В музея откриха ежегодната работилница „Баба Марта”

0

Ежегодна работилница „Баба Марта” откриха в Историческия музей в Свиленград на 15 февруари. Тази година обаче тя започна с нестандартна проява – куклен театър, който представя по достъпен и атрактивен начин легендите за баба Марта, преданията и символичното значение на белия и червения конец, както и съхранената у нас ритуална обредност и символика.

Още в древността всеки народ  си създава своя система от вярвания и обичаи, за да се справя с житейските трудности и непредвидимите природни сили. Само в България обаче на 1 март хората се кичат с мартеници- своеобразен амулет срещу пробуждащите се зли сили на пролет. В  природата, успоредно с доброто, се ражда и злото. Макар че навсякъде пролетта се посреща с радост и надежда за здраве и сполука, за успешна стопанска година, древните хора спазвали определени ритуали и практики за омилостивяване на природата. У нас се вярва, че който носи мартеница през март, ще е здрав през цялата година. Подготовката за този ден започва отрано. И в стари времена хората се предпазвали от злите духове като  усуквали бяло-червени  конци, така посрещаме и днес баба Марта.

В седмицата от 15 до 19 февруари всеки ден залата на музея се изпълва от детски глъч. Музейната работилница вече посетиха ученици от 1 и 2 клас на І ОУ ”Ив.Вазов”-Свиленград, НУ ”Хр.Попмарков”, ПУИ ”Ст.Василев”, Дневен център за деца с увреждания „Надежда”.

През следващата седмица учениците от 3 и 4-те класове на свиленградските училища ще опитат в музейната работилница сами да изработят своята мартеница, защото най-хубавата мартеница е тази, която е направена собственоръчно и с много любов. Предстои екипът от музея да гостува на малките ученици от СОУ”Д-р П.Берон” и ОУ”Хр.Ботев”-с. Левка през следващата седмица, съобщават още от там.

По този начин и близо до училището, културното средище се стреми да спомогне за утвърждаването на българската обредна система като част от нашата национална идентичност. И ако някога за направата на мартеници се използвали само естествени материали-памук, вълна и коприна, то днес материалите и формите са най-различни, отбелязват още музейните работници.

Надеждата е  чрез фантазията и сръчните ръце на децата да се обогати обредната ритуалност, да се вдъхне у подрастващите радост и празнично настроение.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Loading Facebook Comments ...