За трета поредна година в Свиленград се организира Младежкият форум „Твоето бъдеще – идеи от свиленградчани за свиленградчани”. Събитието ще се проведе на 21 септември от 10.30 до 13.30 часа в сградата на общинската администрация. Свиленградчани с интересни професии, получили образованието си у нас и в чужбина, ще разкажат повече за себе си и професионалната си реализация. Във втората част на форума, те ще влязат в ролята на ментори и ще отговарят на конкретни въпроси на учениците, които проявяват интерес към тяхната работа.
Атанас Събев, Валентин Терзиев и Ясен Георгиев споделиха какви са впечатленията им от миналогодишните издания на Младежкия форум и до каква степен им е била полезна срещата с успешни свиленградчани.
Здравейте! Разкажете ми малко за себе си и с какво се занимавате?
Атанас: Казвам се Атанас и за в бъдеще планирам да се занимавам с филмова и телевизионна режисура. Тази година съм 12-ти клас, някои от нещата, които обичам са да чета комикси, любител съм на философията и на естетиката в литературата и изкуството.
Валентин: Аз съм Валентин и съм вече втора година студент по психология в Софийския университет. Това лято реших да поработя в call center с английски език, а през свободното си време обичам да излизам с приятели, да чета книги и да търся най-различни възможности за развитие.
Ясен: Занимавам се с програмиране през последното десетилетие и от година насам работя като софтуерен инженер в международна технологична компания.
Имаше ли лутане в началото – какво искате да учите, с какво искате да се занимавате?
Атанас: В началото определено не знаех с какво ще се занимавам. Мислех си за философия, след това минах на психология, после на учител по английски и накрая докато гледах филма „John Wick“ с Киану Рийвс, нещо в главата ми каза: „Виж как този екип от хора е успял да създаде в продължение на месеци толкова екшън сцени и история и да го побере в 2 часа и половина филм“ и всичко това започва със сценария!
Валентин: Като цяло психологията изникна в ума ми около 8-9 клас, когато се докоснах до книги по психология, които майка ми ми показа. Тогава се запали желанието да се занимавам с човешката психика, как лекуваш себе си и останалите. Определено имаше спънки в началото – дали е моето нещо, дали ще се справя, дали ще получавам добри доходи, дали, дали…. Имаше много моменти на несигурност. Въпреки това реших да продължа.
Ясен: Иронично на името ми – неяснота и лутане често е имало. И продължава да има, разбира се. Първоначално исках да ставам свещеник, после тромпетист, певец, актьор, програмист, предприемач… Ту насам, ту натам. Чудех се какво да правя. “Добре де, програмирането ми върви, ама сякаш мога нещо по-стойностно и доходоносно. Ще правя бизнес. Ама как да правя бизнес на 16 – не съм достатъчно опитен, най-малкото – в живота. Май трябва да си продължа с програмирането. Или пък не…” И така 2-3 години.
Накрая кандидатствах в един-единствен университет, приеха ме, не записах и почнах работа като програмист. Така карам вече година. И съм по-щастлив от всякога. Лутане пак има, ама вече е много по-тясно насочено.
Доколко полезен беше за вас форумът „Твоето бъдеще”?
Атанас: Форумът „Твоето бъдеще“ беше наистина нещо уникално за мен. Възможността да седна на едно място с хора, които са успели в най-различни сфери като медицината, архитектурата, IT и много други, да мога да ги попитам за най-различни въпроси беше вълнуващо.
Валентин: Това е една прекрасна инициатива, защото тя дава една надежда на младите, несигурни в избора им, да избистрят ума си, заровени в това какви искат да станат в бъдеще, какво искат да работят. За мен лично форума допринесе за стабилизирането на идеята ми за бъдещето, защото ме срещна с човек, който затвърди желанието ми да изучавам психология.
Ясен: Важен критерий за полезността на едно събитие е хората, които мога да срещна там и колко ценни са те. Спокойно заявявам, че миналата година на Форума имах удоволствието да се запозная с наистина прекрасни хора.
Кои бяха вашите ментори миналата година и с какво се занимават те?
Атанас: Миналата година мой ментор беше адвокат Свилен Овчаров. Нещото, което ме привлече към неговата професия, беше как той работи с хората и начинът по който трябва да се подготвиш и държиш по време на дело.
Валентин: Отивайки с идеята да намеря човек учил психология, се натъкнах на Елена Манолова. Привлече ме основно факта, че тя е психолог и тогава, когато бях в 11 клас, тя бе единствената психоложка, която познавах. Тогава въпросът беше къде да уча, къде ще си заслужава в България и има ли “хляб” в тая професия. Тя ми каза, че зависи само и единствено от теб самия, каквото и да ти се учи и развива, достатъчно мотивиран ли си, ще се получи дали ще е във Великотърновския, Софийския, Пловдивския и т.н. университет. Хубаво е и директно да получиш информация с какво ще се сблъскаш, какво те очаква в професията.
Една година по-късно. Какво искате да кажете на онези, на които им предстои да направят своя избор?
Атанас: За хората, които още се чудят с какво да се занимават и се нуждаят от вдъхновение, елате на форума „Твоето бъдеще“ на 21 септември. Менторите ще отговорят на вашите въпроси относно тяхната сфера и ще ви кажат каква всъщност е действителността на работата им.
Валентин: Всъщност аз бях на първото издание на форума, въпреки че не успях да присъствам на втората част. Никога не е лошо човек да помисли за бъдещето си. Отидете, не губите нищо, само печелите – опит, приятели, пък и защо не – възможност за развитие. Въпреки всичко, не го мислете толкова много, то ще стане от само себе си. Заслужава си определено!
Ясен: Младежкият форум “Твоето бъдеще” е една страхотна отправна точка и то най-вече заради срещата с професионалисти от различни браншове. Винаги съм смятал, че възможността да задаваш въпроси на четири очи е безценна. Дори бих препоръчал на присъстващите да не задават само хубави въпроси, ама и трудни – за трудностите в професиите. Защото по този начин ще могат да си изградят много по-пълноценна оценка. Още повече, че менторите ще говорят на нашенски.
След събитието ще имате 3-4 месеца да решите какво искате да правите. Може да звучи като малко, но всъщност не е, защото може да използвате това време, за да опитате различни дейности. Така ще разберете към кое занимание развивате най-силно чувство на любопитство. Защото любопитството е онази движеща сила, благодарение на която не мислиш с колко сложно и трудно нещо си се захванал, а точно обратното. Получаваш емоционална удовлетвореност, въпреки трудностите, с които си се изправил.
“Ама какво да опитам в този пуст град”, някои биха попитали. Интернет, бе, хора! Там нали има всичко. 🙂
Svilengrad24
Facebook
