Що е то „екосистемна услуга“?

Проектът „Хабитат Сакар“ (Договор № BG16M1OP002-3.028-0001-C01) е насочен към подобряване на природозащитното състояние на видове, предмет на опазване на защитени зони „Родопи – Източни“, „Сакар“, „Ждрелото на река Тунджа“ и „Река Марица“, в територията на МИГ „Свиленград Ареал“. Чрез изпълнението на дейностите в него се осигурява подкрепа за подобряване на природозащитното състояние южната блатна костенурка, жабата червенокоремна бумка и девет вида прилепи – подковонос на Мехели, южен подковонос, средиземноморски подковонос, остроух нощник, пещерен дългокрил, дългопръст нощник, голям нощник, широкоух прилеп, дългоух нощник. Всички те са приоритетни видове от мрежата „Натура 2000“. Проектът се осъществява от Сдружение „Асоциация наука за природата“ по Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 г.

За да бъде остойностена ползата, която човекът извлича от природата и нейните елементи (екосистемите – гори, водни басейни и т.н.), е създадена концепцията за екосистемните услуги. Екосистемните функции са условията и процесите, чрез които природните екосистеми и организмите, които ги съставят, поддържат своя живот. Тези функции осигуряват съществуването на биоразнообразието. Екосистемните услуги са ползите, които човек извлича директно или индиректно от екосистемните функции.

Най-общо се разделят на:

• Поддържащи – това са услугите, които създават необходимите условия, нужни за осъществяването на останалите екосистемни услуги, напр. фотосинтеза, почвообразуване и т.н.;
• Регулиращи – способността екосистемите да регулират природните процеси (климат, количество и качество на води) е важна за приспособяването и оцеляването на видовете;
• Материални – това са всички продукти, идващи от природата, които човекът използва – храна, горива, медицински растения, чиста вода, влакна и др.;
• Културни – това са нематериални услуги, които са естетически и развлекателни, напр. научни изследвания и образование, отдих и забавление, природно и културно наследство и други.

Основните екосистемни услуги, които предоставят на човека водните екосистеми – реки, езера, изкуствени водни обекти, са чистата вода, необходима за ежедневния ни живот, самопречиствателният потенциал на речните течения, който води до естествено пречистване на слабо натоварени с биогени от човешка дейност води, храната (морски деликатеси), водата, която осигурява добива от земеделски култури, естетичното усещане от красивата гледка на залеза над морските води и лунната пътека.

Основните екосистемни услуги на сухоземните екосистеми са: специфичният микроклимат, обусловен от вековните гори; водите, които акумулират горите; храната ни и т.н.

Основно предизвикателство пред биоразнообразието е то да оцелее в променящия се под натиска на човека свят. Антропогенният натиск (т.е. такъв, породен от човека) оказва своето влияние върху всеки аспект на процесите и условията в природата. Той бива предизвикван от движещи сили – урбанизация (увеличаване на териториите на населените места, свързана с унищожаване на естествени местообитания), развитие на селското стопанство и животновъдството, производство на електроенергия и т.н. Редица типове натиск влияят на всяко едно от нивата на биоразнообразието. Реалното отражение на действието на движещите сили върху нивата на биоразнообразието (генетично, видово, екосистемно) се нарича натиск или заплаха. Натискът води до въздействия, които могат да бъдат регистрирани чрез проучвания. Най-често те са свързани с промени в характеристиките на популациите. В най-тежките случаи заплахите водят до изчезване на видове от определени местообитания или повсеместно.

Най-често срещаните у нас типове натиск върху биоразнообразието са:

Замърсяване и натоварване – за разлика от натоварването, замърсяването няма естествен произход. Определени вещества може да повишат своите концентрации в средата в резултат от естествени процеси: например съдържанието на белтъци в речните води може да се повиши наесен, в резултат от разграждането на падналите есенни листа. Речната екосистема има определена самопречиствателна способност, с която неутрализира натоварването с биогени (органични вещества). Тя обаче не може да се справи със замърсяване с отровни вещества (напр. токсични химикали). Поради това водните организми страдат или измират отровени. В нашата страна има случаи на замърсяване на речни течения с химикали, торове от селското стопанство, недопречистени води от пречиствателни станции на селища или вток на битови отпадъчни води, непреминали през каквото и да е пречистване. Управлението на водите се осъществява така, че този проблем да бъде преодолян. Замърсяването влияе върху трите нива на биоразнообразието: тежкото токсично замърсяване води до мутации в гените, намаляване на видовото разнообразие и колапс на цели екосистеми.

