Летящите ловци на насекоми

Проектът „Хабитат Сакар“ (Договор № BG16M1OP002-3.028-0001-C01) е насочен към подобряване на природозащитното състояние на видове, предмет на опазване на защитени зони „Родопи – Източни“, „Сакар“, „Ждрелото на река Тунджа“ и „Река Марица“, в територията на МИГ „Свиленград Ареал“. Чрез изпълнението на дейностите в него се осигурява подкрепа за подобряване на природозащитното състояние южната блатна костенурка, жабата червенокоремна бумка и девет вида прилепи – подковонос на Мехели, южен подковонос, средиземноморски подковонос, остроух нощник, пещерен дългокрил, дългопръст нощник, голям нощник, широкоух прилеп, дългоух нощник. Всички те са приоритетни видове от мрежата „Натура 2000“. Проектът се осъществява от Сдружение „Асоциация наука за природата“ по Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 г.

Някои казват, че ако прилепите изчезнат и насекомите продължат да се размножават със същите темпове, скоро планетата ще бъде смазана под тяхната тежест. Разбира се, това надали ще се случи, защото всяка промяна води след себе си и друга промяна и това е начинът, по който оцелява светът. Но дори и само като виц, сравнението показва каква важна роля за баланса в природата играят прилепите. Те са едни от най-полезните за нас същества, с които съжителстваме.

Проектът „Хабитат Сакар“ обхваща дейности по опазването на девет вида прилепи. Какво е характерно за тях, по какво си приличат и по какво се различават? Видовете прилепи, за чието опазване са предвидени дейности в проекта, се поделят на две групи според местообитанията, в които прекарват основна част от живота си: горски и пещерни. Двете групи споделят обща анатомия и физиология, определена от мястото им в системата на животинския свят. Това, което ги отличава, е именно предпочитаното местообитание.

Прилепите са единствените летящи бозайници. Противно на много вярвания, прилепите имат добро зрение, но са развили способността да откриват храната си и да се ориентират в пространството чрез ехолокация. Те са важни регулатори в природата, като контролират числеността на редица насекоми, които са вредители по дърветата в горите – така предотвратяват редица заболявания по дърветата и запазват местообитанията на други видове. Още повече, те често се хранят и с насекоми, които са вредители по земеделските култури, като така спестяват хиляди левове на местните земеделски производители. Едно малко кафяво прилепче, което тежи едва пет грама, за един час може да изяде 1200 комара. Прилепите са изключително чувствителни животни и всяка промяна в техните местообитания им влияе осезателно. Някои видове прилепи мигрират през годината, но почти винаги се връщат в едно и също убежище, защото силно се привързват към него. Затова е важно да запазим естествените им местообитания – пещери, стари дървета, необитаеми сгради, изоставени мини и т.н. Ето и целевите видове прилепи на проекта „Хабитат Сакар“ с техните белези, по които можем да ги разпознаваме и различаваме:

Голям подковонос на Мехели: Среден по големина прилеп от семейството на подковоносите. Ушите му са наведени напред, значително надминават върха на муцуната. При възрастните коремната част на тялото е белезникава с ясна граница в оцветяването между корема и гърба. Обитава карстови райони, убежище намира в пещери заедно с други пещеролюбиви видове, рядко може да се срещне в изоставени сгради. У нас се среща в Източни Родопи и Северна България. Предпочита малки нощни пеперуди и някои дребни насекоми. Храни се в рехави гори, където лесно може да преминава през препятствия и да се промушва през клоните на дърветата.

Голям нощник: Козината му е сивокафява отгоре и светлосива – отдолу. Крилата са широки, мембраната им е тъмносива. Ушите са широки и овални. Образува многочислени шумни летни колонии в пещери. Един от най-едрите прилепи в България. Среща се често у нас. Обитава пещери, като е срещан на надморска височина в Пирин на 2500 m. Има зимни и летни убежища като пещери, сгради и хралупи на дървета. Миграциите, които извършва между убежищата, могат да достигнат над 200 кm. У нас най-дългата регистрирана миграция е 40 кm. Предпочита едри насекоми, които лови по време на полет във въздуха, понякога слиза на земята, за да търси бръмбари. Храни се в горски територии, рехави гори с открити малки тревисти площи.

Южен подковонос: Един от средните по големина подковоноси прилепи. Окраската на гръбната страна е сивокафява, а коремната – белезникавожълта; границата между гръбната и коремната окраска не е рязка. Носните израстъци и устните са светлокафяви, ушите и мембраните – светлосиви. В България обитава предимно горски карстови райони в близост до вода. През зимата образува смесени колонии с други видове прилепи, най-често – с подковонос на Мехели. През лятото образува предимно самостоятелни летни колони. Обича да ловува в горски територии с предпочитание към крайречните гори. Храни се с нощни пеперуди, в зависимост от района, който обитава – с типулиди и торни бръмбари. От известните до момента размножителни колонии у нас, 18 са в естествени пещери и една е в подземни тунели на постройка (резерват „Ропотамо“).

