Д-р Генов: По два лева на година се падат на пациент за диагностика на остри заболявания

0

Д-р Кирил Генов е роден през 1965 година в Свиленград. Завършва медицина във ВМИ Стара Загора, сега Тракийски университет. През 1997 година специализира вътрешни болести. Общопрактикуващ лекар е от 14 години. През 2005 година специализира обща медицина. Номиниран е от пациенти и през 2012 година попада в класацията на в-к „24 часа” – „Лекарите, на които вярваме“. Преди три години практиката му беше акредитирана като практика за обучение. Семеен, с две деца. Срещнахме се с него в деня на здравния работник – 7 април. Как посреща д-р Генов професионалния празник? Диагностика на здравната ни система. За проблемите й и има ли кой да ги реши.

Д-р Генов, всеки ден правите диагностика на пациентите си. Каква е диагностиката на нашата здравна система? Всички я коментират, всички предлагат решения, а промени така и не се случват.

Диагностиката на здравната система бих казал, че в общи линии е ясна. Положението е почти критично. Въпросът е, че при една ясна диагноза, за да има добър изход, трябва да има подходящо лечение. А такова не се е прилагало в последните 25 години. Т.е. нашата система е в едно хронично заболяване, продължило доста дълго, което е дало усложнения във всички посоки и изходът от това състояние ще бъде много труден. За да се получи този изход, трябва да има ангажимент от страна на държавата. Няма как да стане иначе – само с ангажимент от страна на работещите в тази система няма да се получи.

Какви са най-честите проблеми, с които се сблъсквате в работата си? Коментират се много често и от доста време направленията, че имате лимити…

Честно казано, не мисля, че това е най-големият проблем. Проблемът е, че голяма част от тези направления ние ги използваме по задължение, без дори да е необходимо и без пациентът точно в този момент да има нужда от някаква консултация. Например при една артериална хипертония. Ако тя е добре компенсирана, няма усложнения, контролът е добър – няма нужда да се насочва пациента към консултация. По-голямата част от направленията обаче се издават по задължение и по разпоредби на здравната каса. Тези направления могат да се използват за заболявания, за които ние не можем да помогнем на пациента и съответно той наистина трябва да се насочи към друг лекар, който да разреши проблема му.

Според мен, изцяло, издаването на направленията трябва да се предостави и да бъде по преценка на лекуващия лекар. Тогава дори биха останали неизползвани направления. По този начин ще се освободи ресурс за пациенти, които имат наистина проблем. Така може да се направи и реорганизация, която ще освободи средства, без като цяло да утежнява бюджета, който и без това е крайно недостатъчен.

По-голям проблем са направленията за изследвания и за диагностика. Лично аз, в моята практика, в края на годината, се постарах и направих изчисления – какви средства са отпуснати средно на пациент за дигностика.

И установявам, че около 2 лева на пациент са отпуснати за цяла година за диагностика на остри забалявания. Два лева струва изследването на кръвна захар, толкова струва и изследването на една пълна кръвна картина. Вие си направете извода как с тези средства ние правим правилна диагностика и определяме лечение за пациент.

Системата разчита на това, че всички пациенти няма да се разболеят и да ги използват за тази една година тези въпросни два лева. Нещата са много зле в тази насока. И  ако здравеопазването съществува, то съществува на ръба. Със слушалка и с две голи ръце да поставиш точна диагноза и да проведеш лечение! Този проблем се поставя много години пред управляващите от страна на Сдружението на общопрактикуващите лекари. Но цялото внимание е насочено към болниците.

Наистина болниците са много и една от най- важните съставки на системата. Но ако няма добра профилактика, добра диагностика в доболничната помощ, разходите за болнично лечение ще продължат да растат.

Често чуваме обаче, че най-лесна е работата на джипитата, и че вземат повече пари от останалите.

Не мога да се съглася. Това е единствената специалност, в която се сблъскваме с най-различна патология. И ако човек иска да я работи, трябва да притежава наистина разностранни умения. Пък медицината е нещо необятно – цяла вселена. Изисква непрекъснато поддържане на форма. При нас влизат най-различни пациенти и ти трябва да се ориентираш, да прецениш дали да проведеш лечението сам или ти е необходима помощ от друг колега. Работата е отговорна  и трудна, ако човек иска да я работи. Може и да я работиш по друг начин. Пишеш рецепти, пишеш направления, те свършват, слагаш една табела и спираш да работиш до следващите. Но това е по-скоро изключение.

