Д-р Кирил Генов е роден през 1965 година в Свиленград. Завършва медицина във ВМИ Стара Загора, сега Тракийски университет. През 1997 година специализира вътрешни болести. Общопрактикуващ лекар е от 14 години. През 2005 година специализира обща медицина. Номиниран е от пациенти и през 2012 година попада в класацията на в-к „24 часа” – „Лекарите, на които вярваме“. Преди три години практиката му беше акредитирана като практика за обучение. Семеен, с две деца. Срещнахме се с него в деня на здравния работник – 7 април. Как посреща д-р Генов професионалния празник? Диагностика на здравната ни система. За проблемите й и има ли кой да ги реши.
Д-р Генов, всеки ден правите диагностика на пациентите си. Каква е диагностиката на нашата здравна система? Всички я коментират, всички предлагат решения, а промени така и не се случват.
Диагностиката на здравната система бих казал, че в общи линии е ясна. Положението е почти критично. Въпросът е, че при една ясна диагноза, за да има добър изход, трябва да има подходящо лечение. А такова не се е прилагало в последните 25 години. Т.е. нашата система е в едно хронично заболяване, продължило доста дълго, което е дало усложнения във всички посоки и изходът от това състояние ще бъде много труден. За да се получи този изход, трябва да има ангажимент от страна на държавата. Няма как да стане иначе – само с ангажимент от страна на работещите в тази система няма да се получи.
Какви са най-честите проблеми, с които се сблъсквате в работата си? Коментират се много често и от доста време направленията, че имате лимити…
Честно казано, не мисля, че това е най-големият проблем. Проблемът е, че голяма част от тези направления ние ги използваме по задължение, без дори да е необходимо и без пациентът точно в този момент да има нужда от някаква консултация. Например при една артериална хипертония. Ако тя е добре компенсирана, няма усложнения, контролът е добър – няма нужда да се насочва пациента към консултация. По-голямата част от направленията обаче се издават по задължение и по разпоредби на здравната каса. Тези направления могат да се използват за заболявания, за които ние не можем да помогнем на пациента и съответно той наистина трябва да се насочи към друг лекар, който да разреши проблема му.
Според мен, изцяло, издаването на направленията трябва да се предостави и да бъде по преценка на лекуващия лекар. Тогава дори биха останали неизползвани направления. По този начин ще се освободи ресурс за пациенти, които имат наистина проблем. Така може да се направи и реорганизация, която ще освободи средства, без като цяло да утежнява бюджета, който и без това е крайно недостатъчен.
По-голям проблем са направленията за изследвания и за диагностика. Лично аз, в моята практика, в края на годината, се постарах и направих изчисления – какви средства са отпуснати средно на пациент за дигностика.
И установявам, че около 2 лева на пациент са отпуснати за цяла година за диагностика на остри забалявания. Два лева струва изследването на кръвна захар, толкова струва и изследването на една пълна кръвна картина. Вие си направете извода как с тези средства ние правим правилна диагностика и определяме лечение за пациент.
Системата разчита на това, че всички пациенти няма да се разболеят и да ги използват за тази една година тези въпросни два лева. Нещата са много зле в тази насока. И ако здравеопазването съществува, то съществува на ръба. Със слушалка и с две голи ръце да поставиш точна диагноза и да проведеш лечение! Този проблем се поставя много години пред управляващите от страна на Сдружението на общопрактикуващите лекари. Но цялото внимание е насочено към болниците.
Наистина болниците са много и една от най- важните съставки на системата. Но ако няма добра профилактика, добра диагностика в доболничната помощ, разходите за болнично лечение ще продължат да растат.
Често чуваме обаче, че най-лесна е работата на джипитата, и че вземат повече пари от останалите.
Не мога да се съглася. Това е единствената специалност, в която се сблъскваме с най-различна патология. И ако човек иска да я работи, трябва да притежава наистина разностранни умения. Пък медицината е нещо необятно – цяла вселена. Изисква непрекъснато поддържане на форма. При нас влизат най-различни пациенти и ти трябва да се ориентираш, да прецениш дали да проведеш лечението сам или ти е необходима помощ от друг колега. Работата е отговорна и трудна, ако човек иска да я работи. Може и да я работиш по друг начин. Пишеш рецепти, пишеш направления, те свършват, слагаш една табела и спираш да работиш до следващите. Но това е по-скоро изключение.
