Младежки форум среща свиленградчани с интересни професии и успешна реализация с ученици

0

Интервю с Ана Алексиева и Неда Грозева за форума като място за споделяне на опит, вдъхновение и идеи

Форумът „Твоето бъдеще – идеи от свиленградчани за свиленградчани” ще срещне реализирани в професията млади хора с ученици от града. Идеята за събитието е на Неда Грозева и Ана Алексиева. Разговаряхме с тях, броени дни преди откриването на младежката инициатива. За идеята, ползите от споделянето на опит, предизвикателствата и от какво зависи усещането, че си успешен в работата си.

Неда Грозева (1986) завършва средното си образование в Свиленград. Юрист и специалист по стратегически комуникации. От 2011 г. работи в Български институт за правни инициативи. Можете да научите повече за нея в личния ѝ сайт grozeva.net

Ана Алексиева (1987) е продуцент с фокус върху социално-ангажирано изкуство, част от екипа на FINE ACTS – глобална фондация, свързваща артисти и активисти за човешки права. Завършва с бакалавърска и магистърска степен специалност Медийни и Джендър науки в Рурския Университет в Бохум, Германия, и в Университет Утрехт, Нидерландия. Започва кариерата си като продуцент на международни филмови проекти.

Предстои една интересна инициатива. Свиленградчани с различни професии ще споделят своя опит пред младежи от Свиленград. Кога и под каква форма ще протече форума?

Неда: Младежкият форум „Твоето бъдеще – идеи от свиленградчани за свиленградчани” ще се проведе на 30 септември, събота, от 10:00 часа в Спортна зала – Свиленград. Регламентът на форума е белязан най-вече от позитивизъм! Менторите са настроени да споделят и да дадат най-доброто от себе си на учениците. Програмата включва индивидуални представяния на менторите и техните професии, както и работа по групи с учениците. Именно в тази част те ще узнаят от първа ръка всичко, което ги интересува за конкретната професия. Очаква ни и лекция на тема доброволчество, от която ще научим защо и как да си основем доброволчески клуб в училище.

Как се стигна до тази идея и каква е целта на срещата с младежите от Свиленград?

Ана: Идеята се роди в разговори между нас двете –  приятелки, израснали в Свиленград. Често споменавахме по различни поводи, колко ни се иска да можем да направим нещо за нашия град – да му върнем от това, което сме научили през годините. Спонтанно стигнахме до идеята за форума като място за споделяне на опит, на вдъхновение и идеи. От самото начало искахме да е между свиленградчани – да бъде като между приятели, по-неформално и леко. Тук е мястото да благодарим за изключителната подкрепа на общината и дирекция „Хуманитарни дейности” в лицето на Снежана Янева и екипа ѝ. Аз самата съм имала много ментори в процеса на професионалното ми развитие и тяхното доверие да ми споделят своите знания и умения е било ключово за това да се развивам. Искрено вярвам, че споделянето на опит, с всичките му бляскави, но и трудни и предизвикателни моменти, е важно за младите хора – тези, пред които стоят многобройните възможности. Ще бъда щастлива, ако след форума всяко едно от тези деца си тръгне с глава, пълна с идеи и с вяра, че всичко може да се постигне. С труд, любопитство към света и упоритост, разбира се. 

Как подбрахте участниците? В какви сфери работят те? Кои са особено впечатляващи, според вас?

Ана: Менторите, както наричаме участниците, са наши съграждани от най-различни сфери. Всеки от тях има много интересен професионален живот, различно образование и различна история, как е стигнал до своята професия. Избрахме ги по препоръки и през личен контакт. Всеки от тях е впечатляващ. Най-много се зарадвах, че не познавах доста от тях – за мен това е едно от големите удоволствия от това събитие. Но изборът беше труден, защото има толкова много интересни свиленградчани. Имаме списък с хора за поне още две издания!

Очертават ли се професии на бъдещето? Допреди десет години, за някои от специализациите например, които четем в биографиите на част от участниците, не бяхме и чували.

