Съживяват легенди за стария мост

0

Уредник от музея влиза в ролята на бащата на Мустафа паша за БТВ Репортерите

Легендите за стария мост на Свиленград ще разкажат БТВ Репортерите идната събота, потвърдиха от музея. През почивните дни екип на телевизията снима вековния символ на града. За по-живописното представяне на най-разпространената, но все още не широко позната легенда, в ролята на бащата на Мустафа паша, влезе уредникът на Общинския исторически музей Владимир Бъчваров. Облечен в дрехи от османската епоха, той премина по каменния мост, така, както преди векове, бащата на пашата, е развалил проклятието.

Имаше емоция по време на възстановката, разказа Владо. Доста хора спряха и поискаха да се снимаме. Стана истинска атракция.

Преданието разказва, как везирът Мустафа паша, чието име по-късно започва да носи градът ни, решил да построи моста за себап (добро) на хората. Възхитен от изграденото, тогавашният султан Сюлейман поискал веднага да го откупи. Везирът се опитал да разубеди своя господар, но неуспешно. Хитрият владетел искал да печели пари от преминаването през моста. Цяла вечер Мустафа паша мислил как да успее да запази моста за хората и да излезе от заплетената ситуация. На сутринта той взел съдбоносно решение – да се самоубие. Още същата вечер везирът изпил смъртоносна отрова. Когато на следващата сутрин султанът разбрал за случилото се, гневът му бил неописуем. В яда си султан Сюлейман изрекъл жестока клетва – който пръв премине през моста, да загуби най-свидното, което има.

Дълго време никой не смеел да премине през моста, за да не го застигне проклятието.  Покрусеният от мъка баща на Мустафа паша, който не само изгубил най-милото си, но и не видял осъществяването на неговата мечта за хаир на хората сбъдната, решил да премине през моста и да развали клетвата.

Много са легендите за стария мост на Свиленград, разказа още Елена Митева, директор на музея. Построеното през 1529 година съоръжение е будило възхищението на много пътешественици, преминали през тези земи. Някои от тях доста точно, други не чак толкова, го описват. При всички обаче се гледа на каменния мост като на едно чудо, което привлича вниманието.

Известните само на някои свиленградчани легенди, се очаква сега да придобият по-голяма популярност, след предаването в националната телевизия. Те могат да бъдат открити и в една от книгите, издадени от община Свиленград и общинския исторически музей – „Свиленград и Балканските войни”. Сериозни научни доклади, разкриващи нови факти за града и миналото ни. И сред тях легендите за стария мост. Включително и тази, за българина Свилен, и другата за хвърлената в река Марица глава на митичния Орфей.

Не случайно мостът става един от символите на града, около който селището се разраства. Бавно около него възникват нови и нови къщи. Появява се и комплекс, с кервансарай, джамия, стара турска баня и чаршия. Твърди се, в някои извори, че той е построен по инициатива на легендарната съпруга на Сюлейман Великолепни – Роксолана.

От 2003 година старият каменен мост е паметник от национално значение. Според мнозина, той може да се сравни с мостът на Дрина, вишеградския мост в Босна, увековечен от носителя на нобелова награда за литература – Иво Андрич.

Още през 1553 година Антон Вранчич описва моста. После, през 1554 година, друг пътешественик се опитва да премери колко е голям в крачки и височината на сводовете му. Описва го и един от най-ценените османски пътешественици Евлия Челеби. Стара легенда, описана за пръв път от пътешественика Герард Дриш, записана през 1716 година, разказва за проклятие, изсипано върху моста. Такава легенда описва и Луиджи Фернандо Марсилий в края на 18 век, разказва още Елена Митева.

Преди време една от най-популярните легенди оживява, преразказана от Христина Коларова. Споделена е в различни блогове от хора, впечатлени от историята.

