъй като много голяма част от тях все още не е открита. Според съвременните теории, растенията и животните наброяват близо 8 милиона вида, като науката е успяла да открие и опише до момента около 1,2 милиона от тях. В горещите точки на биоразнообразието изследването на видовете може да бъде трудна задача, особено в по-труднодостъпни местообитания като тропически гори, отдалечени острови и други. Ето защо процесът на откриване на нови видове от науката е непрекъснат и е особено значим при трудни за изследване и много разнообразни групи като безгръбначните животни например. Проучването на проби от почви или води може да разкрие цял микроскопичен свят от организми, за които повечето от нас не предполагат.
Съществуват много видове, които са добре приспособени да оцеляват в разнообразни условия на средата, което определя широкото им разпространение в световен мащаб. В същото време има и такива, които живеят при много малки вариации на външните фактори или в условията на пространствена изолация – например на малки острови. Те са много по-уязвими към промените в заобикалящата ги среда и в много случаи могат да бъдат застрашени от изчезване.
България е една от най-богатите страни в Европа по отношение на биоразнообразието. Приблизителните оценки на видовото разнообразие на животните у нас показват, че в страната се срещат около 207 вида риби, 16 вида земноводни, 36 вида влечуги, над 400 вида птици, 94 вида бозайници и над 27 000 вида безгръбначни. Тези цифри са динамични, поради откриването на нови видове за нашата фауна, както и поради настъпващите промени в систематиката, свързани с използването на все по-нови и прецизни методи от учените, описващи и класифициращи видовото разнообразие. В същото време броят на видовете може да върви и в низходяща посока, поради процесите на изчезване на някои от тях от дадени райони или на национално ниво.
Висок е процентът на ендемитните видове в българската фауна – над 4% при насекомите и над 8% при останалите безгръбначни. Тези животни имат ограничено разпространение, като някои от тях се срещат в много ограничени територии (например дадена планина или влажна зона). Ендемитните видове са приоритетни за опазване, тъй като са силно уязвими от промени в местообитанията им и могат да изчезнат по-лесно от ограничените територии, които обитават. В повечето случаи тяхното разпространение съвпада с вече описаните горещи точки на биоразнообразието.
Една от основните причини за богатото биоразнообразие в България е разнообразието от местообитания, съчетани на територията на страната. Всяко от тях е свързано с присъствието на конкретни видове, а в много случаи – и с формирането на зони с голямо видово богатство.
Въпреки че броят на описаните от науката живи организми се увеличава с времето, общият брой видове на планетата намалява, тъй като много от тях изчезват. Според съвременните научни оценки между 200 и 2000 вида живи организми изчезват всяка година. В миналото също е имало големи изчезвания на видове, поне пет пъти според учените, но те са били предизвикани от естествени климатични и космически процеси. В наши дни масовото изчезване на видовете се дължи на все по-интензивната човешка дейност, която силно променя света, в който живеем. Резултатите от тези процеси не са добре изучени поради значителната скорост, с която се случват. Сложните взаимовръзки между отделните видове предполагат, че изчезването на някои от тях ще има значително въздействие върху екосистемите като цяло и върху качеството на живот на хората.
Унищожаването на местообитания е съществен фактор, застрашаващ биоразнообразието, и е свързан основно с интензифицирането на човешките дейности. В резултат на значителни промени в местообитанията, много видове растения и животни са застрашени или изчезват напълно.
Опазването на биоразнообразието има за цел да спре процеса на намаляване и изчезване на видове, което поставя в риск функционирането на екосистемите и качествения живот на хората.
Проектът се финансира от Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.” на Европейския съюз, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие, Приоритетна ос „НАТУРА 2000 и биоразнообразие“, по процедура „Подобряване на природозащитното състояние на видове в мрежата Натура 2000 чрез подхода ВОМР в територията на МИГ Свиленград Ареал – 2”. Бенефициент по проекта е Сдружение „Асоциация наука за природата“.
Svilengrad24
Facebook
