Проектът „Хабитат Сакар“ е насочен към защита на целеви животински видове и подобряване на условията в техните местообитания. Негова цел са девет вида прилепи, каспийската блатна костенурка и жабата червенокоремна бумка. Опазването на тези видове е част от грижата за биоразнообразието в национален мащаб. Териториално това опазване е решено чрез регламентиране на различни видове територии и зони. Тези територии и зони с богато и добре запазено биоразнообразие се идентифицират и се поставят под различни режими на защита. Това се прави с цел опазване на видове, техните местообитания и различни природни феномени. Обявяването, управлението и опазването на защитените територии се третира от Закона за защитените територии. У нас те са разделени в следните категории:
Резервати – обявяват се за опазване на съхранени екосистеми и съставляващите ги растителни и животински видове. В тези територии режимът на защита е най-строг, като човешките дейности по правило за забранени, за да се осигури максимално естествен ход на развитие на съответните биоценози. Научни изследвания могат да се провеждат след съответни издадени разрешителни от Министерството на околната среда и водите.
Поддържани резервати – подобно на предходната категория, и тук основна цел е опазването на видове и техните местообитания. В този случай обаче е допустимо извършването на регламентирани дейности, които могат да способстват за поддържането или възстановяването на биоразнообразието и хабитатите в рамките на територията.
Национални паркове – защитени територии, в границите на които не се включват населени места и които съхраняват ценни екосистеми, природни феномени и др. В тях са допустими устойчиви дейности свързани в научни изследвания, образование, туризъм и други, осъществявани по начин, щадящ видовете и техните местообитания.
Природни паркове – в тези защитени територии влизат ценни местообитания и растителни и животински видове. За разлика от националните паркове, в природните могат да влизат и населени места, туристически комплекси и други. Разрешени са и човешки дейности, които не увреждат екосистемите.
Природни забележителности – опазват различни елементи от неживата природа – скални образувания, водопади, пещери и други. В тези зони са забранени човешки дейности, които могат да разрушат или увредят природните феномени, заради които са създадени.
Защитени местности – опазват характерни ландшафти, ценни растителни и животински видове. В тези зони са забранени човешки дейности, които могат да увредят състоянието на обектите, заради които са обявени.
Зоните които са под закрила в рамките на закона са 1016 на брой и представляват около 5,3% от цялата територия на България, а в защитените територии влизат и над 7% от територията на горските площи.
Освен на национално ниво, най-ценните природни територии в България получават защита и в рамките на Европейската екологична мрежа Натура 2000. Тя представлява система от защитени зони в Европа, целяща да осигури дългосрочното оцеляване на най-ценните и застрашени видове и местообитания на територията на Европейския съюз. Идентифицирането и обявяването на зоните в мрежата е в съответствие с основните международни договорености в областта на опазването на околната среда и биологичното разнообразие. Местата които се включват в мрежата на Натура 2000, се определят в съответствие с две основни за опазването на околната среда Директиви на Европейския съюз – Директива 92/43/ЕЕС за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (наричана накратко Директива за хабитатите) и Директива 2009/147/ЕС за опазване на дивите птици (наричана накратко Директива за птиците). Двете директиви са отразени в българското законодателство чрез Закона за биологичното разнообразие (ЗБР).
Към момента Натура 2000 обхваща 34.4% от територията на България и включва 120 защитени зони за опазване на дивите птици, покриващи 23.1 % и 233 защитени зони за опазване на природни местообитания, покриващи 30,3 % от територията на страната. По процентно покритие на мрежата „Натура 2000“ България се нарежда на трето място в ЕС, след Словения и Хърватия. Индексът на достатъчност на мрежата „Натура 2000“ се доближава до 100%. Всички зони в рамките на Натура 2000 в България могат да бъдат намерени в регистър, позволяващ търсенето по различни критерии: конкретен вид, местообитание, област, община, населено място.
Определянето на границите на приетите от Министерски съвет зони се основава изцяло и само на научни критерии, описани в Директивата за местообитанията и ЗБР. След този етап обаче започва най-важната част от процеса на обявяването – консултациите със заинтересованите страни по режимите, които ще се прилагат в защитените зони и ще спомогнат за осъществяване на целта – дългосрочното опазване на благоприятния консервационен статус на местообитанията и видовете.
След обособяването на най-важните за биоразнообразието зони , започва планиране на дейности, базирани на събраната информация за видовете в тях и техните специфики. Дейностите могат да бъдат пряко свързани с опазване на съществуващото биоразнообразие, както и с потенциалното му увеличаване, чрез мерки за възстановяване на видове, които са изчезнали или са с влошен природозащитен статус.
Проектът се финансира от Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.” на Европейския съюз, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие, Приоритетна ос „НАТУРА 2000 и биоразнообразие“, по процедура „Подобряване на природозащитното състояние на видове в мрежата Натура 2000 чрез подхода ВОМР в територията на МИГ Свиленград Ареал – 2”. Бенефициент по проекта е Сдружение „Асоциация наука за природата“.
Svilengrad24
Facebook