Идват ли млади колеги, желаещи да станат лекари? И въобще какво бихте посъветвали един млад човек, който иска да стане лекар.

Общо взето няма интерес към тази специалност. Това също може да опровергае колко е лесна и колко е добро заплащането. Това има значение, когато човек се ориентира професионално.

А ако някой млад човек иска да стане лекар. Аз няма как да дам друг съвет, освен този – – нека  да има млади хора, препоръчвам професията. Тя изисква обаче голям ангажимент и човек трябва да я обича. Това е професия, в която човек се учи цял живот. Работи я, докато е жив. И дори да се оттегли от активна медицинска дейност, на село да отиде, остава си лекар за цял живот.

И трябва, трябва да има млади хора. Лекарското съсловие застарява. Това е друг проблем. Масово колегите отиват да учат и остават в чужбина. За съжаление четвърт век няма съществена промяна в системата и продължава да не се осъзнава проблема. Един лекар се създава не за една, не за три или пет години. Миниум 10 му трябват.

И тук започна да се усеща недостиг на кадри. За лекарите говоря. При сестрите вече е факт. Огромната част от тях са в пенсия, но работят, защото няма кой друг.

От какво най-често боледуват свиленградчани? Има ли заболявания, които застрашително се увеличават и профилактиката при тях е особено важна. Инфарктите, затлъстяването…

Бих казал, че нашата община не се различава особено от случващото се в страната. Групите заболявания, с които се сблъскваме са остри и хронични. Острите са според сезона. Хроничните обаче са тези, които трябва да са под наблюдение с оглед на това, че са социално значими, които водят до трайни последици и инвалидизация. Като вземем сърдечно-съдовите заболявания, инфаркти, инсулти, злокачествените заболявания, с които за съжаление, все по-често се срещаме.

И затова трябва да имаме възможност, ние лекарите, сами да правим основната диганостика в доболничната полощ. И да имаме възможност да насочваме пациенти към специалзирани изследвания, защото ние най-добре им познаваме проблемите. За това смятам, че ако се насочат средства в доболничната помощ, голяма част от дейността на болничните може да бъде изведена от там. А всички знаем, че болничното лечение е най-скъпо.

А затлъстяването е повсеместно. Като цяло животът ни е стрес, обездвижване, неправилно хранене. Всяко едно от тези неща води до най-често срещаните заболявания.

Как да водим по-здравословен начин на живот, как да се преборим със стреса?

Аз смятам, че човек трябва да живее в хармония със себе си. Т.е ако той се чувства вътрешно комфортно, не е толкова важно дали е изпил чаша или две вино днес, дали е малко повече повече похапнал днес. Трябва да има режим, да няма негативни мисли. Трябва човек да е по-позитивен към околните. Това ще се отрази добре и на здравното му състояние. Когато имаш негативни мисли, когато си агресивен, това се отразява и на психиката. А голяма част от заболяванията зависят и от нея, включително и имунитета. Пряко е свързан с негативните ситуации, да не говорим за по-тежки заболявания. Така че времето е трудно, но все пак, човек трябва да се опита да бъде по-позитивен към околните. И да има мярка.

А вие как разпускате? Знаем, че отглеждате киви. Каква беше реколтата тази година?

Имам три женски растения и едно мъжко. Засадих ги преди около десетина години. Миналото лято беше по-влажно, годината беше добра за реколтата. Кивито обича водата. Тази година успях да набера около 65 кг. Имам още да достигна максималните стойности – между 40-50 кг от едно растение може да се набере. Така че, киви имаше доста тази година. На доста приятели раздадох. А ние вкъщи го консумирахме до края на март.

Всъщност кивито, освен че е непретенциозна култура, почти не страда от болести, не иска пръскане, напълно екологичен продукт е, с високо съдържание на витамин С. Подходящ е за хора с диабет. Развива се добре в нашия район. Много хора в града вече са засадили и успяват да го отглеждат.

Какво си пожелавате в днешния ден?

Пожелавам на себе си и на всички колеги здраве. И да продължават да обичат професията. Всичко останало ще се нареди от само себе си.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Loading Facebook Comments ...