Какво е майчин език за ромите и може ли от него да стане скеч?

0

Донка и Гочо пишат вече четири години скечове. С чувство за хумор черпят сюжети от живота на ромите

Ромчета пишат скечове и сами участват в тях. Десетокласничката Донка и деветокласникът Гочо вече четири години претворяват моменти от ромската действителност и с тях карат хората да се забавляват.

Първият скеч,който написахме се казва „Ромски късмет”, обяснява Донка. В него участвахме пет души.

Това е любимият й скеч и Донка вярва, че той ще й донесе наистина късмет. Следват още десетки скечове, които показват на сцената на различни ромски или училищни празници. Иначе и двамата са ученици в СОУ „Д-р Петър Берон”. И възнамеряват да завършат 12 клас. Все още не желаят да се женят, въпреки че им е „дошло времето”, според ромските разбирания.

Искам да стана актриса, споделя Донка. Ако може, де. Ако не, искам да следвам нещо друго.

За Гочо актьорстването е план Б, обяснява той. В България роми актьори не се търсят. Заради етноса има проблем да се почне където и да е работа.

„Вдъхновението ни идва от ромите и ситуациите, в които попадат. Преди две години в комшиите дойде преброител и ние се забавлявахме искрено от разговора с него. Така се роди и скеча „Преброяване”, обясняват още те. Публиката са залива от смях, когато „бремената” Донка и преброителят Гочо разменят репликите: – Докторът каза да кръстя детето Луи XIV, защото е четиринайсетото ми дете. – Какъв е майчиният ви език? – Тъмно розов, почти синкав, ама пиши го лилав.

Гочо обяснява, че „занаята” си има правила. Скечът трябва да е съобразен с публиката. При нас, тукашните роми, не е много ясна разликата между думите почивам и почина, в смисъл на умрял. Така че те няма да усетят смеха в скеча „Искам на море”, разказва той. Затова не го играем пред ромска публика.

Двамата се изявяват в групата на Нели Банева. Учителката от „Любен Каравелов” отделя време да прегледа текстовете им, да ги редактира и да им помогне в превъплъщенията.

Бяха и на кастинг за участие във филм на Камен Калев, обяснява Банева.

В Стара Загора, където се провежда кастинга, Донка и Гочо играят свой скеч. Дори получават похвала от екипа на филма, че се справят по-добре от доста сценаристи, „да не им споменаваме имената”, разказват Гочо и Донка. Но за филма се оказват по-големи, отколкото изисква сценария и така и не получават роля.

Роли обаче получиха в постановката на читалището в Свиленград „Приказки край катуна” по проект за провеждането на етнофестивал. Сега се надяват да получат нова възможност за изява и искат да кандидатстват по ромска или младежка програма, за да получат финансиране за костюми и пътни, за да представят и другаде скечовете си. Възможност за костюми и изява търсят и свиленградски ромски танцови състави, по различни програми.

С тези деца трябва да се работи, обяснява Банева. Иначе интеграция не може да има.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Loading Facebook Comments ...