Бракониерство/незаконна сеч – опасното посегателство на бракониерите върху природата често унищожава местни популации, на които са нужни десетки години да се възстановят, ако изобщо успеят. Чрез намаляване на числеността на даден вид функционирането на цялостната екосистема се нарушава. Унищожаването на един хищник като вълка рязко увеличава популациите на неговите жертви (напр. сърните – Capreolus capreolus). Незаконната сеч също е бракониерство, което често унищожава дома на много животински видове. Обезлесяването води до поредица от негативни последствия – ерозия, промяна в климата, промяна в състава на почвите, изчезването на видове и т.н. Възстановяването на една гора може да отнеме векове. Тук не става въпрос само за унищожаване на няколко дървесни вида с изсичането на гора. В гората има ключови видове растения, които осигуряват среда за развитие на много други растителни и животински видове, и тяхното унищожаване води до промяна в цялата екосистема. Бракониерството и в частност – незаконната сеч, влияе основно върху богатството от видове на дадено място.

Търговията с дивата флора и фауна е важен проблем на световно ниво. За щастие, в България не са регистрирани случаи на търговия с редки видове от голям мащаб, но нашата страна е основен транспортен коридор, през който минава незаконна търговия. Организмите, обект на пренасяне, преживяват огромни мъчения и често умират още по пътя. Често това е предпоставка за развиване на зоонози (епидемии по животните) и разпространяване на нови инвазивни видове. Например при пренасяне на сладководни раци от Америка с цел отглеждане за храна, някои от тези видове не само конкурират местните езерен, речен и поточен рак, а и пренасят болестта рача чума. Заболяването е фатално за популациите на местните видове, докато чуждите не се разболяват от него.

Отнемане на местообитания и фрагментация – свързано е с намаляване на пространството, което организмите обитават, например когато малка водноелектрическа централа задържа води и под нея рибите в реката не могат да оцелеят, поради това че пространството, което обитават (средата им на живот), намалява. Фрагментацията е друг вид влияние върху местообитанията – разделянето му на части, в които индивидите нямат връзка помежду си. По този начин те не могат да общуват и да се размножават. Влияе отрицателно върху генетичното разнообразие и видовото богатство.

Разпространението на чужди и инвазивни видове влияе отрицателно на генетично и популационно ниво на местните видове. Чуждите видове са еволюирали при условия, различни от тези, в които попадат, и често в новото си местообитание те нямат никакви естествени врагове. Конкурират местните видове за храна, изяждат малките им и по този начин нарушават естествените процеси в популациите им. В определени случаи чужди видове може да увеличат значително своята територия на разпространение и темпа, с който завземат нови територии – тогава те се превръщат в инвазивни. Популациите на инвазивните видове може да нанесат вреда на трите нива на биоразнообразието – на генетичното разнообразие, видовото богатство, както и да доведат до промени във функционирането на съобществата, които да се отразят на екосистемно ниво.

Отношението на хората е едно от най-сериозните предизвикателства за биоразнообразието. Всички останали такива, които вече описахме, са резултат от отношението на човека. Много често хората не си дават сметка как техните традиции и култура, свързани с използване на животни и растения, вредят на природата и колко сериозно това може да се отрази на тях самите. Отрицателните нагласи към определени видове може да предизвикат действия, пагубни и за трите нива на биоразнообразието.

Проектът се финансира от Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.” на Европейския съюз, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие, Приоритетна ос „НАТУРА 2000 и биоразнообразие“, по процедура „Подобряване на природозащитното състояние на видове в мрежата Натура 2000 чрез подхода ВОМР в територията на МИГ Свиленград Ареал – 2”. Бенефициент по проекта е Сдружение „Асоциация наука за природата“.