Архимандрит Януарий: Да посрещнем възкръсналия Христос и той да заживее в нас!

0

Великден е един от най-почитаните празници от християните. На този ден християнската църква отбелязва Възкресението на Исус Христос. Вярващите ще могат да се поклонят и да посрещнат празника в четирите църкви в Свиленград – „Св. Троица” /в двора на червеното училище/, „Св. Димитър” /кв. Баяндър/, „Живоприемний източник” /кв. Гебран/ и „Св. Йоан Рилски” /кв. Гарата/.

Църквата в квартала около ЖП гарата ще посрещне наричания „празник на празниците” изцяло изографисана. Обновяването на храма започна през 2015 година, когато пристигна и архимандрит Януарий. Година по-късно храмът може да се похвали със сериозно обновяване, ремонт, нов иконостас и стенописи, направени от зографката Албена Димитрова. Монахът успя да привлече и семейства за първите кръщенета в храма, след няколко годишно прекъсване, а отскоро църквата има и Фейсбук страница, от която се споделят снимки от различни църковни събития. За смисъла на идващия празник, за вярата и огъня на Възкресението, разказа повече архимандрит Януарий.

Наричат този ден „празник на празниците”. Какво трябва да знаят в навечерието му християните?

Това е най-светлият празник. Защо? Защото се изпълва едно обещание, което Господ дава още по времето на Адам и Ева. Те нарушават райското блаженство и, прелъстени от дявола, явил се в образа на змия, съгрешават като вземат от дървото на познанието забранения плод. Първо Ева, която дава от ябълката и на Адам. Тогава Бог ги осъжда и изгонва от Рая. Но понеже обича своето творение – хората, дава обещание, че когато се изпълнят времената, Господ ще изпрати изкупител на човечеството и ще възстанови тази нарушена връзка между Бога и човека, настъпила вследствие на греха. Именно Господ Исус Христос, второто лице на Светата Троица, синът Божи, е този Месия или изкупител на човешкия род, който примирява човека отново с Бога. Със своята проповед на земята той изпълва всички онези завети и дава послания на всички човеци – посланието на любовта, което той завещава на всички нас, вярващите в негово име.

И със своята кръстна смърт, със своето страдание, заради нас и нашето изкупление, както и със славното си Възкресение, той ни помирява с Бога и ни дава надежда за живот след смъртта, за вечен живот. Затова този празник е наречен Великден. Няма подобен в човешката история. Това ще рече, че тази неделя – пасха, е велик ден по своята значимост и характер.

Осъзнаваме ли истинския смисъл на този ден?

За жалост съвремието ни поднася много изпитания, много трудности, в които живеем. Съвременният човек почита изключително Възкресението Христово. Но, склонен съм да вярвам, че повече от нас го виждат като една даденост. Отдаваме се на пищни гощавки и на пищни трапези. Няма лошо. Но така ние изместваме значението и същината на празника като влагаме всички свои сили и чувства в подготвянето на трапезата и сядането на масата, а не толкова на духовния смисъл на празника. Не трябва да забравяме, че с Възкресението Христово всички ние сме скъпо купени, както казва апостол Павел. Не със злато, не с пари, а с кръвта на Исус Христос, който умря заради нас и възкръсна заради нас. Това е посланието. Че ние сме освободени от греха, от смъртта и трябва да живеем по Бога. Ние обаче предпочитаме по-лесното – да не се замисляме.

Всичко, свързано с празника обаче е натоварено с доста обредна символика.

Да. Дори в празничната трапеза, в боядисването на яйцата, яденето на агнето, всичко това има дълбок религиозен смисъл. Всяко едно нещо, което правим в този ден е израз на нашата вяра във възкръсналия Христос. Защото още в Евангелието се казва, че Христос бе заклан като агне. И ето – ние колим пасхалното агне, за да ни напомни, че той умря като агне заради нас, за да бъдем ние свободни.

