Стамо Димитров: Не е задължително да си финансов гений, за да търгуваш на фондовата борса

0

Все повече хора избират печалба от капиталовите пазари, вместо от депозити и недвижими имоти, сочат наблюденията на инвеститора

Стамо Димитров е роден през 1979 година в Бургас. Завършва университет в родния си град. Има две специалности – стопанско управление и финанси. Едва 18-годишен проявява интерес към капиталовите пазари. Първите му стъпки са по време на масовата приватизация, когато участва на фондовата борса с боновите книжки на семейството си. Повече от 15 години по-късно твърди, че вече няма нужда да работи. Т. е. не работи за никого и не работи за заплата. Преминал е болезнено през кризата, нанесла сериозен удар на него и много други, занимаващи се с търговия с акции и ценни книжа. Според него човек трябва да вярва, че нещата ще се оправят. Защото няма вечен спад и вечен връх. И да не се отказва, ако вярва в това, което прави.

От няколко години Стамо живее в Свиленград със съпругата си Десислава, която е свиленградчанка. Имат три деца – Божидар на 4 г., и близнаците Виктория и Александър – на 1 годинка.

Нека започнем с този въпрос: Какво работиш?

Инвеститор съм на капиталовите пазари.

Можеш ли да ни обясниш какво означава това?

Търгувам на фондовата борса с ценни книжа. Купувам и продавам.

Как реши да се занимаваш с това?

Всичко започна като хоби. Течеше първата и втората вълна на масовата приватизация. Не знам дали по-младите хора се сещат, но по-възрастните със сигурност си спомнят, че имаше едни бонови книжки. Аз първата вълна на приватизацията я изтървах, тъй като нямах 18 години. Но още тогава имах сериозен интерес към акциите и облигациите. Затова и се включих, но вече във втората вълна, през 1998 година. Събрах моите бонови книжи, книжките на майка ми и баща ми, на двете баби и дядовци. Така се получи един сериозен портфейл. С него купих и първите си акции. Понеже съм от Бургас – това бяха акции на  Лукойл Нефтохим. Пък и по учебник – няма рафинерия, която да работи на загуба.

Много обикновени хора имаха бонови книжки, но не успяха да спечелят нещо. Ти как развъртя нещата? 

Първо записах тези акции на няколко приватизационни фонда. И една малка част инвестирах в Нефтохим. Впоследствие продадох тези акции, после пак ги купих. Всъщност, нали знаете – цените се качват, падат и от там идва печалбата. И в един момент видях, че почнах да правя сериозни доходи. После започнах работа в Лукойл. Една част от спечеленото заделях за учението ми, друга отделях за инвестиции на фондовата борса, а другата харчех. Просто нещата потръгнаха. Но и периода от 2003  до 2007 година беше добър период за фондовата борса. Тя съществува от 1997 г., но тогава се разви. Минаха така да се каже първите седем години. Тогава се правеха и най-добрите печалби. Имаше си причини – приемането ни в НАТО през 2004 г., после през 2007 г. и приемането ни в ЕС. Тогава много чужди мениджъри решиха, че ще дойдат в България, ще инвестират по няколко стотин милиона и ще изкарат бърза печалба. Е, някои успяха, други – не. Но тогава се наляха много пари. Тогава в рамките само на една година се правеха по 100-200% доходност. Именно тогава успях да натрупам по-сериозен капитал, за да може през 2007 година да реша, че няма да работя. И засега нещата се получават.

Какво означава: „няма да работя“?

Няма да работя за заплата и няма да работя за някого.

Как движиш нещата сега?

От вкъщи – с компютър, интеренет и договор с инвестиционен посредник. Пробвал съм се на няколко пазара, но разбрах, че силата ми е на Българската фондова борса.

Купуваш акции, продаваш ги, пак купуваш, предвиждаш ходовете, дали ще се вдигнат акциите или ще паднат? 

Общо взето това правя.

Не е ли доста трудно това?

