Какво е майчин език за ромите и може ли от него да стане скеч?

0

Донка и Гочо пишат вече четири години скечове. С чувство за хумор черпят сюжети от живота на ромите

Ромчета пишат скечове и сами участват в тях. Десетокласничката Донка и деветокласникът Гочо вече четири години претворяват моменти от ромската действителност и с тях карат хората да се забавляват.

Първият скеч,който написахме се казва „Ромски късмет”, обяснява Донка. В него участвахме пет души.

Това е любимият й скеч и Донка вярва, че той ще й донесе наистина късмет. Следват още десетки скечове, които показват на сцената на различни ромски или училищни празници. Иначе и двамата са ученици в СОУ „Д-р Петър Берон”. И възнамеряват да завършат 12 клас. Все още не желаят да се женят, въпреки че им е „дошло времето”, според ромските разбирания.

Искам да стана актриса, споделя Донка. Ако може, де. Ако не, искам да следвам нещо друго.

За Гочо актьорстването е план Б, обяснява той. В България роми актьори не се търсят. Заради етноса има проблем да се почне където и да е работа.

„Вдъхновението ни идва от ромите и ситуациите, в които попадат. Преди две години в комшиите дойде преброител и ние се забавлявахме искрено от разговора с него. Така се роди и скеча „Преброяване”, обясняват още те. Публиката са залива от смях, когато „бремената” Донка и преброителят Гочо разменят репликите: – Докторът каза да кръстя детето Луи XIV, защото е четиринайсетото ми дете. – Какъв е майчиният ви език? – Тъмно розов, почти синкав, ама пиши го лилав.

Гочо обяснява, че „занаята” си има правила. Скечът трябва да е съобразен с публиката. При нас, тукашните роми, не е много ясна разликата между думите почивам и почина, в смисъл на умрял. Така че те няма да усетят смеха в скеча „Искам на море”, разказва той. Затова не го играем пред ромска публика.

Двамата се изявяват в групата на Нели Банева. Учителката от „Любен Каравелов” отделя време да прегледа текстовете им, да ги редактира и да им помогне в превъплъщенията.

Бяха и на кастинг за участие във филм на Камен Калев, обяснява Банева.

В Стара Загора, където се провежда кастинга, Донка и Гочо играят свой скеч. Дори получават похвала от екипа на филма, че се справят по-добре от доста сценаристи, „да не им споменаваме имената”, разказват Гочо и Донка. Но за филма се оказват по-големи, отколкото изисква сценария и така и не получават роля.

Роли обаче получиха в постановката на читалището в Свиленград „Приказки край катуна” по проект за провеждането на етнофестивал. Сега се надяват да получат нова възможност за изява и искат да кандидатстват по ромска или младежка програма, за да получат финансиране за костюми и пътни, за да представят и другаде скечовете си. Възможност за костюми и изява търсят и свиленградски ромски танцови състави, по различни програми.

С тези деца трябва да се работи, обяснява Банева. Иначе интеграция не може да има.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

Loading Facebook Comments ...