А боядисването на яйцата е свързано с една история, за да си припомним едно чудо, с вързано с Мария Магдалена, когато тя засвидетелствува с живота си Възкресението на Христос пред император Тиберий. И понеже тя държала кошница с яйца, императорът казал, че не вярва във възкръсването на Христос и ако това е истина, нека тези яйца станат червени. И те станали червени. Мария Магдалена умира мъченически. Но традицията се пренася в целия християнски свят.

Яйцето също остава като символ на Бог, на безкрайността, на вечността, а червеното е символ на спасителната кръв, която Господ проля заради нас.

Тази вечер всички вярващи ще запалят свещ и ще обиколят храма. Тук също има много символика.

Литията в църквата е свързана с велики тържества. Това е духовно шествие. Шествие, което се прави за голям, велик празник. А по-велик от този  – да посрещнем възкръсналия Христос  – няма. Затова и в полунощ, преди 0.00 часа, цялата църква, всички хора, вземат огън от свещеника и запалват своята свещ и всички заедно излизат от храма, подобно на жените мироноски, които отишли рано, по тъмнина, при гроба на Исус и видяли камъкът  му отворен.

Така и всички ние, 2000 години след възкресението на Христос, в полунощ излизаме, за да може, подобно на жените мироноски, на светите апостоли, да посрещнем възскръсналия Христос и в своите души. А тази запалена свещ, символ на светлината и светлото познание, да я отнесем вкъщи.

В Свиленград ще има ли частица от благодатния огън, донесен от Йерусалим?

Всяка година на Велика Събота от небето над Йерусалим, точно над храма, построен върху Божия гроб, се спуска Благодатният огън, наричан още Свещен или Небесен, който се запалва свръхестествено всяка година на Възкресение Христово. Този огън в първите минути след запалването има уникалното свойство да не излъчва топлина и да не изгаря. Чудото на Великден идва с Благодатния огън. По традиция делегация от българската църква отива и когато слезе благодатния огън, те го носят в България. От големите градове се разпръсва в цялата страна.

Миналата година от Пловдив ни донесоха частица от този огън. Тази година обаче не мога да кажа дали ще има донесен такъв огън. Но въпреки всичко не трябва да се отдава такова значение на това. Самото Възкресение е огънят, небесният пламък, на който трябва да се поклоним.

След основния ремонт на храма не планирате ли нещо като неделно училище или нещо подобно? Не можем да кажем, че църквата е близо до хората и техните проблеми. Или пък, че полага усилия да привлече младите хора. 

Има нужда от нещо подобно. Църквата от известно време настоява да се въведе в часовете в училище вероучение. За да могат децата да бъдат подготвени и да са запознати с най-елементарните традиции в България и да знаят, че светът около нас е свързан с нашата вяра. Българите са изконно православни. На този етап обаче не срещаме разбиране. Надявам се, че ще стане. Апостол Павел обаче говори за домашната църква. В наше време например, семейството както се грижи децата да имат образование, да знаят езици, да познават историята, трябва да се погрижи и за тяхната душа. Защото когато душата е пуста, има опасност да се изпадне в зависимости. От различен вид.

Нашият народ е изконно православен. Повече от 1150 години ние изповядваме християнството, от времето на покръстването ни от цар Борис. Всичките ни традиции и вярвания са базирани на христовото учение. И много от нашите поети и писатели със своя талант и творчество са преплели християнското учение в творбите си. Когато обаче не познаваме вярата си, не можем добре да разчетем кодовете им, познанията, които ни предават.

Какво да си пожелаем за този Великден?

Духовна бодрост, здраве, благоденствие на целия ни народ. Да си пожелаем със здраве, усмихнати и с ведри лица и сърца да посрещнем възкръсналия Христос и той да заживее в нас. И да засвидетелстваме с нашия земен живот неговото възкресение. Защото той ни завеща да имаме любов помежду си.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

Loading Facebook Comments ...