40 дни от смъртта на поета Ивайло Балабанов

Днес се навършват 40 дни от кончината на Ивайло Балабанов. Ако беше жив, почетният гражданин на Свиленград и истински великан на българска поезия щеше да навърши 76 години.

Ивайло Балабанов е роден на 28.08.1945 г. в ивайловградското село Хухла. Завършва гимназията в Ивайловград, след което работи по изграждането на Кремиковци, язовир „Ивайловград“, „Пътни строежи“ и др. Известно време е програмен ръководител на радиовъзел-Ивайловград. Дълги години живее в Хасково, след което се установява в Свиленград. 

Печатал е свои творби в почти всички големи столични литературни издания, както и във вестници, списания и алманаси в цялата страна. През 1976 година участва с цикъл стихове в съавторски сборник на Военното издателство – „Когато ставахме мъже“. 

Автор е на книгите „Да се загледаш в звезда“ /1979/, „Окова за щурец“ /1984/, „Парола „Любов“ /1988/, „Религия“ /1990/, „Тракийски реквием“ /1997/, „Избрано“ /1998/, „Песни за старо вино“ /2003, поетичен сборник в два тома/. 

Носител е на награда от „Южна пролет“ /1980/, награда на Съюза на българските писатели /1987/, Националната награда „Изворът на Белоногата“ /2001/, книга на годината – 2004 г., за „Песни за старо вино“, Наградата за цялостно творчество „Александър Паскалев“ /2005/, Наградата за патриотична поезия на името на Георги Джагаров /2006/, Националната награда „Пеньо Пенев“ за 2008 г., орден на Националния съюз на Капитан Петко войвода, орден „Св. св. Кирил и Методий“ – I-ва степен /2020/. Почетен гражданин на Ивайловград, Кърджали и Свиленград. Член е на СБП. 

Преди време стартира национална кампания творчеството на Ивайло Балабанов да влезе в учебниците по литература.