Идват ли млади колеги, желаещи да станат лекари? И въобще какво бихте посъветвали един млад човек, който иска да стане лекар.
Общо взето няма интерес към тази специалност. Това също може да опровергае колко е лесна и колко е добро заплащането. Това има значение, когато човек се ориентира професионално.
А ако някой млад човек иска да стане лекар. Аз няма как да дам друг съвет, освен този – – нека да има млади хора, препоръчвам професията. Тя изисква обаче голям ангажимент и човек трябва да я обича. Това е професия, в която човек се учи цял живот. Работи я, докато е жив. И дори да се оттегли от активна медицинска дейност, на село да отиде, остава си лекар за цял живот.
И трябва, трябва да има млади хора. Лекарското съсловие застарява. Това е друг проблем. Масово колегите отиват да учат и остават в чужбина. За съжаление четвърт век няма съществена промяна в системата и продължава да не се осъзнава проблема. Един лекар се създава не за една, не за три или пет години. Миниум 10 му трябват.
И тук започна да се усеща недостиг на кадри. За лекарите говоря. При сестрите вече е факт. Огромната част от тях са в пенсия, но работят, защото няма кой друг.
От какво най-често боледуват свиленградчани? Има ли заболявания, които застрашително се увеличават и профилактиката при тях е особено важна. Инфарктите, затлъстяването…
Бих казал, че нашата община не се различава особено от случващото се в страната. Групите заболявания, с които се сблъскваме са остри и хронични. Острите са според сезона. Хроничните обаче са тези, които трябва да са под наблюдение с оглед на това, че са социално значими, които водят до трайни последици и инвалидизация. Като вземем сърдечно-съдовите заболявания, инфаркти, инсулти, злокачествените заболявания, с които за съжаление, все по-често се срещаме.
И затова трябва да имаме възможност, ние лекарите, сами да правим основната диганостика в доболничната полощ. И да имаме възможност да насочваме пациенти към специалзирани изследвания, защото ние най-добре им познаваме проблемите. За това смятам, че ако се насочат средства в доболничната помощ, голяма част от дейността на болничните може да бъде изведена от там. А всички знаем, че болничното лечение е най-скъпо.
А затлъстяването е повсеместно. Като цяло животът ни е стрес, обездвижване, неправилно хранене. Всяко едно от тези неща води до най-често срещаните заболявания.
Как да водим по-здравословен начин на живот, как да се преборим със стреса?
Аз смятам, че човек трябва да живее в хармония със себе си. Т.е ако той се чувства вътрешно комфортно, не е толкова важно дали е изпил чаша или две вино днес, дали е малко повече повече похапнал днес. Трябва да има режим, да няма негативни мисли. Трябва човек да е по-позитивен към околните. Това ще се отрази добре и на здравното му състояние. Когато имаш негативни мисли, когато си агресивен, това се отразява и на психиката. А голяма част от заболяванията зависят и от нея, включително и имунитета. Пряко е свързан с негативните ситуации, да не говорим за по-тежки заболявания. Така че времето е трудно, но все пак, човек трябва да се опита да бъде по-позитивен към околните. И да има мярка.
А вие как разпускате? Знаем, че отглеждате киви. Каква беше реколтата тази година?
Имам три женски растения и едно мъжко. Засадих ги преди около десетина години. Миналото лято беше по-влажно, годината беше добра за реколтата. Кивито обича водата. Тази година успях да набера около 65 кг. Имам още да достигна максималните стойности – между 40-50 кг от едно растение може да се набере. Така че, киви имаше доста тази година. На доста приятели раздадох. А ние вкъщи го консумирахме до края на март.
Всъщност кивито, освен че е непретенциозна култура, почти не страда от болести, не иска пръскане, напълно екологичен продукт е, с високо съдържание на витамин С. Подходящ е за хора с диабет. Развива се добре в нашия район. Много хора в града вече са засадили и успяват да го отглеждат.
Какво си пожелавате в днешния ден?
Пожелавам на себе си и на всички колеги здраве. И да продължават да обичат професията. Всичко останало ще се нареди от само себе си.
Svilengrad24
Facebook
