Как се определя природозащитно състояние

Проектът „Хабитат Сакар“ е насочен към защита на целеви животински видове и подобряване на условията в техните местообитания. Негова цел са девет вида прилепи, каспийската блатна костенурка и жабата червенокоремна бумка. За да постигне целите си обаче, проектът трябва да е наясно с природозащитното състояние на животните, а определянето на това състояние не е лесна задача, изисква прецизност и придържане към строга методология.

За целта българското правителство предоставя професионални ръководства. Едно от тях е създадено още през 2009 година по проект, подкрепен от Министерство на околната среда и водите и Държавната агенция по горите, в който участват Българска фондация Биоразнообразие, Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, Orbicon (Дания) и Wageningen International (част от университета Wageningen, Нидерландия). Резултатът от тяхната работа е „Ръководство за оценка на благоприятно природозащитно състояние за типове природни местообитания и видове по НАТУРА 2000 в България“ (Зингстра, Х., Ковачев, А., Китнаес, К., Цонев, Р., Димова, Д., Цветков, П.), издание на Българска фондация Биоразнообразие.

Ръководството описва техническите критерии и оперативните параметри за определяне и оценяване на благоприятното природозащитно състояние (БПС) за типовете природни местообитания и видовете по Натура 2000, посочени в Приложения I и II на Директивата за местообитанията 92/43/ЕEC, които се срещат в България. Методиката е предназначена за ползване от правителствени институции и агенции, неправителствени организации, научни институти и консултантски фирми, които участват в мониторинга на видове и природни местообитания, оценка на съвместимостта на планове, програми и проекти върху природни местообитания и видове, и управлението на природни местообитания и видове по Натура 2000 в България.

На оценка подлежи природозащитното състояние както на местообитанията, така и на животинските видове. Така например при местообитанията се оценява динамиката на площите, които то покрива, възможностите за неговото поддържане и устойчиво развитие, а пък при животинските видове от значение е дали популацията се самоподдържа в своите естествени местообитания, дали разпространението на вида намалява или се увеличава и дали се чувства добре в местообитанието си.

Ето например как се определя природозащитното състояние на един прилеп. Най-напред се оценява площта на ареала и тенденциите ѝ в макрогеографски план. Това става по метода на текуща поддръжка на база данни с всички стари и новооткривани находища за прилепите на национално ниво. Данните се събират текущо в течение на 6 годишен период и се обобщават в края на периода. Изводите за разпространението на вида се правят на основата на стандартни грид-квадрати, в които има регистрации на вида. Използва се специална програма със зададена стойност за дефиниране на реално отсъствие в зависимост от биологията и миграционните способности на вида.

След това се оценява популацията, нейният размер, зимната и лята численост, ключовите убежища, общата численост на индивидите във всички убежища, определяне на значимите убежища. Постъпващите данни от теренния мониторинг се анализират със специален софтуер, който анализира времеви серии от количествени данни. Крайните данни се сравняват с оценките от предишните периоди за докладване.

Следва оценка на потенциалните местообитания и тенденциите в техните изменения. Методът се нарича GIS моделиране и се основава на статистическа обработка, обвързваща точките на регистрация на вида с конкретни екогеографски променливи, определящи важни характеристики на местообитанието. Изготвянето на модела на разпространението става с помощта на специализиран софтуер. В резултат се получава информация за площите на потенциалните местообитания на вида.

Най-сетне внимателно се отчитат настоящите и бъдещи влияния и заплахи. Тук се включват параметри като интензификацията на земеделието, използването на химикали, разчистване и повторно залесяване на горите, урбанизацията, замърсяването на водите и др. Оценката на влиянията и заплахите се извършва по два начина – 1.) чрез теренна регистрация в ключовите убежища и прилежащите им площи и 2.) чрез събиране на административни данни от официални държавни и обществени източници. Заплахите и влиянията се оценяват по време, обхват и интензивност.

Две дейности в проекта „Хабитат Сакар“ са посветени на наблюдение на целевите видове и техните местообитания за преодоляване на една от най-сериозните заплахи – липсата на достатъчно информация, което не позволява правилна оценка на природозащитно състояние на видовете и планирането на правилни управленски мерки. Поради тази причина тези дейности са равносилни на консервационните, защото решават един от основните проблеми – липсата на информация. Събраните нови данни бяха представени със съответните инструменти както на заинтересованите страни, така и на широката общественост.

Проектът се финансира от Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.” на Европейския съюз, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие, Приоритетна ос „НАТУРА 2000 и биоразнообразие“, по процедура „Подобряване на природозащитното състояние на видове в мрежата Натура 2000 чрез подхода ВОМР в територията на МИГ Свиленград Ареал – 2”. Бенефициент по проекта е Сдружение „Асоциация наука за природата“.