На приятелите си казвам, че не е нужно да си финансов гений. Но е добре да имаш някакви познания в областта на счетоводството и маркоикономиката, за да можеш да предвиждаш нещата. На всяко тримесечие компаниите са задължени да публикуват отчети. И на базата на тези отчети виждаш как вървят нещата – каква е печалбата, какви са задълженията, продажбите. Затова и казвам, хубаво е да имаш познания, но не е задължително. Всъщност това, което правя е да купувам на по-ниска цена и да продавам на по-висока. Но не винаги се получава. Ако някой ви каже, че търгува само на печалба, значи ви лъже.

Това щях да питам. Имаш ли болезнена загуба?  

Да, имам много болезнена загуба. Става дума за шестцифрена сума. В периода след 2008 година, когато настъпи световната криза. Общо взето имах натрупана една сериозна виртуална печалба, но докато не продадеш, реална печалба не можеш да имаш, ако разчиташ само на капиталовата печалба. Надявам се да съм си взел урока и когато дадена акция е стигнала пик, който аз решавам, че е достатъчен, няма да чакам. След това промених стратегията. Сега съм се ориентирал на акции, които раздават и дивидент.

Доколко българската реалност е близка до тази от филма „Вълка от Уолстрийт“?

Почти няма нищо общо. Мащабите няма какво да ги коментираме. Дневният оборот там е за няколкостотин милиарда, докато при нас е някостотин хиляди. При по-добри времена, бяха по около десетина милиона. В Америка има финансови инструменти, които тук ги няма. Тук, на нашата фондова борса, можеш да купиш толкова акции, колкото пари имаш. На Уолстрийт можеш да купиш със 100 долара акции на стойност 100 хил. Това изглежда на пръв поглед странно, но си има специални финансови понятия за това. Но действителността, чувал съм от колегите, които работят там, е доста близка до филма. При нас я няма тази информация. Там се правят много първични публични предлагания, компании, които тепърва се качват на борсата, които са непознати на публиката, които сега се качват на борсата. И общо взето „вълците“ успяват да убедят инвеститорите, че акцията струва да речем пет долара. В България поради кризата това е рядко. В последните две-три години има само една такава компания, която се е качила на фондовата борса. Интересът към нея не беше толкова голям. Инвеститорите при нас търсят нещо познато, което има борсова история. Предпазливи са.

В български или чужди компании предпочиташ да инвестираш?

Играх на международната борса и общо взето изядох големите шамари. Сега искам да заложа на отчетите, на познатото. И да отида на събранието на акционерите, например, за да се запозная с мениджърите. Да се уверя, че тази фирма наистина съществува.

Тук например, трябва да отбележим, търговията на борсата у нас е освободена от данъци, тъй като държавата иска да стимулира развитието на капиталовия пазар. Не че полага кой знае какви усилия. Има и компании, които раздават дивидент, има и такива, които не раздават. Аз получавм нетния дивидент. Компанията удържа данъка предварително и го превежда на НАП. Имам предвид, ако направиш печалба на фондовата борсата тя е освободена от данък, а данък дивидент е 5%. В Румъния той е 16%.

Има ли много хора в последните години, които се занимават в инвестиции на борсата. Разви ли се капиталовия пазар и броя на хората, които искат да се занимават с него?

С всяка изминала година хората се увеличават. През периода 2006 – 2007 година бяхме около 1000 човека. Сега при инивестиционния посредник, с който търгувам, може би има около 4-5 хил. индивидуални клиенти. Някои от тях търгуват по-често, някои – всеки ден, някои – два-три пъти в годината. Но общо взето има ръст от 400% в рамките на 7-8 години. Хората все повече се интересуват има ли друг начин да се инвестира, освен банковите депозити и недвижимите имоти.

Колко време на ден отделяш, за да се запознаеш с движението на пазара и въобще „да работиш“?

Имам вече един изграден портфейл, така че ми е достатъчен час-два. При отварянето на борсата в 10.00 часа и при затварянето й в 17.00 часа. Преглеждам какви сделки са минали  и дали има движение при акциите на дружествата, в които съм инвестирал.

