Откриха изложба, посветена на акад. Любомир Желязков

0

Изложба за 100-годишнината от рождението на акад. Любомир Желязков беше открита в Историческия музей в Свиленград. Събитието се организира съвместно с Научния архив на БАН и привлече десетки свиленградчани.

Акцентът на изложбата е поставен върху работата на родения в Свиленград академик, който създава българската лекарствена химия. Представени са фотоси от семейството и работата му в Българската академия на науките, както и авторските свидетелства и патенти на академик Желязков, представящи върховете на неговата научна и практическа дейност.

Роден е на 14 октомври 1918 г. в Свиленград. Негова сестра е първата жена режисьор в българското кино и почетен гражданин на Свиленград – Бинка Желязкова. Любомир Желязков завършва гимназия в Хасково, а след това химия в СУ Климент Охридски. Той е създател на Научно-изследователския химико-фармацевтичен институт. Институтът разработва лекарства и извършва изпитания над тях, разказа уредникът в музея д-р Стефан Димитров.

Наричали са Любомир Желязков „бащата на българската фармация”. Започнал е от едно мазе с един лаборант и успява да развие внушително фармацевтично изследователско звено с производствен профил, известно у нас и в чужбина. Благодарение на усилията му, екипът се премества в специално построена 10-етажна сграда. Благодарение на разработките на ръководения от него институт, България се нарежда на шесто място в света по производство и износ на лекарствени препарати.

Учен и изобретател, академик Желязков създава лекарствени средства, някои от които използвани и днес. Сред тях са противотуберколозните ХИНК и ИНХА- 17, сърдечносъдовият прениламин, диуретикът фурантрил, препаратите пирамем, емовит, темпалгин, трибестан и много други.

Интересни истории от живота и работата на академика разказа Даниела Стоичкова от Научния архив на БАН. Сред тях и тази около създаването на фурантрил, чиято оригиналност успява да защити в годините на Студената война пред Международния съд.

Малцина знаят, че той и неговият екип са работили по една много перспективна все още задача – производството на изкуствена кръв, разказа още г-жа Стоичкова. За тази цел България прави завод за изкупуване на човешки плаценти от Индия, където раждаемоста е много висока. От тези плаценти са извличали чист албумин, който е идвал вече преработен в България и тук, заедно с колектива са подготвяли останалите съставки, които са пътували до Япония. Там са имали специална центрофуга, каквато България не е могла да си позволи. И 92-ра година заварва този екип на ниво готова изкуствена кръв. Тя е универсална за всяка една група, но е на ниво продължителност на живота само 12 часа. Академик Желязков пише до тогавашния министър-председател, че са му необходими още средства, но за съжаление отговорът е, че това е една много голяма лъжица за малка България.

Всеки, който познава академик Желязков може да каже нещо хубаво за него. Всеки е намерил подкрепа в него, каза още Даниела Стоичкова. Колкото повече българи научат, че имаме такава личност, толкова повече ще има с какво да се гордеем, допълни тя. И може би ще бъдем по-добри и като българи и като професионалисти – всеки в своята област.

Присъстващи на изложбата споделиха, че академик Желязков е съдействал за това именно в Свиленград да бъде открито МТС – Машинно-тракторното училище.

Свиленградчани ще могат да разгледат изложбените пана в Историческия музей. Дъщерята на академик Желязков – Антонина Желязкова се е ангажирала при първа възможност да посети родния град на баща си, сподели директора на музея Елена Митева.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Loading Facebook Comments ...