Оглеждат гранични застави за бежанци при Сладун и Маточина

0

Над 20 години граничните застави по българо-турската граница не функционират. Зданията са в тежко състояние и не е ясно колко време и средства ще са необходими, за да могат да приютят нелегалните имигранти. Хората по селата реагират със смесени чувства на варианта, по който действа правителството в оставка след бунтовете в Харманли. Опасенията и страховете са свързани предимно с възможното разпространение на зарази сред местното население и с агресивно поведение от страна на мигрантите.

В граничното село Сладун вече са свикнали с гледката на бежанци. На кметството и магазина има поставени телефони, на които хората да сигнализират като видят нелегални мигранти, за да не влизат в директен контакт с тях.

Хората посвикнаха с мигрантите. Но като гледаме какво става нагоре се плашим, коментира кметът на село Сладун – Иван Русев.

Нелегалните пристигат в Сладун, преминали през пустеещото съседно гранично село Маточина. Преди 5 години, скрили се в тамошната застава мигранти я подпалиха, опитвайки се да запалят огън. Още 3-4 застави има в района на граничната бразда. Състоянието им обаче е доста тежко, разказва още кметът. Единственото предимство на една от тях е това, че има покрив.

Заставата, близо до село Сладун, вече била инспектирана от МВР, съобщи БТВ. Размириците в Харманли принудиха държавата да търси начин да разсели бежанците. Оглеждат се бивши застави по българо-турската граница в района на Свиленград и Малко Търново. Местните хора обаче не искат и да чуят заставите да стават мигрантски центрове.

„Ние сме бежанци бе! Ще дойде време те ще гърмят и ние ще гърмим, ще се избиваме едни други”, казва Христо Димитров от Маточина пред БТВ.

Подобни са коментарите и в социалната мрежа: Там ще стане пълна анархия. Всеки ще влиза или излиза през браздата, когато си пожелае. Този Борисов има ли акъл да засели тази измет тук. Защо създават стрес на тези хора,които и при това са останали малко на брой…

В Свиленград са доволни, че лагера в Пъстрогор става от отворен в затворен тип. Напоследък из града се разхождат предимно групи от млади мъже, като почти изчезна гладката на семейства с деца.

„Притесняваме се от бунт като в Харманли, както и от това, че тук могат да плъзнат болести и зарази. Ходят до магазина, в заведението. Интересуват се дали има лекар в селото. Имат грейки и качулки, а са боси и целите им крака са в рани. Хората се притесняват от това”, коментира кметът на Пъстрогор Василка Димова. Местните не вярвали, че лагерът, който е от отворен тип ще стане от затворен. Тъкмо заради това са готови и на протести.

Получих уверение от областния управител, че още през декември месец, центърът в Пъстрогор ще стане затворен, коментира днес Димова, видимо успокоена, че бежанците ще са под ключ.

При първоначалното откриване на Транзитния център от отворен тип, през 2012 г., покрай напълването му с бежанци, се появи напрежение, а полицейската хроника се изпълни с информация за кражби от местни магазини. В село Пъстрогор, което се намира на около 2-3 километра от центъра изчезваха буркани със зимнина, както и част от реколтата на хората в градините им. По центъра на Свиленград масово можеха да се видят чакащи статут, а библиотеката, където интернет е безплатен беше пълна с бежанци. След като Транзитния център получи като дарения компютри и беше прекаран интернет, броят на бежанците в града чувствително намаля.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

Loading Facebook Comments ...