Колко години вече се занимаваш с това?

От масовата приватизация до ден днешен. По-сериозно тръгувам от 2002-2004 година.

Аз сега се опитвам да си те представя на 17 години, когато навиваш родителите си и бадите и дядовците да ти дадат боновите си книжки. Трудно ли ги убеди?

Не. Те просто не знаеха за какво става въпрос, а може би и аз не съм знаел. Като повечето хора те мислеха, че това е някаква държавна игра, нещо, с което да измият очите на хората. Така че ми казаха: прави каквото искаш. Ние не разбираме, пък и ти не разбираш. И ме оставиха да правя каквото си знам.

Трудни ли бяха първите стъпки?

Беше трудно в началото, защото, ако сега търгувам на борсата от компютъра вкъщи, тогава нямаше компютър. Отиваш на крак в офиса на инвестиционния посредник, той звъни на брокера, брокерът ти казва: бе тука дружество „Албена“ в момента има търсене на 40 лв. и предлагане на 45. Попълваш една камара документи за всяка сделка, сключваш договор за поръчката, после за самата сделка… И общо взето беше трудно. В рамките на два – три месеца се сключваше една сделка. 2002 година, когато направиха електронната платформа, стана друго – директно участваш и от вкъщи.

И като изкара първите си пари. Много ли бяха?

Не бяха кой знае колко много. Но вкъщи ми се радваха и ми казаха, ако знам какво правя – да продължавам. Всъщност изкарах 5-6 хил. лв. не деноминирани, за всички бонови книжки. Не е кой знае какво. Като хванеш обаче хубавите години… Имало  е случай, когато инвестирам 8 хил. в едно предприятие – Енергоремонт Холдинг. Само след 3 години парите бяха станали 420 хил. Нещо, което много малко хора го вярват, но тези, с които се срещам и си спомняме за тези хубави времена, знаят че беше така. Друг е въпросът, че аз не продадох акциите на тази цена. Там е работата. Аз ги продадох на 22 лв., но разликата и печалбата все пак бяха сериозни. Човек просто се учи. Аз тогава се учех.

Виждаш ли се милионер от такъв вид работа? След време.

Не е хубаво така да се говори, но да речем, че съм бил милионер и пак ще бъда.

Преди кризата?

Да. През 2008 г. И съм сигурен, че пак ще бъда. Защото в крайна сметка нещата се получават, когато човек знае и се занимава с тази работа. Има хора, които кризата наистина ги натисна. Бяха инвестирали в пика, теглиха кредити. Ако са купували на 10 лв. акции, те после паднаха на 2 лв. Много хора загубиха много и вече не искат да се занимават с капиталовите пазари. Трябваше да връщат заеми, да продават на загуба, загубиха жилища, имоти. И вече не искат да чуят за капиталов пазар.

Ти тежко ли го преживя? Този удар през 2008 година.

Не, защото при мен той не се получи изведнъж. Тъй се получи от 2007 г., октомври месец, когато беше най-големият пик, поне за моя порфейл, до 2011 година, докогато имаше постоянен спад. Загуби имаше. Но пък аз си казах, че все пак това не са мои лични пари. Аз съм вкарал на борсата не повече от 15 хил. лв. мои пари. Не само това обаче. Човек трябва да живее с мисълта, че нещата ще се оправят. А те наистина ще се оправят. Няма вечен спад и няма вечен връх.

Сега с акциите на колко компании търгуваш?

Около 350 комапнии има на борсата, но реално се търгуват около 100. Останалите 250 са качени по линия на масовата приватизация – на сила. Някои от тях са ликвидирани, други са обявени в несъстоятелност, други са източени от собствениците. Реално се търгуват около стотина кампании. Всичко зависи от портфейла ти. Ако имаш портфейл над 500 хил. лв., трябва да имаш около 10-ина компании. Ако са повече, почваш да изтърваш информация. Някои хора казват, че трябва да има диверсификация и това е задължително. Но когато е прекалена – не можеш да се справиш. Примерно счетоводните отчети излазат в рамките на един – два дена. И ти започваш да ги анализираш. Трябва ти време. Пък и непрекъснато излиза информация и ти трябва да я следиш. Затова човек е добре да си избере 5-10 компании, които са стабилни, които ги познава. В България има такива компании.

