Сборника „Занаяти и търговия” представи Историческият музей

Сборника „Занаяти и търговия. Социално-икономическо развитие на тракийските земи” представи Историческият музей в Свиленград. Събитието се проведе в новата библиотека и беше част от празничната програма по случай Националния празник на България – 3 март.

В изданието са публикувани 18 доклада, изнесени на националната научна конференция, провела се в града ни в края на 2017 г. Хронологическият период на проучването е 16-21 в., а териториалната му рамка включва Свиленград и региона, Харманли, Ивайловград и гръцкия град Суфли. Автори на статиите и студиите са научни работници от БАН, музейни експерти от Регионалните исторически музеи в Хасково и Стара Загора, Историческите музеи от Харманли и Свиленград, местни краеведи, както и историци от Гърция.

Голяма част от научните разработки са посветени на бубарството и копринарството, което е било и най-разпространено в региона. Един от докладите е посветен на първите греньори /производители на бубено семе/ в Свиленград. Публикувани са изследвания за копринарството в Суфли, Гърция и с. Мандрица, Ивайловградско. Сред другите отделно проучвани занаяти са още сарачеството, бръснарството, калайджийството. Специално са издирвани факти и снимков материал. Любопитни са събраните данни за село Левка, чиито запазени оръдия и произведения на труда, майсторски свидетелства, показват развитието на различните занаяти през годините.

Османски данъчен регистър от 1572 г. разкрива данни за жителите на Мустафа паша /днес Свиленград/, разказа османистът и уредник на музея д-р Стефан Димитров. В него се пазят сведения за занаятчии като кожари, мутафчии, налбанти, бръснари, шивачи, дюлгери и др. В други османски документи, вече от периода 1843 – 1844 г., се посочва, че в града и околията има 169 занаятчии от 15 еснафа  – бакали, арабаджии, съдържатели на ханове, налбанти, памукчии, шивачи, железари, бръснари, бояджии, сапунджии, хлебари  и др., допълни Димитров.

Изследователи твърдят, че усиленото развитие на търговията в нашия край започва след Съединението на Княжество България и Източна Румелия (1885 г.), когато тук се установява голям османски военен гарнизон, което налага задоволяване на ежедневните потребности от храна и облекло, и съответно стимулира местното производство. Тласък за развитието на занаятите тук дава и близостта до големите консуматорски центрове на Балканите като Истанбул, Солун, Одрин и Пловдив.

За голяма част от занаятите вече почти не могат да се намерят източници, каза един от краеведите и автор на доклад за сарачеството в сборника – Атанас Атанасов. Колкото по-скоро започнем да работим по издирването им, ще имаме по-голям шанс да съхраним фактите и традициите от миналото на нашия край, допълни той.

Темата за вече несъществуващото копринарство в града се оказа най-интересна за десетките присъстващи на представянето на сборника. Беше подчертана нуждата от изграждането на Музей на коприната, където да бъдат изложени артефакти и документи от историята на бубарството и копринарството в града, станал един от най-големите производители на качествена коприна в България с пазари в Западна Европа и Изтока.

Директорът на музея Елена Митева сподели, че експонатите, с които разполага музеят са с голяма историческа стойност. Голяма част от тях обаче не могат да бъдат изложени заради ограничената експозиционна площ.

Сред запазените реликви са първият ръчно щампован копринен плат, дело на пловдивски учител по рисуване, ръчно тъкани копринени платове, както и тоалети от Левка и Мезек. Една от най-старите експонирани рокли е принадлежала на жена от кв. Капитан Петко войвода, която сама е отгледала бубите, изтъкала копринената нишка и ушила дрехата. Музеят разполага още с реставрирана машина за свилоточене при домашни условия, долап за пречистване на пашкули, различни запазени ръчно тъкани жакети, панталони, салонски пердета, покривки, мостри от платове от по-късен етап, документи.

Елена Митева отново призова свиленградчани да даряват на музея снимки, документи, предмети и спомени – свои и на предците си, за да се запази миналото на града за бъдните поколения.

В края на срещата тя подари на библиотеката 4 екземляра от сборника, за да достигне той да възможно по-широк кръг читатели.

Сборникът „Занаяти и търговия” е издание на Исторически музей Свиленград и вече е регистриран в списъка на научните издания, където са и публикациите на различни научни институти и БАН. Това по думите й е признание за научната стойност на събрания материал. Тя припомни, че това е четвъртият поред сборник, който се издава от музея.