Средиземноморски подковонос: Отличителен белег са ушите, които в прегънато напред състояние почти докосват муцуната. В България се среща в местата с типично средиземноморски климат, по-рядко може да се намери в Северна България. Числеността на вида в страната наброява поне 5000 индивида. Храни се с малки нощни пеперуди. Живее предимно в смесени колонии.

Остроух нощник: Цветът му е сиво-кафяв по гърба до сиво-белезникав по корема. Ушите са кафяви, сравнително дълги и наведени напред. Външно остроухият нощник силно наподобява сродния вид голям нощник, от който се отличава главно по по-малкия размер на черепа. В България се среща подвидът M. b. оxygnathus. Разпространен е в цялата страна до надморска височина от 1400 m, най-често в карстови райони. Извършва сезонни миграции между летни и зимни местообиталища, които може да са разположени на разстояние 60 – 70 до 160 km едно от друго. Обитава пещери, като температурата на зимните убежища варира от 3 до 15 °C. Образува големи колонии, често смесени с други видове прилепи. Копулацията протича през есента, като женските раждат по едно малко в края на май или началото на юни. Малките започват да летят след около 30 дни и стават напълно самостоятелни след 50 дни. Продължителността на живота достига 30 години. Храни се предимно с насекоми, най-често дървесни скакалци (Tettigoniidae).

Дългокрил прилеп: Козината е гъста и сива, малко по-светла по корема. Крилете им са тесни и заострени, малко по-тъмни от тялото. Издръжлив летец и често се храни на голямо разстояние от убежищата си. Основната му храна са нощни пеперуди, двукрили и бръмбари. В България е разпространен в цялата страна, като е най-често срещаният вид прилеп в пещерите.

Дългопръст нощник: В сравнение със сходните по размер нощници има широк череп, голямо стъпало с дълги пръсти и характерно високо захващане на летателните мембрани. Цветът му по гърба е тъмносив, коремът е значително по-светъл, а летателните мембрани са светлокафеникави. Среща се главно в карстови райони с надморска височина до 400 m. Дългопръстият нощник живее главно в гористи карстови местности в близост до водоеми, като в Южна Европа заема същата екологична ниша, както водният нощник в по-северните райони. Храни се главно с летящи насекоми, които улавя нощем по повърхността на водоеми или над нея. Извършва големи миграции между летните и зимните си убежища. През лятото живее в малки и сухи пещери, а през зимата – в големи водни пещери със сравнително ниска температура (4 – 6 °C).

Широкоух прилеп: Цветът му е тъмнокафяв до черен по гърба. Ушите са къси, но много широки, покрити по външната страна с меки косми. В България се среща рядко, главно в гористи местности в планините. Живее главно в гористи местности. Лятото прекарва в хралупи на дървета или подпокривни пространства, като женските образуват малки колонии, а мъжките обикновено живеят поединично. Зимува поединично или в големи колонии в пещери със сравнително ниска температура, малко над 0°C.

Дългоух (бехщайнов) нощник: Цветът му е кафяв по гърба, белезникав по корема и тъмнокафяв по крилата и ушите. Космите са дълги и гъсти. Ушите са дълги и широки, силно изнесени напред. Крилата са много къси, но широки, а опашката е по-къса от тялото, с връх, излизащ с 2 – 3 mm извън междубедрената мембрана. В България се среща рядко, главно в равнинните и хълмисти области. Живее главно в горите, като извършва кратки миграции между летните и зимните убежища – до 35 km. През лятото живее в хралупи на дървета, по-рядко – постройки и пещери, като често сменя жилището си. Зимува в пещери и галерии с температура 3,6 до 10,5°C, в които се премества сравнително късно, а понякога сменя жилището си и през зимата. Прекарва зимата поединично или в малки групи по 3 – 5 екземпляра. Храни се предимно с нелетящи насекоми, които улавя на земята или по листата на дърветата.

Това са деветте вида прилепи, чиито местообитания подобрява проектът „Хабитат Сакар“ на „Асоциация Наука за природата“.

Проектът се финансира от Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.” на Европейския съюз, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие, Приоритетна ос „НАТУРА 2000 и биоразнообразие“, по процедура „Подобряване на природозащитното състояние на видове в мрежата Натура 2000 чрез подхода ВОМР в територията на МИГ Свиленград Ареал – 2”. Бенефициент по проекта е Сдружение „Асоциация наука за природата“.