Откриха изложба, посветена на акад. Любомир Желязков

0

Изложба за 100-годишнината от рождението на акад. Любомир Желязков беше открита в Историческия музей в Свиленград. Събитието се организира съвместно с Научния архив на БАН и привлече десетки свиленградчани.

Акцентът на изложбата е поставен върху работата на родения в Свиленград академик, който създава българската лекарствена химия. Представени са фотоси от семейството и работата му в Българската академия на науките, както и авторските свидетелства и патенти на академик Желязков, представящи върховете на неговата научна и практическа дейност.

Роден е на 14 октомври 1918 г. в Свиленград. Негова сестра е първата жена режисьор в българското кино и почетен гражданин на Свиленград – Бинка Желязкова. Любомир Желязков завършва гимназия в Хасково, а след това химия в СУ Климент Охридски. Той е създател на Научно-изследователския химико-фармацевтичен институт. Институтът разработва лекарства и извършва изпитания над тях, разказа уредникът в музея д-р Стефан Димитров.

Наричали са Любомир Желязков „бащата на българската фармация”. Започнал е от едно мазе с един лаборант и успява да развие внушително фармацевтично изследователско звено с производствен профил, известно у нас и в чужбина. Благодарение на усилията му, екипът се премества в специално построена 10-етажна сграда. Благодарение на разработките на ръководения от него институт, България се нарежда на шесто място в света по производство и износ на лекарствени препарати.

Учен и изобретател, академик Желязков създава лекарствени средства, някои от които използвани и днес. Сред тях са противотуберколозните ХИНК и ИНХА- 17, сърдечносъдовият прениламин, диуретикът фурантрил, препаратите пирамем, емовит, темпалгин, трибестан и много други.

Интересни истории от живота и работата на академика разказа Даниела Стоичкова от Научния архив на БАН. Сред тях и тази около създаването на фурантрил, чиято оригиналност успява да защити в годините на Студената война пред Международния съд.

Малцина знаят, че той и неговият екип са работили по една много перспективна все още задача – производството на изкуствена кръв, разказа още г-жа Стоичкова. За тази цел България прави завод за изкупуване на човешки плаценти от Индия, където раждаемоста е много висока. От тези плаценти са извличали чист албумин, който е идвал вече преработен в България и тук, заедно с колектива са подготвяли останалите съставки, които са пътували до Япония. Там са имали специална центрофуга, каквато България не е могла да си позволи. И 92-ра година заварва този екип на ниво готова изкуствена кръв. Тя е универсална за всяка една група, но е на ниво продължителност на живота само 12 часа. Академик Желязков пише до тогавашния министър-председател, че са му необходими още средства, но за съжаление отговорът е, че това е една много голяма лъжица за малка България.

Всеки, който познава академик Желязков може да каже нещо хубаво за него. Всеки е намерил подкрепа в него, каза още Даниела Стоичкова. Колкото повече българи научат, че имаме такава личност, толкова повече ще има с какво да се гордеем, допълни тя. И може би ще бъдем по-добри и като българи и като професионалисти – всеки в своята област.

Присъстващи на изложбата споделиха, че академик Желязков е съдействал за това именно в Свиленград да бъде открито МТС – Машинно-тракторното училище.

Свиленградчани ще могат да разгледат изложбените пана в Историческия музей. Дъщерята на академик Желязков – Антонина Желязкова се е ангажирала при първа възможност да посети родния град на баща си, сподели директора на музея Елена Митева.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Loading Facebook Comments ...