Генерали почетоха в Свиленград 130 години от рождението на летеца Христо Топракчиев

0

130-годишнината от рождението на поручик Христо Топракчиев – първият геройски загинал пилот в световната бойна авиация, бе чествана в Свиленград. Пред паметника на героя в Градския парк се проведе тържествена церемония с участието на висши военни и кмета на общината инж. Георги Манолов. Бележитата за бойната ни авиация дата беше уважена от генерал-майор Румен Радев – командир на ВВС на Република България.

георги маноловБлагодаря с поклон на свиленградчани, които пазят паметта за героизма на българските смели мъже и специално на българските летци, каза генерал-майор Радев в словото си.

Уредникът на музея д-р Стефан Димитров разказа на събралите се ученици и граждани повече за живота и делото на поручик Топракчиев. Летецът е част от историята на Свиленград, където е създадено първото военно летище през 1912 г.

паметникСред официалните гости на церемонията бяха още бригаден генерал Иван Лалов – командир на авиационна база „Граф Игнатиево”, бригаден генерал Петьо Марчев – командир на авиобаза „Крумово”, полк. Димитър Стоянов – началник на щаба на Военновъздушните сили, о.з. полк. Ангел Георгиев – председател на Българската авиационна асоциация, о.р. подп. Недялко Тянков – председател на Сдружение „Летище Узунджово”, о.з. полк. Атанас Атанасов – председател на общинската организация на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, представители на Музея на авиацията в Пловдив и др.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Бяха поднесени венци и цветя пред паметника на летеца в парка. След това гостите се отправиха към лобното му място, което се намира в близост, в двора на ЦДГ Слънце. Генералите успяха да разгледат и макета на самолета „Блерио“, който е изложен във фоайето на общинската админстрация. И се отправиха към мястото на първото бойно летище, в местността Малките ливади, при кв. Гебран, където има поставена паметна плоча.

Христо Топракчиев е роден на 16 декември 1885 г. в гр. Бургас. Завършва Военното училище. През месец януари 1912 г. се явява на конкурсен изпит за набиране на военни летци. От всички кандидатствали Христо Топракчиев е четвърти по успех и попада в първата тройка офицери, определени да учат във Франция. В академията на Блерио той и Симеон Петров първи в света разработват специална методика за кацане със спрял двигател. Тя влиза в програмата на Луи Блерио за обучение на пилоти. Във Франция е издадена пощенска картичка с образа на Топракчиев.

На 16 октомври 1912 г. Радул Милков и Продан Таракчиев със самолет „Албатрос” се издигат от летището край Свиленград и прелитат на 500 м височина над Одрин с разузнавателна цел. Това е първия боен полет на българската военна авиация. Чуждестранните кореспонденти бързат да съобщят на целия свят за новия български подвиг – използването на самолета като бойно средство. В Свиленград пристигат военни кореспонденти, представители на най-четените за времето си издания от Франция, Англия, Русия, Швеция, Италия, Швейцария и др. Именно те стават свидетели на първите бойни полети на българската авиация и отразяват своите впечатления на страниците на техните вестници.

На 16 октомври Христо Топракчиев извършва краткотраен полет над Одрин със своя самолет „Блерио”. На другият ден с руския пилот Тимофей Евтимов той повтаря своя полет, разузнава позициите на противника и хвърля позиви над самия град. На следващия ден Топракчиев отново лети над Одринската крепост, разхвърля позиви и хвърля една бомба „Одринка”. Първоначално османските войски са обхванати от паника, но скоро откриват стрелба по самолета. При завръщането си на летището се оказва, че крилата на самолета са пронизани от куршумите, но пилотът не е засегнат.

На 19 октомври Топракчиев извършва своя последен полет. На този ден загива 27 годишния поручик, а неговото име остава в историята, като първата жертва на световната военна авиация. С военни почести Христо Топракчиев е погребан в Свиленград. Посмъртно е награден с военния орден за храброст IV-та степен.

Животът и приносът на Христо Топракчиев за развитието на българската военна авиация са изключително значими. В знак на признателност, с височайша заповед №90 от 25 юни 1920 г. на Министъра на войната, той е повишен в чин капитан със старшинство от 11 октомври 1912 г.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

Loading Facebook Comments ...