Неда: Разбира се. Иновациите в технологиите и здравеопазването се развиват изключително бързо. Нещо повече, погледнем ли глобално и геополитически дори, виждаме, че бъдещето е сега. Т.е. това, което за нас е „бъдеще” (например метод или технология), някъде вече се случва, прилага се и работи. С други думи, знанието е важно и по-важно е как оползотворяваш това знание. Независимо в коя област се развиваме, вярвам, че човек трябва да е глобален: да проследява световните тенденции в своята сфера, да се учи и вдъхновява от най-големите, да поддържа глобална мрежа от контакти. Да колекционира международен опит и внимателно да го адаптира на местна почва.

Каква е историята на твоите мечти, на твоите трудности… Как реши какъв да е твоят път на развитие?

Неда: Научила съм, че когато мечтите остават твърде дълго в главата ни, буквално под формата на мечтания, могат и да не се сбъднат. Колкото по-бързо приведем мечтата си в действие, толкова по-добре. Има определени неща, за които човек наистина трябва да почака повечко в живота, да бъде търпелив и да има вяра. От съществено значение е да определиш какво е важно за теб и всеки ден да полагаш усилия в тази посока. Имаш ли вяра, има и енергия. Тогава нещата се получават.

Ана: Винаги съм била водена от желанието да научавам нови неща и да работя сред интересни за мен хора, а не от конкретна професия. В момента работя в неправителствения сектор и изкуството, но имам опит и в кинопроизводството. Вярвам, че част от пътя на всеки трябва да е окриването на нови умения, нови поприща. Това държи умът бистър, а сърцето пълно. Това се надявам да предадем и на учениците по време на форума.

Какви съвети можем да дадем на младежите. Обучение в чужбина или в България? Реализация в малък или в голям град? И въобще, възможно ли е, според теб, в малък град като нашия, един млад човек да се чувства успял чрез професията си?

Ана: Усещането да си реализиран и успял според мен не зависи нито от големината на града, нито от събраните титли, нито дори от заплата. Зависи от удовлетворението в края на деня, от това да знаеш, че не си губиш времето, че имаш принос. Бих посъветвала младежите да са смели, последователни, отворени за различни възможности и да не обезкуражават, когато е трудно и когато пътят не е ясно начертан.

Променя ли се Свиленград през погледа на хората, които живеят извън него?

Неда: Със сигурност се променя. Нямам търпение да се срещна с учениците, за да науча какво ги вълнува и виждат ли своята роля в развитието на градския живот.

Ана: Аз се преместих в друг град, когато бях на 14. През годините градът се променяше много в очите ми. Истината е, че все още го преоткривам и всеки път ми е по-хубаво тук.

От това, което виждаме по националните медии, като че ли се въртим в омагьосан кръг. Реформи, за които непрекъснато се говори, и които не се усещат осезаемо – съдебна, образователна… Сякъш тъпчем на едно място. Не се решават истинските проблеми. А в същото време във всяка сфера се назначават хора, приближени към властта, независимо коя е тя. Как младият човек да се чувства оптимист, да е сигурен, че ще бъде оценен според способностите си, а не да усеща, че предварително е изгубил битката със статуквото? Ето тази битка, за част от младежите е изгубена още в началото.

Неда: Много чувствителна тема и пряко свързана с моята работа. Когато говорим за реформи, трябва да знаем, че всяка реформа е процес, поредица от действия. Реформата изисква воля, политическа последователност, ресурси и време. В България има нисък политически капацитет, устойчиви корупционни практики, непотизъм и други неприятни неща, но това не е всичко. Вярвам, че корупцията може и ще бъде сведена до поносим минимум (тя никога не изчезва напълно в едно общество) в идните 20 години, колкото и на някои хора да не им се иска. В този смисъл технологиите ще изиграят ключова роля. Битката със стакуквото е “ongoing”, тя винаги продължава. Младият човек има дълг да се самообразова непрекъснато, да избира внимателно своите каузи и къде влага енергията си, за да не попада в капаните на популизма и пропагандата. Относно оптимизма: на този, който не прави нищо, винаги ще му се струва, че „всички тъпчем на едно място”. Когато започнеш да предприемаш действия, ти вече имаш нова призма на наблюдение и нова гледна точка. Появяват се и съмишленици. Вижте например този форум, започнахме с приятелски разговор за една идея, а както каза Ани – вече имаме списък с хора за поне още две издания.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Loading Facebook Comments ...