Човешката дейност като заплаха за дивите животни. Информираност и отношение

Всяко същество взаимодейства със средата си и в процеса на своето взаимодействие я променя по един или друг начин. Това се отнася и за човека, който от една страна също е живо същество, но от друга е същество единствено по рода си, качествено различно от всичко останало на сушата, във водата и във въздуха. Два са основните белега, по които човекът се различава от другите творения – 1.) Неговата дейност е осъзната, целенасочена и планирана, а не инстинктивна и импровизирана; 2.) Неговата дейност върху средата е много по-мащабна, може би милиони пъти по-мащабна от дейността на което и да било друго същество, следователно и резултатите от нея са многократно по-осезаеми.

Не всяка човешка дейност е вредна за околната среда. Напротив, човекът се грижи за горите, за водоемите, за въздуха за дивите животни и техните местообитания. Прави го, защото изпитва вродено чувство на отговорност към природата. Като най-интелигентен, на него се пада ролята на неин стопанин, на градинар на голямата градина.

От своя страна вредните дейности са два вида – съзнателни и несъзнателни. Съзнателните са онези, при които средата се променя нарочно, например пресушаването на блата; несъзнателните са онези, при които целта на дейността е друга, но резултатът засяга околната среда, например металургията. И в двата случай заплахите за природата трябва да бъдат отчетени и да се предприемат мерки за тяхното преодоляване.

Проектът „Хабитат Сакар“ е насочен към защита на целеви животински видове и подобряване на условията в техните местообитания. Негова цел са девет вида прилепи, каспийската блатна костенурка и жабата червенокоремна бумка. В процеса на изпълнение бяха проучени и дефинирани заплахите за всеки вид, попадащ в обхвата на проекта.

За земноводните и специално за жабата червенокоремна бумка основните заплахи са няколко:

1. Унищожаване на местообитанията Различните влажни зони са сред най-уязвимите местообитания в света. Много от тях изчезват по различни причини, като често биват пресушавани от човека, за да се освободят нови места за земеделие, строителство, пътища и много други. Засушаването на климата води освен до пресъхването на водоеми и до промяната на много важни за земноводните места като влажните гори и ливади.
2. Преследване от страна на човека. Земноводните, също като много влечуги и прилепи, за съжаление често страдат от лошото отношение на хората. Външният им вид, особено на жабите, понякога предизвиква страх или незаслужена неприязън. Това е особен проблем за видове, които живеят в или в близост до населени места и често влизат в дворове или прекосяват пътища. В безпричинния си страх, някои хора ги убиват или прегазват.
3. Замърсяване. То може да бъде от много различни източници, като отпадните води на градове и села и от различни производства , които попадат във водоемите в които живеят или се размножават земноводни. Сметищата, особено незаконните, също са много опасни, защото замърсителите от тях могат лесно да попаднат от почвата в подземните води а оттам отново във водните басейни.
4. Инвазивни и интродуцирани видове. Много видове животни и растения биват пренесени и заселени от хората на различни места по света, където иначе те не срещат естествено. Някои от тези видове (наричаме ги инвазивни) започват бързо да се разпространяват на новите места и да пречат на нормалното съществуване на местните животни, включително на земноводните. Африканската ноктеста жаба (Xenopus laevis) например, е вид, който вече се среща на места в дивата природа в Европа и представлява опасност за местните видове заради по-агресивния си нрав. В България този вид също се продава като домашен любимец, което значи, че трябва да се наблюдава внимателно за попадането му в нашата природа. Внесени от други страни видове могат да са и преносители на опасни заболявания по земноводните, като хитридиомицетната инфекция, която е голям проблем и застрашава много видове в Америка, Африка, Австралия и други.

Влечугите също са застрашени от редица заплахи, като някои от основните са:

1. Преследване и унищожаване от човека. В страха си, хората често убиват влечугите, особено когато ги виждат в близост до домовете си или по пътищата.Особено застрашени от това са змиите, но блатните костенурки също биват преследвани от рибари или стават жертва на автомобилния трафик, а сухоземните костенурки дори са използвани за храна в миналото.
2. Унищожаване на местообитанията. И влечугите, както и останалите животни които разгледахме, са силно застрашени от разрушаването на местата, където живеят. Особено голям проблем са пресушаването на водоеми, изсичането на гори, разрушаването на скали за изграждане на кариери и пътища, разораването на ливади и храсталаци. Сериозна опасност представляват и предизвиканите от човека пожари, както и зачестяващите наводнения, свързани с климатичните промени.
3. Инвазивни видове. Пренасянето на животни на места, където те не се срещат естествено може да бъде много опасно. Такъв е случаят с червенобузата костенурка, пусната на много места в България от хора, които са я отглеждали като домашен любимец. Инвазивните видове често могат да се приспособяват добре към новите места и да изместват местните видове от тях.
4. Бракониерство. Въпреки, че влечугите у нас са защитени от закона, има хора които ги улавят за да ги отглеждат на затворено или да ги продават за домашни любимци, както у нас, така и в чужбина. Тази опасна дейност е довела до намаляването на много от видове в България.

Заплахите при прилепите са: безпокойство и унищожаване на подземните места за размножаване и зимуване, унищожаване на подходящите местообитания за ловуване, обновяване на фасадите на сгради и разрушаване на подходящите места за прилепи в тях, използване на пестициди, фрагментиране на местообитанията, промяна в начина на земеползване на местообитанията, в които ловуват, унищожаване на стари гори и единични стари дървета. В някои части на ареала като отрицателен фактор е установен сблъсъкът с движещи се автомобили.

Задачата за преодоляване на заплахите пред дивите животни е пред всички, а не само пред еколозите и пряко заинтересованите страни. Затова проектът „Хабитат Сакар“ осъществи и мащабна информационна кампания, адресирана до всички публики и обществени групи. В рамките на капанията се проведоха десетки срещи с местни заинтересовани страни, както и обучения под ръководството на експерти; бяха разпространени радио и телевизионни клипове, специализирани статии, информационни печатни материали, за учениците беше произведено специално помагало за часа на класа и им бяха раздадени над хиляда таблета с изработено специално за проекта приложение, запознаващо със защитените видове и техните местообитания. Организираха се летни лагери и обучения в училище. Проведе са Фестивал на прилепите (общоевропейско събитие) и бе показана пътуваща фотоизложба. В резултат информираността на общностите се повиши и се промени в положителна посока отношението на хората към целевите животински видове на проекта.

Проектът „Хабитат Сакар“ се финансира от Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.” на Европейския съюз, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие, Приоритетна ос „НАТУРА 2000 и биоразнообразие“, по процедура „Подобряване на природозащитното състояние на видове в мрежата Натура 2000 чрез подхода ВОМР в територията на МИГ Свиленград Ареал – 2”. Бенефициент по проекта е Сдружение „Асоциация наука за природата“.