Калко пари ти трябват да почнеш?

Аз на моите приятели им казвам, че и с 5 хил. лв. могат да започнат. Таван няма. Но пет хиляди ти трябват, за два-три вида ценни книжа. Ако не си от тези хора, които искат да станат милионери с 5 хил. лв. Защото това вече трудно може да стане. Пък и не съм сигурен, че някога е можело. Просто трябва тези пари да ги отпишеш за две-три години, да се развие инвестицията. И да речем след това време, ако компаниите се развиват, ако държавата се развива, може в тези рамки те да станат 8, 9, 10 хил. Аз вече препоръчвам да се инвестира в компании с дивидент. Каквото и да се случи, капиталовата печалба може и да я няма. А дивидентът си е дивидент. Получаваш свежи пари, които инвестираш или харчиш. Човек прави каквото иска с парите си. Всъщност за мен това не е точно работа. То е лично удоволствие. Ако човек има магазинче, той работи за себе си. Аз нямам магазинче. Аз имам акции. Те ми позволяват да се чувствам добре, самостоятелен. Мога да осигуря семейството си. Но за целта е важен и мащабът.

Депозитите ли са най-често избирания начин от хората за парите им?

Да. Въпреки че сега има и други финансови инструменти. Проблемът с фалиралата КТБ обаче не е елиминиран. Има още няколко банки, които се управляват на този принцип. Това, което е правил Цветан Василев – с парите от депозитите на хората, той е отпускал кредити на свои фирми, които купуват апетитни предприятия. Това се случва в още няколко български банки, със собственици българи.

А държавата правилно ли постъпи според теб в случая с КТБ?

На Василев му беше оставено достатъчно време, около 6 месеца, в които да източи банката, да се прехвърлят фирми на второ, на трето лице, и т. н. Така държавата стана съучастник, с мълчанието си.  Хората не трябва напълно да се доверяват на държавата. И да внимават къде си внасят парите.

В този смисъл какво мислиш в училището да се преподава и предприемачество?

Задължително е. Децата трябва да бъдат обучавани. В училище се преподават едни предмети – физика, философия, но не и финансова грамотност. Децата трябва да знаят какво е застраховка, пенсионен фонд, осигуровка, годишен процент, как се изчислява лихвата. Това са неща, които ще им потрябват в живота и незнанието може да им донесе сериозни проблеми. Банките, застраховките. Това са все неща от живота. В банката им казват колко процента ще им бъде кредита, а в крайна сметка има и други разходи. Тези обещани 7,5% лихва се оказват 9,5%. С годиши и други такси.

Спестовен ли е българинът?

Да, което не е непременно лошо. Но проблемът е, че не инвестира. Най-лесното е например инвестицията в недвижими имоти. Но тук трябва да се прецени в какви. Земеделската земя, например. Уорън Бъфет казва, че единственото нещо, което не се произвежда е земята. Тя е ограничена. Няма амортизация, няма разходи за поддръжка. Препоръчвам и финансовите пазари. Договорни фондове. Банките имат създадени и управляващи дружества. Вземат парите на хората и ги инвестират на капиталовите пазари, вместо тях. По-добре е от банковия депозит. Няма минимална сума за инвестиции. По всяко време можеш да я прекратиш  и ти дава ликвидност. Един хубав финансов инструмент е и застраховката „Живот“ със спестовен характер. Тя е подсигуряване и за пенсионирането. Така че, образно казано, времето на бурканите е останало в миналото. Разумният човек трябва да инвестира, да се занимава с това, от което разбира и да диверсифицира. А ако има първоначалния капитал е доста по-лесно.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

Loading Facebook Comments ...