Музеят в Свиленград отбеляза 10 години с експозицията „В копринения град”

0

С откриване на обновената си експозиция “В копринения град”, Историческият музей отбеляза 10 години от създаването си. Копринени дамски и мъжки дрехи от началото на 20 в. бяха показани на посетителите, а повечето от тях са изработени от жени от града и близките села, съхранени от потомците им, а впоследствие – дарени на музея. Две от изложените рокли принадлежат на втората съпруга на един от най-дълго управлявалите кметове на града – Стойчо Старирадев /кмет на Свиленград от 1934 до 1944 г./ Интересна личност с потекло, свързано с Каблешковия род, сподели още директорът на музея Елена Митева.

Освен дрехите от градски тип, в изложбата са представени и носии от селата Левка, Момково и Мезек, части от които са изработени от ръчно тъкана естествена коприна.

В постоянната експозиция са показани още пашкули и уреди за ръчно производство на копринена нишка. В някои от витрините са изложени документи, както и изделия от вече по-късно фабрично произведените копринени тъкани, а ценни фотоси показват моменти от процеса на производството на коприна.

Евда Манова
Снимка: 94-годишната Евда Манова, а на заден план – нейна снимка като ученичка. Манова сподели спомени за италианеца Джовани Балтоне, докарал модата на копринените чорапи в Свиленград

Директорът на библиотеката Иван Чончев изнесе увлекателна беседа за основаването на кооперация „Коприна” в града. Това се случва през 1932 година, когато светът се тресе от тежка икономическа криза, а свиленградчани създават проспериращо обединение, с 2400 членове, за защита на местния поминък. Кооперацията е единствената на Балканите и най-голямата пашкулена кооперация в България. Чончев показа уникални снимки на управата й и разказа за основателите и първи греньори /производители на бубено семе/ в Свиленград и отлични предприемачи – Христо Дянков и Стоян Добрев, чиято изпълнена с перипетии съдба е достойна за филмиране.

Бубарството е било основен поминък на населението в Свиленград и околностите му, до демократичните промени. Исторически данни свидетелстват за подем на бубарството в района от 1835 до 1865г., който до голяма степен се дължи на пораженията, нанесени от болестта пебрина (чернилка) върху копринените буби в Италия и Франция. Това кара търговците да купуват и изнасят от българските земи пашкули, коприна и стотици хиляди унции здраво и качествено бубено семе. В един от етапите на подем, в началото на 20 в., 25% от коприненото производство в страната ни е било съсредоточено в Свиленград, сподели в презентация Елена Митева.

коприна
Една от най-старите рокли е принадлежала на жена от кв. Капитан Петко войвода, която сама е отгледала бубите, изтъкала копринената нишка и ушила дрехата.

Припомняме, че Исторически музей – Свиленград е създаден през 2007 г. на базата на съществуваща музейна сбирка. Той разполага с три експозиции: история, археология и етнография, в които са представени предмети с важно историческо, културно и научно значение. В това число влизат документи, снимки, ръкописи, ордени, медали, оръдия на труда, облекло и предмети от градския бит, уреди, свързани с производството на коприна, памук и вълна, хладно и огнестрелно оръжие, лични вещи и др. Оформени са фондохранилище и лапидариум. В двора на музея е изградена „Стена на славата”.
Извършва се усилена събирателска дейност. За тези 10 години броят на дарителите надхвърля 120 човека.

През 2011 г. се поставя началото на издателската дейност на музея. „Градът на коприната – история на Свиленград 1912-1944 г.” е първата издадена книга, последвана от още два сборника с научни доклади, а през 2017 г. се подготвят за печат още две книги. Музеят организира ежегодно научни конференции, в които участват изтъкнати наши учени историци. Успоредно с музейната дейност в самото начало музеят развива и туристическите обекти на територията на Община Свиленград. Създава се Туристически информационен център – Мезек. От 2010 г. се полага началото на разработването на другата туристическа дестинация – Михалич-Маточина, като едно от 50-те слабо познати места в България.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

Loading Facebook Comments ...