Баща и син умират, за да запазят моста като себап на хората

Зловещо проклятие тегнело над свиленградския каменен мост година след построяването му. Така се разказва в стара легенда, открита случайно от свиленградската снаха Любка Демирева. Неотдавна жената, която родом е от Петрич, се срещнала със своята начална учителка. При разговора, вече пенсионираната преподавателка подарила на Любка стара книга, озаглавена “През вековете до нас”. В интересното четиво, издадено около 1970 г. свиленградската снаха се натъкнала на легенда около създаването на каменния мост.

Според преданието везирът Мустафа паша, който по-късно дава името на града, решил да построи моста за себап на хората. Извикал майстор от Епир, факт, който се споменава и в други исторически източници, събрал работници и след известно време каменното съоръжение вече величествено се издигало над Марица. Построен от бял камък, дълъг 295 м, с 21 свода, през които бавно преминавали водите на реката, мостът бил изключително красива и внушителна гледка. Възхитен, тогавашният султан Сюлейман поискал веднага да откупи моста. Не само обаче желанието да стане собственик на тази красива архитектурна забележителност подтиквало султана да иска моста. Хитрият владетел веднага си направил сметка, че от каменното съоръжение може да печели пари като иска такса за преминаване Хрумването му обаче напълно обезсмисляло идеята на Мустафа паша за мост, който да е хаир за хората, благодеяние за жителите на града. Затова везирът се опитал да разубеди своя господар. Султанът останал непреклонен в решението си. Той предложил на своя подчинен да му брои сумата, изразходвана за строежа – 40 000 гроша. Предвиждайки големи печалби от таксите, Сюлейман дал само едно денонощие на везира да помисли – или да се съгласи на продажба, или ще бъде свален от поста и изгонен. Цяла вечер Мустафа паша мислил как да успее да запази моста за хората. Ако се съгласял на кое да е от предложенията на своя султан, честта и достойнството му на владетел щели да бъдат поругани – в единия случай от хората на града, в другия – от всички уважавани люде в имерията. На сутринта той взел съдбоносно решение – да се самоубие. От умрял никой нищо не иска, си мислел пашата. Това според него бил единственият достоен изход от заплетената ситуация. Още същата вечер везирът изпил смъртоносна отрова.

Когато обаче на следващата сутрин султанът разбрал за случилото се, гневът му бил неописуем. Владетелят побеснял, че със смъртта си пашата му отнема възможността да стане собственик на моста. В яда си султан Сюлейман изрекъл жестока клетва – който пръв премине през моста, да загуби най-свидното, което има.

Султанската клетва бързо стигнала до жителите на града. Радостта им от построяването на моста веднага посърнала пред проклятието, тегнещо върху каменното съоръжение. Построен с желанието да бъде полезен на хората и да ги радва, сега мостът се издигал над мътните води на Марица като трагичен символ на една нелепа смърт, знак, вещаещ само мъка за този, който премине по него. Дълго време никой не се осмелил дори да стъпи на моста.

Със свито от тъга сърце бащата на Мустафа паша гледал от прозорците на своите сараи безлюдния мост и мрачно клател глава – саможертвата на сина му се обезсмислила. Поболян от загубата на чедото си, старецът преживявал и опорочаването на най-благородното дело на своя син. Хората строели дървени бродове или пък преминавали с лодки на отсрещния бряг, никой не искал проклятието да се стовари върху него с цялата си мощ. Дълго време бащата на Мустафа паша мислил какво да направи, че да им върне отново това, за което синът му жертвал живота си. Един ден, твърдо решен да премахне проклятието, старият паша потеглил към моста – нямало какво повече да губи, най-свидното за него, чедото му, отдавна вече лежал под черната земя. Бащата бавно, но смело поел по моста, съзнавайки, че само така може да отърве града от зловещата клетва.

Тук легендата за стария мост завършва. Построен за себап на хората, защитен с цената на живот, проклет, а после спасен от бащината любов, символът на Свиленград е като че ли още доказателството за народните поверия, според които здравината и устойчивостта на мост или сграда трябва да се откупят с цената на човешки живот. По някакво странно стечение на обстоятелствата пък изписването на годината, в която е завършен строежът на моста, 1529г., съвпада с арабската дума “ебедие”, което в превод означава вечност.

 

 

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here

Loading Facebook Comments ...